Пеевски “спаси” и гората на Црънча с дарение от 700 000 лева, пише с явна ирония Медиапул. И тя е съвсем уместна. Мисля, че ситуацията би понесла и малко сарказъм дори. Пеевски спечели милиарди от обществени поръчки, сега ще върне на обществото грошове и затова обществото трябва да го почита като благодетел.
Црънча, на английски Village Cruncha. Да е жив и здрав Никито Василев. Една траслитерация направи сал, но остана в историята. А спасената гора се нарича “Ланджова кория”, но не знам тя как се траслитерира. Както и да е. Тази гора, доколкото знам, се намира между Црънча и Паталеница. А в близост до нея е виличката на кмета на Пазарджик Тодор Попов. И сега, с дарението на Пеефски той ще направи един красив парк, в който ще се разхождат селяните от Црънча и Паталеница. Всъщност, селяните, за разлика от гражданите, мразят да се разхождат, пък и нямат ексик време. Но пък кметът и гостите му ще могат да подишат чист горски въздух, да походят сред дърветата, да поседят по пейките, да послушат как пеят птичките… Кметът е доказан любител на природата. Той и затова си направил тази къщурка в Паталеница: „Защото сега като стане зелено, като ти се покажат розите, това-онова, да седнеш вънка, уникално. Разбираш ли ме?”
А местните протестират за продажбата на гората не поради естетика и екология. Протестът им, подозирам, но да си остане между нас, е по-скоро антиекологичен. В тая гора селяните от Црънча и Паталеница берат дърва безплатно. Но, както казваше Татко Кюлц, всяко нещо има край, само суджукът има два края… Може би и затова ВАС постанови, че е отпаднала потребността от гората, тъй като тя не може да задоволява нуждите на населението.
„Понякога за опазването на една гора като цяло може да се жертват всичките й дървета по отделно, тогава остава едно голо сечище, което се нарича гора по принцип”, пишеше бай Мирон Иванов.
А мотивите на кмета и съветниците да продадат гората са отделна опера.
Кметът Попов е един от темелите на община Пазарджик. Кметува от 2007 г. От 1999 г. до 2007 г. е общински съветник, а от 2003 г. до 2007 г. е председател на Общинския съвет в Пазарджик. Тогава гравитираше около десните сили, но се кандидатира като независим. И си остана вечният независим кандидат кмет. Тодор е известен политически чимшир – вечно зелен и на нищо не мирише.
Много интересна случка за изборите през 2019 г. разказва OFFNews. На Национална среща на ГЕРБ за обобщаване резултатите от вота административният секретар Цветомир Паунов представя новоизбраните кметове от коалицията СДС – ГЕРБ. Стига до Пазарджик и обявя името на Тодор Попов, който в нито един от четирите си мандата не е бил кандидат на ГЕРБ. През 2019 г. Попов се състезаваше срещу кандидата на ГЕРБ инж. Иван Панайотов, който остана трети. Интересно, че Попов се оказва в залата, става от мястото си, здрависва се сърдечно със седящия на първия ред лидер Бойко Борисов и се подрежда в редиците на герберските кметове на сцената.
Изключително хитра игра. Колкото по-малко зависимости поемаш преди изборите, толкова повече зависимости можеш да експлоатираш като кмет. Можеш да заиграваш с всеки, който ти носи дивиденти за момента. Примери бол. Казват, че след първата си оставка през 2013 Борисов предлагал Тодор за служебен премиер, „Кметът на Пазарджик фаворит за служебен премиер“, писа OFFNews. Но Плевнелиев май не се съгласил.
На изборите през 2015 г. Попов не успя на първия тур, но спечели втория с 59% в надпревара с кандидата на ГЕРБ Найден Шопов. Някои анализатори обясниха победата с мобилизацията на циганския вот, а също и с топлата връзка с ДПС и персонално с Пеевски.
Тази връзка не е от вчера. Пеефски е депутат от Пазарджик от 41-то НС, от 2009 г., и е изградил сериозна електорална база в Пазарджик и региона от турци, цигани, помаци, българи, всичко, което може да се купи с пари. На местните избори през 2019 г. Данчо Ментата описа на едро географията на влиянието на Пеевски: „Кой е направил повече за Велинградския край от моя колега и приятел Делян Пеевски? Г-н Пеевски ходи в Света Петка, във Велинград, в Сърница, Благоевград и прави за тези хора толкова, колкото никой от нас не е направил.“
Ходил?! Благоволил да си вдигне дебелия задник и да го занесе при помаците от Света Петка. Като се знае, че по веднъж на мандат ходи в парламента, селяните от района са направо с Бога вечеряли.
Пеевски заигра сериозно и с циганите в Пазарджик. А както е добре известно, при циганите всичко е безплатно, освен гласуването, което им е с пари.
Снощи в един филм цитираха Пабло Ескобар, който каза нещо подобно: Демокрацията се прави с пари. Ние имаме много пари.
Така ни прави демокрацията и Пеефски. С едната ръка прибира с разперени пръсти, с другата цеди през стиснат юмрук. Та има какво да предложи откъм избиратели, влияние, бизнес. И Тодор не случайно се е сортачил с него.
Като казах, че Тодор има виличка, къщурка в Паталеница, просто се шегувах. Не, няма къщурка. Има имение. Основната къща в него е 400 квадрата с няколко декара двор. Отделно има друга къща за гости, оранжерия, басейн, джакузи, фитнес, BBQ, през парцела минава дори малка рекичка, да си топка момчето крачетата…
Малка спретната къщурка, без липи отпред…
Експерти по имотите оцениха обекта на 1.5 млн. лв. Кметът рече, че е пресилено. В Пазарджик цените били по-ниски. Обаче призна, че само оградата му излязла 86 хил. лв. За да събере 1.5 млн. при 2000 лв. заплатата са му нужни 750 месеца. Жена му имаше участие в четири фирми (бизнесът ѝ, естествено, потръгнал след неговото възшествие), но и с нейните приходи оставаше дупка от къде милион. А не се е чуло да събират жълъди в “Ланджова кория” с цел прехрана… Та имотът остана малко необоснован от приходна гледна точка и предизвика известно внимание от страна на прокуратурата. На всички ни е известно нейното внимание към богатите и властните… Междувременно се разбра, че Татяна Стоянова, шефката на кабинета на господин кмета е застреляна защото прибрала тлъст рушвет за сделка с имот в центъра на града, но рушветодателят не спечелил сделката, а тя (те?!) не върнала парите. Сумата явно е била непрежалима. Теоретично е възможно Попов да не е знаел какви ги върши дясната му ръка. Но на практика без неговата благословия няма сделка. Госпожата отнесе тайната в гроба.
Много глупави хора са това българите! Не им е достатъчно да забогатеят, трябва и всички да разберат. Изкарат някой лев и веднага си купуват скъпа кола, построяват си огромна къща… Що, бе?! Що не си ядете и пиете парите тихо, има време и да се покажете! И в секса сме такива. Пет пари не струва чукането без хваленето.
И във властта сме същите. Забелязвате ли, че вече не се говори за сиви кардинали? Всичките искат да са на ачика!
Но селяните в Паталеница хич не се тровели от палата на кмета. „Хората в селото са доволни, защото заради селската къща на кмета имат идеален асфалтиран път без дупки”, писа „Стандарт”.
То на хората колко им трябва…
Та тия дни кметът Попов обяви, че продажбата на корията ще бъде спряна, но не заради протестите на црънчани, а благодарение на “жест” на депутата Пеевски. Попов получил писмо от Александър Георгиев – управител на дружеството “Интръст”, еднолична собственост на Пеевски, в което се казвало, че компанията ще дари на общината 700 000 лева, на колкото е оценена гората. Условието на дарителя е с половината от парите да се направи парк на Црънча, който да носи името на Свети Георги. Останалите 350 000 лева трябвало да отидат за пазарджишкия волейболен отбор “Хебър”. „Основен партньор“ на клуба е Община Пазарджик.
Предложението на Пеефски е прието от местните общинари с огромна благодарност, от най-огромните. Самият кмет направо се е размазал. Слушал съм какви ги говори Тодор и винаги са ми се натрапвали сравнения с водосточна тръба…
Например лани местният в. „Виделина“ го разпитваше за обществената поръчка, спечелена при скандални условия. Печелившата фирма предлагаше да изготви технически проект за два дни и да построи мост над р. Марица, дълъг 108 м и широк 6 м, за един месец! И на това основание спечели ОП, ако че офертата ѝ беше със 100 хил. лева по-скъпа. Специалистите бяха на мнение, че няма вариант поръчката да се изпълни в този срок. Но какво от това?! Максималната санкция за просрочване, предвидена в договора, е 35 хил. лв. Демек, дори и цяла година да се подмотава изпълнителят, ще плати глоба от 35 хил., но си остава със 45 хил. лв. напред. Колко от тях ще отидат в общинарите и колко лично в сметката на кмета Попов, само те си знаят.
Та Попов отговори на журналиста от „Виделина“: „Какво да направим? Сега, има си проектче, има си договорче, информираш се и гледаш.“
Да пази Господ от ненаказан крадец. Защото си има и затворче, обаче си нямаме прокуратурка…
Но тоя път кметът казал и някои верни работи! „По време на такива кризи и екстремни ситуации си личи кой кой е. (Или кой е Кой?- бел. Т.Ф.) Единствено мога да кажа думи на благодарност, убеден съм, че г-н Пеевски “няма да спре дотук”.
Ох, майка му стара, и аз съм убеден! Няма да спре! Докато Борисов е на власт, Пеефски ще дои кравата. И ще дарява „щедро“. До тук е дарил нула цяло и нула нула нула от „спечелените“ от ОП и съмнителни сделки пари. И, според клет Попов, се очертавал като най-големият дарител на средства за борбата с коронавируса не само в България, но и конкретно в Пазарджик.
Сред даренията на фирмата беше и размяната с ОАЕ на храни срещу предпазни средства. Оказа се обаче, че арабите ни изпратиха малко маски и много тонове фурми. Та с това дарение Пеефски оглави листата на дарителите в борбата с короната. Ама ще кажете, че с фурми не се лекува вирусът! А откъде знаете? Ако никой не знае с какво се лекува, тогава трябва да се опитва с всичко! И защо да не се започне с приятните неща от това всичко? Като например фурмите.
А колкото в Пазарджик, там Пеефски направи няколко крупни дарения на МБАЛ-Пазарджик. Първо дари 50 бързи теста на коронавирус, 100 водонепроницаеми мембранни гащеризона за многократна употреба и 500 предпазни шлема. А после дари и два нови дихателни апарата на обща стойност 68 хиляди лв. и стана най-големият дарител на МБАЛ-Пазарджик, на Пазарджик, на родината.
Вземането е радост, даряването е мъка. Вземаш чужди, даряваш свои…
68 хил. лв.! Само от продажбата на търговските марки на „Булгартабак“ Пеефски взе над 100 млн. евро. Което е все пак нищо в сравнение с печалбите от обществени поръчки, които се измерват в милиарди. Нещо за международна контрабанда на цигари споменах ли? Не съм и няма да спомена, щото това са съставомерни работи. Засега. Подобни въпроси за произхода и собствеността на раздаваните средства на Пеефски костваха на журналистката Венелина Попова яростни атаки в парцалите “Монитор” и “Телеграф” на медийния империалист.
Та може на такива като Попов да им се виждат големи абсолютните цифри на даренията на Пеефски, но съотнесени към печалбите му са мизерни!
Работата е малко видяла жабата, че коват вола… Бил Гейтс дарил, Шварценегер дарил…
Но, както казва кметът, да гледаме напред, няма място за униние и черногледство: „Стига с този трагизъм… да се настроим малко по-веселко, да се настроим позитивничко. Градът ни се развива успешно, на фона на всички наши градове, с които ние можем да се съизмерваме. Всичко се развива така, както трябва. Поне тук при нас. За другите неща да си носи отговорност този, който управлява системите. В живота е така.“
Да, в живота е така. В нашия живот поне. Но май и в този на децата ни ще е така. И няма на кого да се сърдим, защото ние си ги избираме. Попов е кмет за четвърти път. И няма да се учудя, ако любезните ми съграждани си го изберат и за пети, и за шести път. В комплект с Пеевски, който ще депутатства от Пазарджик докогато си иска.
При това положение няма друго положение.
