Драмата с квадратчето на раздора „Не подкрепям никого”, слава Богу, се реши. Реформаторите посочиха йезуитски изход, а големият демократ Борисов („Аз съм най-големият демократ!”) го прокара в НС. Да ви кажа, щото медиите премълчаха, по какъв наистина демократичен начин е станало. Борисов попитал шефа на Правната комисия Данаил Кирилов дали може гласовете „Не подкрепям никого“ да се броят при мажоритарни избори и да се изваждат при парламентарни. Кирилов почнал да го усуква: „Ами шефе, май няма да може…“ „Как така не може? Може! Ще го направите така!“
Май не мяза на демократично… Политолозите наричат подобен род управление дискреционно. Но вие може да продължите да си го наричате с познатите термини – еднолично, авторитарно… Всъщност, защо да не е демократично? Демокрация изобщо няма. Това е абстракция. Съществува английска демокрация, американска, френска, руска… Не, руска май не съществува. (Ей, видяхте ли снимките на руския самолетоносач на дърва и въглища? Малий…) Съществува и българска демокрация. Тя е единствената, която е възможна тук и сега. И именно тя прави така, че да бъдем управлявани не по-добре, отколкото заслужаваме.
И така вече спокойно можете да дадете своя глас за… никой. И той няма да помага на Цачева да спечели на първи тур, каквито бяха опасенията. А дали ще спечели на втория, май ще зависи от ДПС. И това е голямата загадка на тези избори. Само за няколко дни след като ДПС подкрепи Орешарски, гласовете му нараснаха от 1.3% на 3.8%. Но това е само началото. Знаем добре как ДПС може да мобилизира електората си, а още повече, че изборите са задължителни. Те сред тоя електорат и досега бяха задължителни. Въпросът защо ДПС подкрепи аутсайдер като Орешарски е елементарен. Щом и Веждито се е сетил… Да се преброят гласовете, за да могат да се изтъргуват на втория тур. На първия тур почти всичко е ясно. Цецка, Радев, Каракачанов. Социологическите изследвания показват, че към момента БСП+ДПС ≥ ГЕРБ. Надеждите, че избирателите на реформаторите и патриотите ще подкрепят Цачева на втория тур, може и да не се оправдаят. За друг кандидат може би, но за тоя съмнително.
Но това не означава, че ген. Радев непременно ще спечели. Имам пресантиман, че пак ще ни играят оня театър с „порциите”. Доган ще направи едно контролирано изпускане, нещо от сорта „без ДПС не може да се избере президент”, българите ще се юрнат към урните да спират агаряните… Знаете как става, да не разказваме филми, които сме гледали до втръсване. Премиерът вече пусна един от онези двусмислени комплименти за Доган, които доказано вече дразнят много българи: „Доган прави с българските политици това, което прави Лео Меси в “Барселона”… просто ги меша, финтира ги непрекъснато и ги оставя в положение да не знаят какво да правят.”
Намеквам, че каквото има да става, няма да става само в урните.
На мястото на Меси от Дръндар, ще обявя, че ДПС ще подкрепи Цецка, но ще пусна едно окръжно до партийните активисти да се гласува за генерала. И ще стане голямо шоу…
Но колкото и да са интересни тези развития, те ще протекат след първия тур. На 6 ноември ще се реши само референдумът. Първата питанка е дали той ще събере нужните гласове. Законът постановява, че един референдум е редовно произведен, ако в него са участвали повече избиратели, отколкото на последните избори за НС.
Законът предполага гражданите да вземат информирано решение. Агитацията за референдума обаче беше толкова „дискретна”, че почти не се видя в контекста на партийните битки за президентския пост. Едни хора взеха едни пари, но какво направиха срещу тях, не се разбра.
Втората питанка е дали и кои от трите въпроса, предмет на референдума, ще съберат повече от ½+1 от действителните гласове.
Въпросите са: Подкрепяте ли депутатите да се избират мажоритарно с абсолютно мнозинство в два тура?; Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?; Подкрепяте ли държавната субсидия за партиите да бъде 1 лв. за глас?
Според изследване на „Алфа Рисърч” от последната седмица в референдума ще участват 54%. На последните избори за НС активността е била 48.6%. Така първото условие за валиден референдум вероятно ще бъде изпълнено.
Според „Алфа” 58% от избирателите искали намаляване на субсидиите за политическите партии, 55.1% – мажоритарен вот, а 51.6% били за насилственото гласуване.
Изглежда, че референдумът, за съжаление, ще е успешен. Тези от въпросите, които не вземат изпита, но получат повече от 20% от действителните гласове, ще се решат от НС, тоест от мнозинството в НС, тоест, пак от Борисов по познатия демократичен начин.
При това положение тези, които смятат, че гласуването е право, а не задължение, съзнават, че мажоритарното гласуване ще укрепи статуквото, а 1 лв. субсидия ще засили зависимостта на политиката от мръсните пари, нямат друг избор, освен да не участват в референдума.
Преди години Соломон Паси каза, че „референдумът е най-добрият начин един народ да се самонакаже”. И, ако, че е Соломон Паси, в думите му има истина. Особено при задължително гласуване и за референдумите. Винаги има риск някой Найджъл Фараж да поведе стадото към обратната страна на интелекта. Законът не предвижда никакъв предварителен контрол за законосъобразност на въпросите. Освен това референдумите са лесният начин управляващите да прехвърлят отговорността за важни решения, които не смеят да вземат, върху народа.
Не, че отричам референдумите. Просто малко се страхувам от тях. Защото наблюдавам влошаването на демографските характеристики на нацията, застаряването, настъплението на първичната и вторична неграмотност, промените в етническия състав, състоянието на медиите и т.н.
Този референдум беше иницииран от „Шоуто на Слави”. Няма лошо, все някой трябва да е инициатор. Въпросите обаче бяха формулирани от сценаристите на шоуто, и, както пише Антоний Гълъбов, те „отговарят на тяхното ниво на компетентност и представа за демокрация”. За съжаление, това ниво явно не е на нужното ниво. Май не са се потрудили да прочетат дори Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да си изяснят кои въпроси могат да се решават с референдуми и кои не. С референдум се решават въпроси, които са от компетентността на ОНС, но не могат да се решават въпроси от компетенциите на ВНС, какъвто беше отпадналият въпрос за промяна на броя на депутатите. В законът се казва също, че, ако предложение, което е било предмет на референдума, не е прието, нов по същия въпрос може да се произведе най-рано след 2 г. Въпросът за електронното гласуване отпадна точно затова, защото беше предмет на провалилия се през 2015 г. референдум. КС спря и още един въпрос, според мен безумен – шефовете на областните дирекции на МВР и началниците на РПУ да се избират от хората. КС постанови, че това ще промени конституционния модел на изпълнителната власт.
Не случайно започнах с демократичния начин, по който Борисов наложи промените в Изборния кодекс. Ако на последните избори гласовете за ГЕРБ доведоха до 84 депутати, същите гласове при мажоритарни избори щяха да им донесат самостоятелно мнозинство. Представете си тогава до какви висоти щеше да се издигне демократичното мислене и действие.
Мажоритарната система има някои плюсове и много недостатъци. За съжаление в някои кратуни продължават да виреят илюзии, че при нея се избират личности. Е добре, сегашните са мажоритарни? Къде ги личностите? Освен Цецка… (Намигам, но вие няма как да видите.) За независими от партиите хич и не питам. Ще ви кажа, но да си остане между нас – подозирам, че няма личности. Не и такива, които могат да устоят пред съблазните на властта и парите. Няма характери. (Далчев: „България е богата на таланти, но бедна на характери”.) Ако ги имаше все някой щеше да се промъкне през партийното сито. Днешните партии се оказаха като онази Партия, която поетът таен дисидент Сидеров наричаше „голямата ядачка на души.” И по-страшното е, че и ние вече сме част от това политическо и морално статукво и дори и да се появи личност, няма да я разпознаем. Ще я разпънем преди да я чуем.
При мажоритарните избори победителят изяжда стридата, а за втория остава черупката. Понякога покрай софрата се навърта и някой трети, но не винаги. Малките партии ще гледат парламента изпод опашката на Коня. Ще ни управлява Бойчето баре още два мандата. При това еднолично, не да му се мотат разни набедени реформатори из краката. А, ако се наложи малко да си почине, ще го замести другата партия на статуквото – БСП. А ние ще получим един голям… Или поне мажоритарната част от него, да прощавате.
Същото се отнася и за насилственото гласуване. Някои си въобразяват, че ще елиминират платения цигански вот, ще ограничат влиянието на етнокорпорацията ДПС… Но ще останат разочаровани.
Свалянето на субсидията на 1 лв. не може да бъде определено по друг начин, освен като популизъм с много ниска резолюция. Що не 0.99 лв.? Психологически се приема като няма и лев, а всъщност си е лев. Субсидията трябва да се намали, но нека да не сме по-големи католици от папата. В страните от ЕС, където я има, е средно 3.5 евро (7 лв.) на глас. През 2014 г. ГЕРБ взе 1 072 491 гласа, които и донесоха през 2015 г. към 12 млн. лв. субсидия. Ако се приеме предложението на популистите, извинете, сценаристите, ще получава по 1 млн. Да му мислят опозиционните партии.
Изобщо, братя, демокрацията е хубаво нещо, но е скъпа. Има и по-евтина, но не е така хубава. Въпросът изобщо не е в тези 30-40 млн. лв., които даваме на партиите. Големият въпрос е в онези милиарди, които те крадат.
Повечето българи искат да се смени оядената политическа класа. Но това никоя избирателна система не може да ни даде. Защото това не е от нещата които се дават, а от тези, които се вземат. Избирателните системи имат по-скромни възможности.
Докато по улиците и площадите протестира само миноритарната част от нас, никакви мажоритарни избори няма да помогнат. Забравете избирателните системи. Трябва наред. С гьостерицата и наред!
Един шоп се качил на баирите над Банкя и извикал: Референдум. А ехото му отговорило: Ум-ум-ум…
Текстът е публикуван първо във в. „Ретро”
