БСП смята да организира дарителска кампания за възстановяване на паметника на Бузлуджа. В ръководството на партията са убедени, че членовете и симпатизантите масово ще откликнат на призива. Оттам изтъкват, че съхраняването на историческата памет е много важно за тях. Ще бъде необходим наистина голям ресурс, за да се спре разрухата, да се консервира обектът и после да се преустрои, отбелязват от левицата, но в крайна сметка ще си струва. Рано е да се уточнява конкретното бъдещо предназначение на т.нар. „чиния“ на Бузлуджа, но най-вероятно ще се мисли в посока Паметник на социализма в България, представящ по достоверен и убедителен начин многобройните върхове, превратности, постижения и грешки на социалистическото движение у нас.
Едва финалът на предишното изречение би могъл да подскаже, но само на най-паметливите, че разказваме новина не от юни 2017, а от август 2011 г. Впрочем и тогава, и сега един от основните говорители на соцръководството по темата е Антон Кутев. Днес обаче той разсъждава не просто за паметник на българския социализъм, а на социалистическата идея изобщо, в световен мащаб. Разбира се, можем да изброим и други нюанси. През 2011 г. се обсъждаше вариантът с продажби на пощенски марки със снимки на паметника като начин на фондонабиране, както и кампания с есемеси. През 2017 г. партийният председател Корнелия Нинова смята, че наред с даренията финансово съдействие могат да окажат европейски фондове за паметници на културата, докато нейният заместник Кирил Добрев е на мнение, че ще прибегнат и до бюджета на Националния съвет на партията. Още през 2011 г. потенциалните разходи по начинанието не изглеждаха съвсем ясни – нещо естествено, при положение, че окончателен проект така и не бе одобрен. И ако отделни леви активисти сочеха в медиите скромни числа от типа на 200 хиляди лева, по същото време областният управител на Стара Загора се съмняваше, че фактурата за начинанието би могла да падне под 40 милиона. Изникнаха разнообразни предложения за бъдещето на обекта, чиито план-сметки бяха внимателно проучени на „Позитано“ от работни групи, за да фиксират суми в порядъка на 4 или 5 милиона. Днес конкретиката още не е влязла в дневния ред. Кутев предпазливо споменава „милиони“, без да задълбочава в броя на цифрите, а Нинова признава, че финансови изчисления тя не е правила. Каквито и да са били финансовите изчисления през 2011 г., обаче, факт е, че тогава нищо не излезе. Планината не роди паметник, не роди и мишка. А сега?
В инициативата БСП да си вземе Бузлуджа няма нищо осъдително, даже напротив. Подобава на партия с биографията и претенциите на социалистическата да изявява специално отношение към артефактите на миналото. Подобава на партия, която се гордее, че не е еднодневен проект на някоя бизнес група, да съживява традициите и корените си. Така по принцип работят левите партии в Европа. Навремето германските социалдемократи бяха предприели поредица активни стъпки, за да придобият собствеността върху родните къщи на Карл Маркс в Трир и на Фридрих Енгелс във Вупертал и да ги превърнат в музеи, стопанисвани понастоящем от фондацията „Фридрих Еберт“. Самата БСП чрез националния си политически институт притежава и стопанисва домовете-музеи на Димитър Благоев, Георги Кирков и Георги Димитров в София. Няма да открием друга политическа сила в България, която прави нещо подобно по повод на дейци от миналото си. Освен всичко друго, Бузлуджа е минало, което поставя българската левица на европейската карта и левицата има всички основания да го чества. Но Бузлуджа е висок залог дори не само в смисъл на надморска височина. Първото „връщане“ на паметника преди 6 години дойде след продължителни оплаквания на социалистите как държавата не се грижи за техния паметник и създава редица проблеми – включително в сферата на сигурността – при провеждане на традиционните им летни събори. Премиерът Борисов внезапно им рече: „като е така, ето ви паметника, оправяйте се както можете“. Не се оправиха. Воден от обичайния си усет за нещата, Борисов искаше да внуши, че партия, която не може да реши въпроса с един паметник, няма право да решава въпросите на държавното управление. Дали успя да го внуши, е друга тема, но нерешеният проблем си остана нерешен проблем, от ония ревматични болки в политиката, които напомнят за себе си при лошо време.
Когато Нинова изпрати писмо, с което настоява актът по прехвърляне на собствеността да бъде финализиран, за мнозина прозвуча изненадващо. Сякаш повече би прилягало на екипа на Михаил Миков и Янаки Стоилов, например, да материализират в такива форми лявата идентичност на партията. Но политическият стил на Нинова фаворизира ненадейните обрати. Нейното прагматично отношение към политиката като че ли контрастира на поднасянето на цветя пред паметника на Живков. Контрастът е привиден. Нинова добре разбира, че ярки публични референции към комунизма автоматично активират вълни от също публично дясно възмущение, а те на свой ред сплотяват червения електорат около своя лидер. Гневните вопли на десните – в цялата палитра от патетични декларации до съдебни закани – са предсказуемо и ефективно средство за политическо позициониране, за очертаване на собствен профил, във всеки случай доста по-работещо от дългосрочния процес по формулиране и отстояване на леви политически решения. В такъв контекст се вписва и идеята за Бузлуджа – макар да е слабо вероятно някой от десните да я заплаши със съд. Символиката е силен отговор на радикалните очаквания на актива. Евентуални възражения в партийните редици срещу политическия курс на „Позитано“ биха могли да бъдат контрирани с постъпките за утвърждаване на най-значимия символ на лявото в България. „Искате да бъдем леви – колко по-леви от Бузлуджа“. Допълнителни аргументи в полза на тезата, че БСП напредва мощно в политиката на символите, дава поведението на заместник-председателя Кирил Добрев. Той трудно може да бъде заподозрян в прекомерни леви сантименти. И същевременно именно той най-решително защитава както цветята за Живков, така и връщането на Бузлуджа. Едва ли го води носталгията. Живеем в епохата на образите. Борисов дълго време демонстрираше самотен това на всички, които не щяха да го повярват. Със смяната на караула на „Позитано“ преди година пролича, че там не желаят лидерът на ГЕРБ да остане единствен в производството на образи. Реставрацията и трансформацията на Бузлуджанския паметник ще струват много, неизбежно ще отнемат години и сега не можем да кажем как ще приключат. Но символният ход е извършен, и никой – от лявото до дясното крила в партията – не може да му опонира. Срещу този образ няма по-силен образ. Може най-много да има по-силни реалности.
Българската социалистическа партия тръгна на път към един образ, въпросът е доколко образът все още съответства на нея.
……………………
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
