На вниманието на
господин главния прокурор
Уважаеми (малко пресилвам, даже не малко!) господин главен прокурор,
Във връзка с Вашата инициатива да се проверят всички приватизационни сделки искам да ви информирам за един изключително скандален случай. Става дума за незаконната приватизация на едно духовно национално богатство. То дори не е точно приватизация, истинската дума е обсебване, кражба! На едно от най-ценните духовни притежания на нашия народ!
Казват, че то било изписано със златни букви на фасадата на Сорбоната. Което е малко пресилено. Но все пак го има в Париж, изписано е на паметна плоча, поставена през 2008 г на стената на Българския културен институт.
Известни ми са имената на наглите приватизатори и ще ви ги съобщя – братята Иван и Лука Ангелови, собствениците на фирма „Градус-1“, най-големият производител на птиче месо у нас и собственици също на най-голямата птицекланица на Балканите! Те са толкова нагли, че дори не се крият, гордо са си сложили имената там, където не им е мястото – под безсмъртните думи на Ботев от стихотворението Хаджи Димитър.
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят……“
Ще кажете голяма работа като са си турили имената, кой не знае, че автор е Ботев. Ами не е така. Едно социологическо изследване върху образованието през 2006 г. показа, че само 63% от гимназистите знаят, че Ботев е написал “Хаджи Димитър”. Допускам, и то съвсем основателно, че от тогава досега знатоците са останали 50%. Другите 50% като нищо могат да приемат, че авторите са братя Ангелови. То в нашата история е пълно с братя. Пък и в настоящето – братя Галеви, братя Домусчиеви, братя Найденови, братята Диневи, братя Кънчо и Андрей…
С тези велики думи на най-великия български поет браточките Ангелови си рекламират пилетата. Какво е общото между падналите за свободата български герои, които Ботев възпява, и едно заклано и оскубано пиле? Зле оскубано пиле!
Единствената връзка между свободата и съестните продукти в литературната ни класика, за която се сещам, е в „Хъшове“ на Дедо Вазов.
„Попчето: Македонски, я дай и нам от саламата, че ни потекоха лигите.
Македонски: На девет вълка пачи крак! (Лапва всичкото.) Странджа, я напълни една голяма чаша, да залея саламата.
Странджата: Няма ни капка. Всичко изцукахте!
Македонски: Сега без вино какво ще правим? Без вино и без свобода няма живот на тоя свят.”
Саламата, виното, свободата!
Това донякъде приемам. Но свобода и заклано пиле не приемам! За пиле с червено вино да не говорим!
И откъде се взе този лъв? Поетът споменава орлица, сокол, вълк… Споменава също и самодиви, които запяват. А, да, запяват и литват. Литват като… да кажем като пилета. Представям си го, ама с бая зор… А лъвът вероятно е притурен, за да засили патриотичният патос на рекламата.
Ботев, лъв и заклано пиле! Само много перверзна фантазия може да намери връзката между тези три неща.
Това не е просто кич! Това е кощунство! „Тоз, който падне…“ като слоган на птицекланица! Смърт с кисело зеле!
И това кощунство е публикувано като реклама в някакво старозагорско двуседмично вестниче. Няма да се учудя, ако се окаже, че тази пошла реклама е дело на директора по производствените въпроси. Никой рекламист, дори и най-талантливият, не може да събере толкова кич на едно място.
Много се засрамих, много! Така съм се срамувал само, когато Малария Велева направи паралел между тефтерчето на Ботев и тефтерчето на председателя на ВКС Иван Григоров. Тошев и „Труд“ тогава воюваха с Григоров, та вкараха и Ботев в битката. Но днес май ме е повече срам, защото братята Ангелови ползват Ботев в мирно време, така да се каже…
Свещена глупост! Векове цели
Разум и совест се с нея борат.
Век и половина по-късно битката продължава с променлив успех.
“Нашият народ, пише поетът, от ден на ден сиромашее и се парализира както нравствено, така и физически, защото управлението, което той търпи на себе си, е основано на кражби, на обири, на насилия, на убийства и на всякакъв вид разврат.”
Сякаш го е писал вчера – за днес!
Но, да ви кажа, зле е устроен животът! Иван Ангелов знае за съществуването на Ботев, а Ботев няма никога да разбере за съществуването на Иван Ангелов, нито на брат му Лука!
P.S. Вече бях турил точката, когато се присетих за една възможна връзка на Ботев с пилетата, описана от Захари Стоянов в „Христо Ботйов“. (Опит за биография). Когато в Браила Ботев влиза в къщата на П. Симов през една дупка, която пробил в стената. Напъхал се през нея, но срещнал неочакван отпор. Оказало се, че дупката води в един килер, където една квачка била насадена в едно сито да мъти яйца. „Пипва ѝ Ботйов крехкото вратенце и го усуква няколко пъти на бурма.“
Та пада туй пиле, кокошка по-точно, жертва за свободата на България!
В цялата биография на Ботев думата „пиле“ се среща десетина пъти. Среща се също и като „горско пиле“ няколко пъти, но мисля, че това може да се отнесе по-скоро към „Лудогорско пиле“, отколкото към „Градус“.
