През изминалите месеци се изговориха много неща за Слави Трифонов и екипа му. Трудно е човек да си представи, че след подобна активна кампания като неговата за референдума, той няма да има планове за бъдещето включване в политиката. От първоизточника знаем само заявеното на 30 януари: ако 44-ото Народно събрание не започне да разглежда и не приеме в кратки срокове предложените изборни промени, той щял да излезе пред парламента. И толкова. Толкова ли?
Видно е, че през годините отношенията на Трифонов с Бойко Борисов са се влошили. През последните години многократно в предаването му звучаха негативни коментари спрямо Борисов. В общественото пространство не се говореше много за този разрив, но той не успя да остане скрит. Конфликтът с него е важен за развитието на Трифонов, защото така той успя да си намери ниша, в която да действа, без да влошава допълнително отношенията си с него, че и напротив… Питането сега е: ще се опита ли Слави да бъде новият Бойко Борисов или действията му ще се увенчаят с неуспех като на бившия му колега Николай Бареков? Това предстои да наблюдаваме, но евентуално на следващи парламентарни избори. За тези вече е късно. А и шоуменът има подновен договор с медията, излъчваща предаването му. Подновеният договор обаче съвсем не означава, че Трифонов ще остане в телевизията. Ако наесен има нови предсрочни избори е напълно възможно той да се яви на тях. С договора той си осигурява време, в което може да провежда кампания без реално да показва на зрителите си, че го прави.
Къде обаче е политическият елит? Къде са лидерите да покажат, че не се страхуват от един шоумен, макар той всекидневно да има по два часа да предлага идеите си? Те, ако решат, също могат да разполагат с толкова. Силните политически лидери не би следвало да се чувстват застрашени от един телевизионен водещ. Ако те са такива, за каквито се представят, трябва да излязат пред избирателите и аргументирано да обяснят какво и защо според тях куца с предложенията на Слави Трифонов. Защо нямаше сериозна реакция, когато си позволиха в ефир да скъсат снимка на президента? Това са въпроси, чиито отговори знаем, но няма да се харесат, защото ще са верни. Политическите лидери се отдалечиха все повече от хората, което намалява легитимността им. По-големият стремеж към власт върви с по-малко мисъл за гражданите, които ги избират. Това дава голямо поле за изява на Трифонов. Той, макар и изчерпан от многото години в ефир, не е загубил амбициозността си. За няколко месеца успя да се превърне в център на вниманието. 3 и половина милиона пуснати бюлетини само по себе си е голямо постижение, защото гражданите демонстрират желание за участие в политически процес и по-важно – искат промяна. Как един водещ успя да усети настроението в обществото, а политиците не успяха? Реакциите им бяха като пред свършен факт. Сякаш очите им едва тогава се отвориха и те видяха какво искат гражданите. Резултатът от референдума не е новина, а катализатор. Нещата се ускориха и излязоха наяве.
Кризата на представителството е повсеместна, не само в България. У нас тя може да има този страничен ефект, че да легитимира Трифонов като политически авторитет. Напълно възможно е да обяви предсрочните парламентарни избори за невалидни, за неотговарящи на волята на суверена. После се отваря пространството за критика, за недоволство, а и стават все по-малко необходимите крачки към собствена партия. Не е толкова важно обаче дали Слави Трифонов ще се опита да влезе в политиката, а чии интереси ще обслужва. Важно е да се разбере чии финансови средства му помагат да провежда тази активна кампания на борещ се със статуквото. Слухове има много, но все още нищо официално заявено, тъй като самият Трифонов винаги отговаря уклончиво на въпроса за своето евентуално политическо бъдеще, пък и репортерите, които правят тези интервюта, са от излъчващата го телевизия. Вижда се едно фамилиарничене, което изключително много наподобява поведението на Бойко Борисов. Това може да не е търсен ефект, но приликата е доста очевидна.
Слави Трифонов печели симпатии и от музикалната си кариера, която, макар и не толкова активна вече, успява да му носи дивиденти. Двата концерта – в Арена „Армеец“ и на националния стадион – не са просто два концерта на български изпълнител. Да, показателно е, че той е единственият български изпълнител, който е събирал 70-хилядна публика, но и двете събития имаха за цел да привличат повече внимание към кампанията, свързана с референдума. Това са не музикални, а политически ходове, които изиграха огромна роля за резултатите от допитването. Трифонов е всяка вечер на телевизионния екран като шоумен. Влизайки в политиката, би било същото. Трябва ли ни още едно ново-старо лице? Не би бил първият, поставил сам себе си в ролята на месия. Българският избирател ще има прекалено високи очаквания от този човек, а той няма да има качествата, с които да ги оправдае. Вече има достатъчно примери, които го демонстрират. Рискът е необоснован, тъй като самият Трифонов се прояви като човек, който не зачита институциите и няма контрол над подчинените си. И няма твърда позиция по отношение на собственото си бъдеще. Когато даваме подкрепа на даден политически лидер, важно е да се замислим дали този човек ще може да работи с всички институции и ще бъде последователен в решенията си. Досега Слави Трифонов не е показал нито едно от двете качества. Неговите привърженици биха възразили, че няма друга алтернатива на това, което предлага Слави Трифонов, освен традиционните политически сили, които познаваме днес. Възможно е те да претърпят някакви промени, следвайки консервативната вълна в Европа, но все пак не бива да пропускаме факта, че Слави Трифонов също я следва.
Представете си само ситуацията – в малките часове, в някое нощно заведение пускат песен на лидера на новата политическа сила в страната. Тогава няма да има по-големи патриоти и родолюбци от българите. За ен-ти път ще произведем исторически прецедент в политиката. Положителното е, че поне един политик ще бъде харесван от публиката в клубовете. Европа ще ни завиди. Да, макар и с много недостатъци от политическа гледна точка, Слави Трифонов е харесван. Въпросът е кои гласове ще се опита да вземе, ако реши да се яви на парламентарни избори. Много от хората, които подкрепиха въпросите му на референдума са с определени политически пристрастия и не е вероятно да ги променят само, защото поредното медийно лице е решило да става политик. Въпреки това, разместване на пластовете винаги може да се случи. Ако целта му е минимален вот, с който да успее да премине бариерата от 4%, е много вероятно да я постигне. За по-съществен резултат и последиците от него сега можем само да гадаем. Нека първо Трифонов сам реши какво точно развитие иска. И същевременно да знае, че не е единствен играч на терена, че не всичко зависи от него, но и от кондицията на големите политически сили у нас, ситуацията след предсрочните избори, развитието на събитията в Европа и инстинктите за самосъхранение на така силно компрометирания ни политически елит.
…………………….
С„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
