Слава Богу, спасиха ги тези пишман планинари в Стара планина! Слава Богу…
Така е то – в двайсет и първи век, през 2021 година, в страна от Европейския съюз, за благополучно завършил планински инцидент можем само да славим бога. И да благославяме личните усилия на шепа планински спасители, дето каскадьорската си яхват живота, за да измъкнат някого от ледена смърт.
Спасяването на бедстващите под Млечни чал в Стара планина туристи завърши без жертви. Три часа и половина отнело катеренето на екипа до мястото на инцидента. Четири часа траело слизането обратно с носилки и изпотрошени, замръзнали и уплашени до смърт хора в тях. Прибавете и времето за оценяване на ситуацията и първа помощ на пострадалите, и ще получите почти половин денонощие. Или единайсет часа, както уточни шефът на ПСС Емил Нешев в национален телевизионен ефир. Единайсет часа срещу час и половина при условие, че планинската спасителна служба разполагаше с медицински хеликоптер. Час и половина срещу единайсет часа. И сума човешки животи, виснали на косъм, заради още едно държавно нехайство.
За седем души новата 2021 година вече е година на второто им раждане. Ясно е, че за да тръгнат из януарските чукари с екипировка като за аматьорско алпийско селфи насред заснежени зъбери, не познават планината. Подценили са и отреденото си житейско време на тая земя – нещо принципно характерно за българската иначе силно суеверна и набожна душевност. Тук всеки смята, че лошите неща не се случват на него, докато на него не му се случат лошите неща. В манталитета ни веруюто “кво ми пука?!” е нещо като телена ограда с ток, която държи българския гражданин на карантинно разстояние от осъзнаването за общност, затова и в крайна сметка при какъвто и да е проблем всеки гледа “мене си”. Така принципът “кво ти пука?!” се превръща в държавна немарливост. За какво й е на една държава да се занимава със спасяването на човешки животи, след като самото общество няма усещане за ценността на всеки отделен човешки живот?!
Честно да ви кажа, нямах представа, че сега пък нямаме хеликоптер за спасителни акции! Много добре си спомням как през 2013 усилено се правеха публични акции, за да се запознае широката общественост с двата Agusta A109K-2 (LZ-CEA и -CEB), напълно оборудвани да обслужват тежки медицински, спасителни или хуманитарни инциденти. Внесе ги компанията „Хели Ер-САУ“ АД, легитимен авиационен оператор от 1990 година, която и инвестира сериозни суми за обучение на летци, технически екипи и парамедици. Преди тях назад във времето подобни полети също са били изпълнявани у нас, но тогава финансирането е било държавно и целево, като са използвани руски машини. В нормално развилите се страни от Източна Европа не е имало прекъсване на тази услуга, защото тя винаги е била осъзнавана като необходима и важна. Днес в Европа полетите за спешна медицинска помощ , известна като HEMS (Helicopter Emergency Medical Services), които се изпълняват от авиационни оператори, са рутинна животоспасяваща дейност, регулирана от Европейската агенция за авиационна безопасност. „Хели Ер-САУ“ АД разполагаше с всички разрешителни, имаше опит с хуманитарни мисии с хеликоптери из Африка и очакваше просто да се случат няколко важни неща – като например да се разрешат и нощните вдигания на хеликоптерите при спешни спасителни мисии. Така да се каже, всичко уж си беше окей.
Понеже си спомням добре медийния интерес около всички тези подробности със спасителните хеликоптери, някак очаквах, че към днешна дата, почти осем години по-късно, услугата “спасяване с медицински хеликоптер” се е развила напълно и няма какво да я мислим. Или че поне е даденост. Е, развила се е, да – днес изобщо я няма! Има пазарна причина за това – държавата и въздушният оператор не са се разбрали, хеликоптерите са висели неизползвани из летището и в крайна сметка собственикът ги е продал. Логично – защо да поддържа скъпи медицински вертолети, когато този, който трябва да подсигури и организира използването им, блее или е зает да пазарува предимно изтребители?
Има обаче и морална причина. И тя е, че държавата също гледа “мене си” и просто не й пука! Не й пука нито за моя, нито за вашия човешки живот. Като не сме Цвета Караянчева, че да вдигне военна машина и да ни откара до болница “Лозенец” (известна доскоро като “Правителствена”) за счупена ключица…
Преди година случайно във Франция видях какво се случи при катастрофа на магистрала. Докато движението беше спряно за оглед на инцидента, кацна медицински хеликоптер. По определение той е с по-малки размери именно за да може да се приземява на покриви на сгради, на пътища и изобщо на по-маломерни терени. Пострадалите, без да са депутати, политици или местни велможи, отлетяха към медицинските заведения в рамките на пет минути след идването на вертолетите. Услугата се покрива от социалните им и здравни застраховки и е налична за всеки френски гражданин, по всяко време.
Ама хайде не с лошо! И у нас, оказва се, имало надежда. Очаквало се било пак да си имаме медицински хеликоптери, ама… през 2023 година! Така го е предвидила държавата, тъй че дръжте се, български граждани, в следващите две години и си подбирайте инцидентите! Гледайте да не са по спешност – за вас никой няма да вдигне на крак военните! Ако наблизо няма и сърцати спасители, на които им се налага да са безразсъдни, за да ви подарят още живот, направо влизайте в белия тунел! Чукайте на дърво, плюйте в пазви, вържете червен конец и лейте куршум! И ако все пак най-страшното ви се размине, не забравяйте да славите бога! Наистина само той ще ви е помогнал.
