Често българските министри говорят неща, които оставят човек да се чуди дали става въпрос за тежко невежество или арогантност. Преди няколко дни това направи и актуалния министър на икономика по повод продължаващата драма около „Дунарит“ и постави ясно дилемата: държавна собственост или офшорка на Цветан Василев. След което доуточни нещата, за офшорката се говорело, че е на Василев, а държавата „не е лош стопанин“. Предполагам, че е нормално да се очакват подобни приказки от кадър на „Атака“, но пък биографията му настоява, че е завършил право, при това не в Тутраканския университет. Само в рамките на няколко изречения господинът успява да формулира „новото нормално“ из нашите земи. Макар да остават съмнения дали е напълно осъзнато. В него има няколко елемента.
Офшорките вече няма да са това, което са. Подозренията за тяхната собственост ще бъдат изричани високо и ясно. И ще станат основание за национализация или пък разваляне на сделки, или пък неслучване на сделки. „Говорело се“ ще се превърне в държавен чук, с който ще могат да се случват най-различни неща със собствеността на компаниите. На министъра очевидно не му хрумва, че може да говори по такива теми единствено след анализ, процедури и заключения на съответните структури и не прилича на мястото, което заема да говори като булеварден „вестник“. Друг въпрос е дали и как подобни разследвания реално могат да се осъществят и въобще до какви действия следва да водят. Ако тръгнем по логиката на проучване на „реалните“ собственици на офшорките, актуалният обитател на министерството ще стигне до доста интересни места. Като начало може да проучи „реалните“ собственици на офшорката, която е погнала предприятието, за което той се е загрижил. След което може да се захване да прегледа всички сделки в държавата с офшорки и да види какво точно се говори и „предполага“ за тях. Би се получила доста интересна картина. Нещо обаче ми подсказва, че това няма да се случи и не би трябвало да се случва, поне докато няма законови пречки пред офшорните компании да притежават различни активи.
Другото, което актуалният министър ни съобщи е, че държавата спокойно ще може да определя и назовава благонадеждните според нея потенциални и реални собственици. Надали са много хората, които не мислят, че Цветан Василев не трябва да е „по-топло място“, но за това все пак са необходими съответните законови и процесуални действия. И докато те не са факт, дори да съществува реална връзка в собствеността, Караниколов по никакъв начин не може да раздава присъди за благонадеждност. Най-малкото защото по тази логика утре може да го направи за всеки, който не е по неговия вкус и апетит и за всеки, който родната прокуратура е решила да „попроучи“. На такива примери се нагледахме достатъчно през последните години. Младият министър очевидно е окуражен от подкрепата на доскорошните местни аркадаши на белградския беглец и очевидно с лекота се е вживял в ролята на разпределител на благонадеждност. Например, какво би му попречило да раздава подобни морални присъди за някой собственик или шеф на предприятие, за който отнякъде е постъпила някаква предполагаема неприятна информация? Нещо повече, той пряко обвързва с нея правото на собственост! Подобно мислене е тежка ориенталщина, която остава учудващо незабелязана.
Караниколов усърдно реабилитира и държавната собственост. Кадърът на „Атака“ я хвали усилено и единственото, което намира като кусур са нескопосаните мениджъри, които са я яхнали. Както виждаме обаче през последните седмици това се променя под вещото око и ръка на самия министър и неговите шефове. Кадровият им поход няма край и сега се е разпрострял и във военния сектор. С думите си той връща идеята за особената мъдрост на държавното и на неговите ръководители, особено когато трябва да бъде защитено от лошотията на различните собственици на частно, които са плъзнали из цялата ни икономика. Този измислен морален императив на национализацията може да е врата към пълното своеволие на държавата, но очевидно това не притеснява юриста-министър. Държавният чук трябва да се стовари върху главите на недостойните и неблагонадеждните. Така както ги е определила „Атака“ и нейните съратници в правителството. Да видим дали има какво да ги спре. Очевидно няма да е бизнеса, защото неговите „организации“ надлежно си мълчат. Те си знаят защо.
