Как се управлява държава в три стъпки? Първа стъпка: сутрешни телевизионни блокове. Говорят министри, които по всяка управленска логика по това време би трябвало да ръководят сутрешно разпределение на задачите в съответното си ведомство. Говорят депутати, които опровергават министрите. Говорят въобщественици и всичколози тип „чучулига“ (успиващите се „сови“ са във вечерните разговори). Говорят хора, известни с това, че са известни. Втора стъпка: социална мрежа Фейсбук. Пишат всички, които са гледали и слушали по сутрешните блокове министрите, депутатите, полито- и социолозите, виповете, както и някои напълно редови отрепки. Пишат изумено, вдъхновено, възмутено, отвратено, заклеймено, психообременено, социално въодушевено. Около 9 ч. основната тема на деня е идентифицирана. Следва строяването на пишещите в две армии, подкрепяни от логистици, кибици, инфлуенсъри, тролове, камикадзета, тиловаци, водещи офицери, новобранци. Нервна жизнерадост тресе всички участници. Сред тях има поне дузина луди, които се смятат за Иван-Асен Втори, но с часовете положението им се влошава и вече се мислят за Иван-Асен Трети. Около обяд едната от армиите е надвикала другата, това се нарича обществено мнение. Трета стъпка: управляващите почват да се чудят какво да направят – това в нормалното управление се нарича консултативен процес и се прави преди да са изръсени глупостите. След което реагират. Отстъпват, поправят, обещават, уточняват, замазват и други такива ремонтни дейности, които водят да закрепване на конструкцията, наречена управление.
Ако искате нито да управлявате, нито да бъдете управлявани по този начин, прочетете и спазвайте следните десет съвета.
Първо: Сутрешните телевизионни блокове са вредни за вас и за тези около вас. Вече сте развили зависимост, не се опитвайте да ги откажете изведнъж. Намалете ги. Измислете си някаква формула и се придържайте към нея. Например, по два на ден само с кафето. Можете да ги замествате постепенно с други канали, които не съдържат толкова никот…, политика, искам да кажа. Друг начин да надхитрите своята зависимост е да си кажете, че няма да гледате само онези лица, които са много неприятни, с инсталирани гипсови усмивки, с хвалебствена охтика и други притеснителни диагнози. Ще видите, че ако удържите на това обещание, почти веднага ще откажете вредния навик телевизия, защото там има главно такива лица.
Второ: Не спорете с телевизора. Не обяснявайте на лицето на екрана какво си мислите за него, за партията му, за майка му. Не му привеждайте каквито и да било аргументи, в случая работи само един аргумент – дистанционното. Непременно си набележете един ден в седмицата за пречистване от телевизия…
Трето: …но не прекарвайте този свободен от телевизия ден във Фейсбук. Социалната мрежа е другият портал, през който влизат причините за душевните трески и умствените инфекции. Не пишете статуси, след които знаете, че ще ви се нахвърлят глутници от приятели на неприятелите, защото ще ви се наложи да стоите часове на клавиатурата с гол в ръката нож, който накрая ще ви се иска да забиете в собствената си ей тази проста глава, която тъй и не разбра, че Фейсбук не е място за правда и за свобода.
То впрочем се оказа още по-лошо място, отколкото си мисля – способно било да разпространява емоционална зараза. Доказали го учените от университетите в Корнел и Сан Франциско след като провели таен експеримент. Опитът се състоял в това в продължение на седмица да се манипулират 689 000 потребители на Фейсбук. На половината поднасяли на стените преимуществено положителна информация, а на другата половина – преобладаващо негативна. След което следели какви статуси пишат наблюдаваните и дали розовият и черният цвят, с който заливали стените им, е повлиял на настроенията. И ето какво заключили: емоционалните състояние се предават като зараза и могат да променят настроенията на потребителите, без те да си дават сметка за причината. Резултатите бяха публикувани неотдавна, но експериментът бил проведен тайнично в средата на януари 2012 и никой не го усетил. Нямаме представа колко още много други неща не усещаме, че стават с нас, докато сме във Фейсбук.
Четвърто: Излезте от състоянието на „предразположено внимание“, в което сте се напъхали заради интереса си да следите политическата обстановка. Ще обясня. Ако сте решили да си купувате кола и сте си наумили да е тойота, изведнъж улиците се изпълват с тойоти. Струва ви се никога преди това не са били толкова много. Не, те не са станали повече, просто вие ги забелязвате сега. Това е „предразположеното внимание“, то привлича във фокуса на вниманието ви нещото, за което си мислите. Ако мислите за политика, всичко около вас ще ви говори за политика. Не очаквайте светът да се промени, просто си сменете касетката в главата. И ще засвири такава музика, каквато сте избрали.
Пето: Преяждането с политика не е по-малък проблем за ума и душата, отколкото преяждането с храна за тялото. Хората проявяват разбиране, когато им откажете бонбон под предлог, че сте на диета. Използвайте тази вече социално приемлива причина. Все още е популярна 90-дневната диета. Можете да отказвате дълги, нервозни и безсмислени политически раздумки с обяснението, че сте на 90-дневна политическа диета. Или пък, че сте преминали на разделно консумиране на партиите, днес мразите една, утре друга. Или пък, че сте се зарекли да не консумирате тлъсти политици, както и прекалено шекерени, в никакъв случай ГМО-продукти. Аз опитах по този начин с една позната, тя вика аз пък съм на безглутенова диета. Можете да наречете вашата безглупендерова.
Шесто: Но внимавайте с йо-йо ефекта. Разпределяйте пренебрегването на политиците равномерно по дни. Ако един ден гладувате политически, недейте на следващия да се натъпчете с всички емисии новини, интервюта, репортажи, спорове в кварталната градинка, статуси във фейсбук и т.н. Мозъкът вече е разбрал, че го лишавате и се мъчи да се върне в предишното състояние, това е известният ефект йо-йо. Накрая ще се окаже, че сте по-отвратени и по-откачени, отколкото, когато сте започнали.
Седмо: Не четете анализи и коментари. Един на петнайсет си струва да се прочете, но при този рандеман не си заслужава труда. Българската политика е непредвидима като епилептичен припадък и ясна като изречение на Цветан Цветанов. Прогнозите пък направо ги прескачайте. Те изобщо не зависят от логиката, която се ползва за правене на прогнози, а да речем от това, че някъде някакви хора са решили да си премерят пурите.
Осмо: Купете си прасе-касичка и всеки път, когато се ядосате на политик, пускайте един лев глоба. Някой ден ударете прасето с чук и пребройте парите. Финансирайте с негативните си чувства към политиците дълго мечтана екскурзия, така най-после те ще са направили нещо добро за вас.
Девето: Извадете си най-отвратителните цитати от политици. Препишете ги и си ги закачете с магнитчета на хладилника. Когато понечите да го отворите и хапнете нещо, прочетете някой цитат. Ще ви се отще да живеете, камо ли да ядете. А най-вероятно ще помислите и нещо, заради което ще се наложи да пуснете левче в прасе-касичката. Ефектът от тези цитати е двоен: отслабвате и събирате пари за екскурзията.
Десето: Ако много ви налегне политическата абстиненция, ако получите остър пристъп на възмущение или се обади хроничната отврата, имам една крайна утеха: помислете си, че всеки от нас в момента е по-добре от мнозина, които си мислеха, че завинаги ще са най-добре. Ако пък и това не ви носи успокоение, представете си, че политиците са точно като памперсите – трябва да се сменят често и по същата причина. Струва си да запазим разума до деня за смяна на памперсите.
