Да надхитри държавата е любимо упражнение на гражданина. Това е вечната игра между гражданите и държавата. В което по принцип няма нищо лошо, то е част от договора. Държавата казва на гражданина: можеш да правиш всичко, което не съм забранила изрично. И в този смисъл надхитрянето с държавата влиза в правата и свободите на гражданите. Например надхитрянето с фиска. Да напомним какво гласи решението на Федералния съд в Хенд по делото Хенверинг срещу Грегъри от 1934 г.: „Всеки е в пълното си право да урежда своите финансови дела така, че да плаща колкото се може по-ниски данъци… Плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг.“ Впоследствие Върховният Съд на САЩ потвърждава това решение със следната своя резолюция: „Правото на данъкоплатеца да намали размера на дължимите данъци, или напълно да избегне тяхното плащане – щом законът го позволява, не може да се поставя под съмнение.“ (Цит по Хубен Ненчев)
Но има и случаи, когато надхитрянето с държавата не може да бъде оправдано с правата и свободите на гражданите. Например, когато упражняването на правата и свободите на един води до нарушаване правата и свободите на друг. А в случая, за който ще стане дума по-долу, се заплашва здравето на другите хора и най-свещеното им право – правото на живот.
На 25 март Софийска районна прокуратура се самосезира по повод нарушението на карантината от Владимир Каролев. Каролев напуснал Софийска област и е предприел пътуване до Разлог, което според прокуратурата не било неотложно, и нарушил Закона за извънредното положение. Арестуван е в Разлог за 24 часа и е пуснат под гаранция от 50 000 лв. За нарушението му Законът за извънредното положение (чл. 225, ал. 6) предвижда лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Ако се докаже, че от деянието му са настъпили значителни вредни последици, което едва ли ще стане, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. (Чл. 326, ал.2)
На Каролев е отправено и второ обвинение – за заблуждаващи публикации в социалните мрежи, където е обяснявал, че мерките срещу епидемията са безплодни. В пост от 22 март разказва как е напуснал София: „Както предполагах, това с карантината на София се оказа безплодно бюрократично мероприятие – здрав, болен, няма значение… имаш ли тапията правилно попълнена, напускаш безпроблемно София…“
Приятели във ФБ определиха действията на прокуратурата като пресилени, като произвол. Веднага ще се съглася с тях по отношение на второто обвинение към Каролев – за безплодните мерки. На този ранен етап могат да се намерят доказателства и за това, че мерките работят, и затова, че мерките са частични и недостатъчни или пък напълно безплодни. И само бъдещето може да каже истината. Например споровете за бързите тестове. Една е истината за тяхната полезност на ген. Мутафчийски, друга е истината на проф. Костов. Каролев е казал само своето мнение за полезността на блокадата, която всеки може да преодолее със съответната декларация, че отива на работа. Всеки гражданин има право да се страхува дали мерките са адекватни и достатъчни и да ги критикува. Защото става дума и за неговия собствен живот. В крайна сметка и президентът ги критикува: „Никоя битка не е спечелена със страх, а тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава…”
Едно е обаче да се критикуват мерките и съвсем друго да не се спазват.
Във второто обвинение прокуратурата наистина се е оляла. От държавното обвинение май не забелязаха, че президентът сложи вето и мнозинството в НС прегласува точката за невярната информация.
“Законът атакува последните остатъци от свободата на словото, каза Радев.- Няма дефиниция за невярна информация, затова пък българите ги грозят тежки глоби и затвор. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията, за нейното възприемане и за необходимостта от алтернативни позиции. Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие.”
Обаче четенето май не е слабост на прокурорите.
Явно прокуратурата много се е престарала с това обвинение и то няма да мине в съда. По първото обвинение обаче нещата съвсем не стоят така.
Каролев твърди, че не е нарушил заповедта на министъра, защото според тази заповед “неотложно пътуване” е пътуване, свързано с полагане на труд, демек отиване на работа. „Документът, удостоверяващ спазването от моя страна на тази заповед, е свален от сайта на МВР и надлежно попълнен, оформен и представен от мен на длъжностните лица на пропускателния пункт, които след щателен преглед на декларацията ми позволиха да продължа пътуването.“
Малка подробност. Както правилно отбелязва Каролев, документът, който е показал, се нарича декларация. В нея той е записал на честна дума къде и защо отива. Твърдението му, че на КПП-то са направили „щателен преглед“ е малко пресилено, даже не малко. Пуснат е да премине въз основа на думата му, която при нужда може да се провери. И именно това е направила прокуратурата.
Софийска районна прокуратура образува досъдебно производство и възлага на СДВР да се установи дали и каква декларация е представил Каролев пред полицаите, с каква необходимост е обосновал излизане от София-град и пребиваването в Благоевградска област.
Разследването установява, пишат от прокуратурата, че Каролев “собственоръчно е подписал декларация, с която се командирова в хотелски комплекс в гр. Разлог, с „цел консервиране на хотела и комплекса, осигуряване на охрана, помощ на служителите“.
Тук ще спра, за да освиркам и прокуратурата за невежеството. Това е декларация, бе, алоу! Тя се подписва само и единствено собственоръчно. Няма вариант, в който друг да ти подпише декларацията. Защото който декларира, той носи отговорност.
За Каролев не знам, но за прокуратурата е непростимо да не разбира смисъла на документа декларация.
Като крайно разследващите установили, че хотелският комплекс има действащ управител, и това изключвало хипотезата за неотложност на пътуването на Каролев.
Дали той наистина е отишъл да „консервира“ или да покара ски, няма как да знаем. Но фактът, че в профила си във Фейсбук обяснява как може да се стигне до пистите в Банско, като се заобиколи града и се мине по някои странични пътеки, говори най-малкото, че е съчетал полезното с приятното.
И е нарушил забраните. Още на 16 март по разпореждане на прокуратурата и с решение на местния кризисен щаб съоръженията в Банско бяха спрени и достъпът до пистите над курорта беше забранен. Но тази забрана явно не го засяга и той поства картинки от пътеките, по които минава.
Каролев във ФБ: Офисът ми днес сутринта. Следобед ще е пред лаптопа. И така всеки ден докато има карантина. Само сутрешният офис всеки ден ще на различна пътека.
Постът на Каролев от 22 март завършва така: „Хубава вечер и спазвайте тези указания на СЗО, които поствам по долу. В т.ч. тези в зелено… нищо, че някои от тях противоречат на някои от забраните обявени за София в петък.“
Сред тези в зелено има разходки, джогинг и колоездене в парковете и по стадионите.
Няма друго тълкувание на тези думи, освен като призив да се нарушават забраните! И тук вече не става въпрос за личното мнение на Каролев. Защото той може и да смята някои мерки за безсмислени, но това не го освобождава от задължението да ги спазва. Законът си е закон. И той важи и за самия Каролев, колкото и да не му се вярва.
Нещо повече, Каролев се чувства напълно прав и заплашва да съди държавата: „Нищо не съм нарушил и ще осъдя държавата в Страсбург за тази простотия. За съжаление, данъкоплатците ще платите.“
Искрено се надявам този път да не платим ние. Да плати Каролев за наглото си държание.
За него карантината може да е простотия, но за нас, обикновените хора е надежда да избегнем това, което сполетя италианците например. Защото и те в началото на карантината го удариха на каролевщини, на ваканция, на веселби и разходки, хукнаха да карат ски по курортите и какво ли не. По данни на телефонните компании в първите дни на карантината навън са били 1 000 000 души.
По същото време, по което Каролев е омайвал полицаите колко вярна е декларацията му и колко важно е да отиде да запечата хотела си, наблюдавах в софийска болница човек от Бургас, който беше докарал жена си за процедури. Щяха да я изпишат след няколко дни и той трябваше отново да се върне да я вземе. Горкият човек, десет пъти ходи от лекуващия лекар до администрацията и обратно да се моли за някакъв документ, с който да мине през блокадата. И не искаше да повярва, че е достатъчно само да попълни правилно декларацията. „Ама как, вика, всеки може да си напише каквото си иска!“
Да, наистина, всеки може, но не всеки го прави. Правят го тарикатите и после обясняват как мерките са безполезни. Но спецификата на мерките на карантината е в това, че те могат да бъдат полезни единствено ако ги спазваме. А това зависи от нашата съзнателност. Държавата не може да ни накара да си мием ръцете! Е, има и безспорно ефективни мерки, такива, които не зависят от нивото ни на гражданско съзнание – хора с калашници на КПП-та, които първо да стрелят и после да питат за декларацията. Тогава вече мерките безспорно ще са ефективни. Това засега сме го гледали само по филмите, както обича да казва премиерът.
