Извинявай, велики поете, че посягам на гениалния ти стих, но той междувременно се преобърна. И така от „Свестните у нас считат за луди“ стана „Лудите у нас считат за свестни“. Ето, най-загрижен в борбата за освобождаване на народа от хазартното робство сега е Валери Симеонов. Неговото сърце най-напред не издържа да гледа как пред Лафките се нареждат три синджира пенсионери и дават последните си левчета за шарени картончета, които след малко с въздишка изхвърлят в боклука. Може да сме имали суспекции (както казват тези дни лекарите) за психическото му състояние, когато разтурваше дискотеки и дърпаше баби по границата, но сега, на фона на днешното състояние на нещата, Валери Симеонов изглежда много свестен. И е последователен. Не прилича на социалистите, които гласуваха против предложение за одържавяване на бизнеса на богаташ, нито на десни (ако ГЕРБ са десни), които гласуваха в подкрепа на национализация на частен бизнес. И политическите посоки си смениха местата, като думите в горния стих. Иди, че се ориентирай в подобна обстановка.
Вие разбирате ли какво става в нашата държава? Не. И аз така. У нас обикновено е по този начин – първо пускат картинките, след това субтитрите и едва тогава може да се сглоби някакъв достоверен сюжет. Този път направиха обратно – първо пуснаха субтитрите от някакви срс-та, но така или иначе неяснотата е същата. Тъй като попаднах на тази новина по телевизията някъде по средата, когато течеше диалогът от специалните разузнавателни средства, първо си помислих, че бившата съпруга на президента е наела частен детектив да разследва откога и каква е била изневярата му. Но зад записа не стоял частен детектив, а главният прокурор. Това да намериш прилика между главния прокурор и частен детектив е много голяма грешка, за което съм виновна или аз – направилата грешката, или главният прокурор – разпространил срс-та с хмх-ъкания, мънкания и ей такива простотии, както си казват самите записани.
Изобщо няма да се занимавам с това колко е /не/законно разпространението на специалните разузнавателни средства в този случай, нито с гадаене разбира ли главният прокурор Конституцията или не я разбира, както и с това голямо престъпление ли е да назначиш някого на допълнителен договор с допълнителни 400 лв. трудови възнаграждения и други произтичащи от записите въпроси. Ако имаше кой да контролира главния прокурор, както ни проглуши Венецианската комисия, това щяха да са въпроси, с които да се занимава контролиращият. Него го няма. А уж неговото избиране беше толкова спешно, че премиерът свика заседание една събота, за да покаже на Венецианската комисия колко сме изпълнителни. Но от събота до понеделник са три дни и чудото беше забравено.
Единственото, което ме интересува в тази клоунада между прокуратурата и президентството, е защо тя се прави. В нейната първа фаза – когато главният прокурор Иван Гешев отправи питане към Конституционния съд за тълкуване на имунитета на президента, всичко изглеждаше като косвено сплашване на президента. Основанията за ответния удар видяхме в намеренията на президента за конституционни промени, засягащи прокуратурата. Но във втората фаза – когато бяха пуснати записите между генерал Цанко Стойков и мъж (разбирай първия мъж в републиката), натискът за страхуването на президента се засили, а кръгът на профилактираните с тази операция лица се разшири. Поне двама от трима българи в този момент са си помислили: Щом така спокойно могат да подслушват дори президента, какво остава за такива хора като мен. Така беше изпълнена още една задача в допълнение на това да се размаха пръст на президента: всички бяха предупредени, че ако по някакъв начин съгрешат пред властта, властта няма да се затрудни да се справи с тях.
Дори само тези задачки да бе изпълнила прокурорско-президентската сценка, щеше да е достатъчно. Но тя осъществи и още една, може би най-важната: даде на хората и институциите тема за предъвкване и преживяне, докато страната се тресе от големи кризи и малки кризички. Много по-изгодно за властта е хората да изчисляват от коя година Деси е гадже на Румен Радев, отколкото да се интересуват ще имат ли все пак в обозримо бъдеще перничани вода. Атаката срещу големия бизнес на Васил Божков и малките бизнеси на ресторантьорите, внесените от Менда Стоянова промени в закона за валутния курс, които могат да взривят страната и да я доведат до пълен хаос само за ден, ако хората тръгнат към банките да изтеглят парите си, новите сметища от вносни боклуци, които се откриват всеки ден… Всичко това са тежки, реални и застрашаващи властта теми, пред които евентуалният конфликт на интереси при назначаването на Десислава Радева преди незнамколкоси години е като дрънкалка – дребна, но шарена работа, която просто те дърпа за езика и ти да се изкажеш.
И съвсем не на последно място тази операция имаше още едно мащабно послание. Мащабно, в смисъл отправено към всички. То гласи: „Прокуратурата може да прави всичко. Всичко. Не се спираме нито пред авторитети, нито пред имунитети. Няма никакво значение, че има предишен прецедент с четене на срс-та и съдът тогава се е произнесъл, че това е незаконно. Можем да преустановим всякакви контакти с президентството. Никой не може да ни каже да не правим едно или друго – над нас е само небето.“
И това е вярно. То е, за което ни предупреждаваше Венецианската комисия. Никой не допускаше, че последиците от тази безконтролност ще се прояви толкова бързо след встъпването на новия главен прокурор в длъжност. Докато все още се чудим какво пък чак толкова би могъл да съгреши главният прокурор и вече имаме казус: съгрешил ли е или не като оповести записите от срс-та? Иначе те свършиха добра работа. От два дни никой не е споменавал безводието в Перник, цял ден никой не се е трогнал от мръсен въздух, токсичен дим, отровени реки. Тия дни по всяка вероятност ще се появят първите болни от коронавирус в България и тогава те ще свършат същата работа, която успешно свърши заигравката между главната прокуратура и президентството.
