През април 1995 г. мъж на име Макартър Уилър решава да обере две банки в Питсбърг. Той намазва лицето си с лимонов сок, напълно убеден, че щом лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, и лицето му ще остане невидимо за охранителните камери. Глупавият обирджия е арестуван за по-малко от час, но най-заинтригувани от случая не са криминолозите, а психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Те се интересуват кое е направило некомпетентния Уилър толкова самоуверен, че номерът му ще успее, и четири по-късно публикуват изследването си. Изводът им гласи: „Един невеж ум не е абсолютно празен съд, той е пълен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия. За съжаление на него му изглеждат точни и полезни знания, които той натрапва със самочувствие и възхищение от себе си.“
Колкото и да е известен ефектът „Дънинг – Крюгер“, правосъдният министър Данаил Кирилов като нищо може и да не е чувал за него. (Или по-точно: като нищо може да не е чувал И за него.) Това обаче едва ли щеше да изглежда чак толкова страшно, ако собственото му когнитивно изкривяване не беше овластено, а самият той не се бе захванал да доказва ентусиазирано смайващата ограниченост на интелектуалния си капацитет. Във всеки случай активността му е наистина плашеща, а последната й демонстрация направо не е за хора с разклатени нерви и слаби сърца:
Сряда, 3 юли. Дори жегата не е в състояние да спре Кирилов от проверка как се „джуркат“, по думите му, делата във Върховния касационен съд. Понеже е сериозно усъмнен, че председателите на съдилищата могат да определят кой съдия какви дела да гледа, министърът иска да се убеди с очите си в манипулацията. В деловодството на ВКС той настоява за демонстрация на системата, която впоследствие признава за „нелоша“, макар че „по тази тема има много слухове“, а пътьом задава такива въпроси, че дори компютърът изпитва неудобство да стане свидетел на фрапиращото невежество. Да не говорим за служителите и особено за председателя на ВКС Лозан Панов, който явно предполага какво ще се случи по време на инспекцията, та затова само посреща високия гост и с бързи крачки се отправя към кабинета си. Така той си спестява ужаса Кирилов да му разяснява как да бъде усъвършенствана системата за разпределяне на дела „съобразно препоръките за сигурност и неманипулируемост“. „Оказа се, разправя министърът на правосъдието, че в това ниво на експертиза е специфичен кръгът на експертите. Нарича се т.нар. бял хакер, който прави тестове на системата с оглед различните рискове и приключва със заключения и препоръки как да се преодолеят тези рискове”. Съдейки по самодоволната му физиономия, на косъм остава самият той да се пробва като „бял хакер“, но може и през кашата в главата му просто да е минала мисълта следващия път да се облее с 2-3 литра лимонов сок, за да извърши проверката под прикритие. Леле, как ще ги излови в крачка, щом проникне там невидим и вече нямат никакъв шанс да го баламосват!
В юлските горещини е трудно човек да запази хладнокръвие при такава трагикомичната гледка, но служителите някак успяват. А като се има предвид, че тя е предшествана от идеята му (сурово критикувана, впрочем, от Съвета на Европа) за „импийчмънт на тримата големи“, не бива да се съмняваме, че Кирилов възнамерява да действа с все по-ужасяващ размах. „Мнозина живеят с мисълта, че притежават достатъчна, а понякога дори и повече от достатъчна компетенция по даден въпрос, което ги прави твърдо убедени в илюзорното им превъзходство“, пишат Дънинг и Крюгер, а в случая тази абсолютна убеденост върви ръка за ръка и с висок държавен пост. Вярно е, че там се подвизаваше и Цецка Цачева, но е вярно, че на този фон сега тя изглежда като същински интелектуален и юридически колос. Ако пък от това следва, че след Кирилов ще дойде нещо още по-смразяващо по отношение на компетентността, значи е възможно то дори да не е в състояние да говори членоразделно. Все пак той някак успява да произнесе „верификация“ и „одитиране“ само с леко запъване, а утре може и за това да сме благодарни…
Между другото, Остап Бендер доста по-рано откри този ефект, наричайки го „тъпота с взлом“, което определено засилва иронията, когато говорим за министър на правосъдието. Стига то да фигурираше в Наказателния кодекс, Кирилов щеше да бъде сред първите арестувани, и то показно, с всичките му там салтанати от рода на белезници, пранги на краката и поваляне на земята с викове: „На колете, вие сте абсолютен престъпник!“. По-лошото обаче е, че Макартър Уилър може да се окаже съвсем прав: непробиваемото невежество прави някои неща да стават невидими, дори да изчезват. Например усещането за нормалност и смисъл напълно се изпарява, когато Дани Кирилов „джурка“ делата в ресор, до който не би трябвало да припари. И пак добре, че европейският мониторинг продължава – един ден, да се надяваме, може и да открият къде се затри клетата ни държава. На въпроса „Как?“, вече знаем отговора, разбира се.
