Добре обмислен песимизъм
(бележки от Тони Филипов, д-р)
Песимист, казва Ж. Гарлон-Полар, е добре информиран оптимист. Даже е хубаво. За разлика от времето, когато ни държаха в мъгла, сега сме силно информирани.
Оптимистът е добре почерпен песимист.
* * *
Пасито обявил журналистически конкурс за оптимисти: “Да си щастлив в Източна Европа.” В центъра на публикациите трябвало да са историите на хора, които поотделно или заедно и по най-различни начини търсят и намират своето щастие. 1500 евро за победителя.
Да бе, те българските журналисти само с фантастика още не са се захванали. Пък и ще седне някой да се пъне за тия пари да измисля оптимистични истории за единично или пък, Боже опази, множествено щастие. То, когато една история я няма в живота…
Дето се вика, колкото по-безнадеждна е ситуацията, толкова по-оптимистични са участниците в нея.
* * *
Само да отбележа, че оня ден четох една статия от в. “Индипендънт” как може да се живее до 114 г. Що точно до 114, не разбрах. Та там пише, че можете да добавите 7,5 г. към живота си, ако сте позитивно настроени. Вероятността песимистът да бъде споходен от ранна смърт била с 57% по-голяма от тази при оптимиста. Друг е въпросът, че понякога оптимистът може да загине внезапно. При среща с друг оптимист. Например на магистралата, на пешеходната пътека…
* * *
Наблюдение, проведено от германски учени над 40 000 души, показало, че песимистите живеят по-дълго, пише „Новинар”. Ние мислим, че живеят не само по-дълго, ами и по-приятно. Да! Дето каза една Маргаритка във ФБ, на песимистите им се случват само хубави изненади, защото винаги им се случва нещо по-добро от това, което очакват. А оптимистите са винаги разочаровани. Английски учени доказаха лани, че оптимизмът е дефект на мозъка. Нормалният мозък мисли песимистично.
Но да се върнем на откритието на немските учени. Те стигнали и до някои учудващи факти. С увеличение на доходите нараствал и оптимизмът, но заедно с него и шансът от ранна смърт. Излиза, че бедните песимисти живеят повече от богатите оптимисти!
Малко е трудно това последното да се примири с българската действителност. Щото ако търсим бедни песимисти, то най-голямото им находище е в България. Но пък живеем непропорционално кратко с оглед на песимизма си, най-кратко сред европейските народи. Това противоречие може да се обясни само с това, че периодично идва някой, който ни обещава да направи едни хубави неща и по този начин за дълго разстройва вродената ни песимистична нагласа. Ако сме прави, то само управлението на Борисов е скъсило живота на маса хора. А на една част още продължава да им го скъсява…
* * *
По-рано смятах, че ще се оправим, когато си отиде и последният свидетел на Априлския пленум, но вече не съм такъв оптимист. Средата непрекъснато ражда нови и нови назеподобни.
Знаете ли защо видът хомо сапиенс е оцелял, а всички други видове човеци, като неандерталците например, са изчезнали? Не знаете? Нищо, де, не се потискайте. То и аз скоро го научих от едно списание. Физически не сме имали никакво предимство пред неандерталците, точно обратното. Братчедите били много по-широкоплещести и силни от нас и много по-пригодни да се адаптират към студения климат на Европа. Намерените черепи показват, че и мозъкът им не е бил по-малък от нашия. Обаче ние сме имали малко по-голям преден лоб, а точно този мозъчен дял контролира вземането на решения, социалното поведение, творчеството и абстрактното мислене. И ползвайки тези възможности, човекът създал сечива, примки, мрежи и т.н., започнал да обработва храната си и спечелил голямата еволюционна награда.
С две думи мозъкът победил мускулите. Без битки, бавно и устойчиво нашите предци са се умножавали, докато братчедите изчезвали.
Търпение му е майката. Рано или късно тъпите копелета ще изчезнат. От нас се иска само да направим така, че да не се родят нови. И точно тук ние ви оставяме да си помечтаете… Защото, както знаете, ние не сме от фантазьорите.
* * *
Здравейте, г-н Филипов.
Казвам се Димитър Ч…, на 33 години, живея в София. Преди няколко месеца попаднах на Вашата страница… (Следват заслужени комплименти към автора, които той от скромност ще прескочи…) Проблемът е, че седмица след седмица и месец след месец, въодушевлението ми премина в горчивина, а напоследък и в откровен страх. Страхувам се да прочета поредната черна история от нашата действителност. Получава се така, че използвате красивия си език да обрисувате ситуацията в страната във все по-апокалиптичен стил и не знам, до какво ще доведе това.
Моля Ви, използвайте потенциала, който имате, за да градите, а не да рушите. Дайте тон интелектуалците да поведат народа и младите (и не толкова младите, като мен) към промяна. Аз смятам, че Вие и хората около Вас имате способността да променените средата, в която живеем към по-добро. Предполагам, че сте се опитвали навремето и вече сте се отказали, но какво да правим ние? Тези, които останахме в България и се надявахме да променим ситуацията. Да се откажем ли? Да започнем да плюем по всичко и по всички, за да оправдаем безсилието си?
Често казвате, че проблемът с Борисов е, че сложи началото на простащината на върха на държавата. Аз не съм на това мнение. Основният ни проблем, според мен, е липсата на морал, честност, единомислие и любов в управлението на държавата. А за тяхната липса е отговорен целият ни народ.
Завършвам с една мисъл, която четох наскоро: “За да победи злото е необходимо само едно – Добрите (можещите) хора да не правят нищо”.
Това писмо на млад и мислещ човек ме смути. И ме накара да се замисля дали наистина виждам всичко в тъмните краски? Дали в тази страна и сред този народ не протичат и други процеси, които не виждам? Може би някъде се е родило едно малко добро, което утре ще порасне…
Най-честата и най-човешка грешка е визията за обществото да се пречупва през личните неуспехи и проблеми. Но моят песимизъм не е белязан от личностни проблеми и неудачи. Занимавам се с това, което искам и там, където го искам. И макар че медийните империалисти успяха да ме изтикат в периферията на професията, нямам основание да съм недоволен. Десетки хиляди четат това, което пиша. И то може да не променя мирогледи, но дълбае като китайската капка, бавно но сигурно. Над 20 години съм в професията и няма нито ред, от който да се срамувам. Живия в прилично жилище, в прилична кооперация, в приличен квартал. Успявам да поддържам бита си на прилично ниво. Радвам се на добри деца и страхотни внуци. Ще бъде грехота да се оплаквам.
Не, не е личната неудовлетвореност. Друго е!
Интелектът отстъпва стъписан пред арогантната простотия.
Сигурен съм, че в обществото ни са се запазили оазиси на благородството, на съпричастността, на човещината. Но те са обкръжени отвсякъде от враждебната среда на парвенюшката арогантност. (Насим Талеб има едно понятие – Епистемологична арогантност”)
Така че черногледството ми не е личностно мотивирано.
* * *
Един медиен империалист държи цялата българска преса. И твърди, че си харесва „Телеграф”, бил такъв, какъвто хората го искали…
* * *
Бог е “троица”, като коалицията. Явява ни се в три ипостаси: Отца и Сина, и Светия дух. И понеже тези роли вече са заети, Бойко може да е четвъртата ипостаса: “Отца и Сина, и Батко, и Светия дух”. Макар че аз четвъртата за друг човек я бях нарекъл…
Отца и Сина и Св. Дух и Бойко Борисов. В крайна сметка, където трипостасен, там и четирипостасен. Пък не вярвам Сарко, Берлускони и Меркел да не съдействат. За Желева не съдействаха, но то е различно. Само ме притеснява, че Бойко няма да се примири да е четвърти. Той и с мястото на Сина едва ли ще се примири.
Казано с езика на Платон, човек има нужда да му се почеше и thimos-а. Но не е нормално цялата държава да се занимава само с това. Демокрацията е първо начин на мислене и тогава начин на управление. Нема как човек, който бъка от тоталитарни рефлекси, да управлява демократично.
* * *
Една г-жа вика: “Няма ли нищо свято за вас?” Ядосах се. Няма, г-жа! Няма! Мога да дам примери от 13 години назад защо няма, ама не ща. Кому са нужни примери. Свято ли? Ами няма, съжалявам… Гаврил съм се бил с всичко Не само ще се гавря, но ще почна и на майка… Поименно. Ако искате свети неща – Валерия Велева в “Труд”. Ние не градим капища, ние ги събаряме. Може би чак когато осъзнаем цялата мизерия на собственото си духовно присъствие, ще можем да се променим. Нямам голяма надежда, ама все пак.
Разпалих се, извинете. Както беше казал класикът, всяко време си ражда идиотите.
Съжалявам. Аз съм само хронист.
Пред наший взор винаги е веруюто на Йосиф Хербс: „Никому в угода, никому напук”.
