Статия на Тони Филипов, д-р от март 2015.
През 1567 г. шотландските протестантски лордове детронират Мария Стюарт. През 1568 г. кралицата успява да избяга при Елизабет I в Англия, където обаче на практика се оказва затворничка и в продължение на 20 г. е държана под строго наблюдение в различни замъци. През това време обаче успява все пак да участва в няколко заговора срещу английския престол, към който има основателни претенции. Осъдена за държавна измяна, на 18 февруари 1587 г. Мария Стюарт е обезглавена.
Елизабет I дълго се колебае и отлага потвърждението на присъдата. До тогава няма случай на екзекутиран владетел. В романа си „Мария Стюарт” Стефан Цвайг обяснява много точно причините за това колебание: „Ние, днешните хора, едва ли бихме могли сега да почувствуваме революционното в това решение, което по онова време е разтърсило цялата меродавна йерархия на света. Защото да превиеш главата на една помазана кралица под секирата, не значи нищо друго, освен да покажеш на послушните до тогава европейски народи, че и монархът представлява подсъдима, осъдима и уязвима особа – затова в решението на Елизабет става въпрос не за смъртен човек, а за една идея. Стотици години занапред ще служи като предупреждение за всички крале на земята фактът, че една кралска глава е паднала вече на ешафода; Чарлз I не би бил обезглавен без позоваване на тоя пример; Луи XVI и Мария Антоанета също…”
Ключовата дума тук е прецедент. Прецедентът има силата да отключва процеси, които трудно се овладяват.
В българския случай става дума не да се осъди един или друг политик, а да се осъди самата идея за безнаказаността на политическата класа.
През 2012 г. в Румъния на две години за корупция беше осъден бившият премиер (2000-2004 г.) Адриан Нъстасе. Това е първият правителствен ръководител в Румъния, осъден за корупция. Днес румънската преса изчислява, че затворените министри са достатъчни да формират кабинет.
Експертът по борба с корупцията Кодру Врабие обяснява как Нъстасе без да иска отваря кутията на Пандора: „Той я започна без причини, а после не можеше вече да я върне назад. И стана първата жертва на собствените си дела като една своеобразна небесна справедливост…“ (Цит. по сп. „Тема”) Нъстасе е човекът, който създава Национална антикорупционна прокуратура (PNA), първообраз на днешното страшилище Националната антикорупционна дирекция (DNA).
Казват, че процесите в Румъния се израждали в политическа разправа. Това вероятно е неизбежно, но едва ли е толкова страшно. Защото, първо, в затвора попаднаха хора както от Социалдемократическата партия, така и от Демократично-либералната партия. Второ, осъдените за корупция в никакъв случай не са невинни. И трето, властта се сменя, а с нея и посоката на политическата разправа.
Политическият ни елит наблюдава с безпокойство ставащото в Румъния. Борисов, като по-непосредствен, го изрази ясно на форума на ГЕРБ-Предприемачи: “Като казват – вижте в Румъния какво правят, в България това го правим – колко министри бяха арестувани, влачени, премиери, дори. После се оказва, че всички са най-чисти. Не се подвеждайте по Румъния, ние трябва да гледаме както е в Германия и Холандия. Това са държави, където върховенството на закона е безапелационно. България е минала през това, на нас сега ни трябва малко спокойствие”.
Спокойствие, спокойствие и пак спокойствие.
Румъния създава прецедент и това е опасно. У нас засега този момент се отлага успешно. По биографични причини (и вчерашни и днешни) българският премиер Борисов е принуден да бъде много внимателен и да не създаде дори косвени предпоставки за възникването на прецедент. Защото кой знае, като нищо може да се окаже първата му жертва.
А това, което според него у нас сме го правели, няма нищо общо със ставащото в северната ни съседка. У нас темата за корупцията внимателно се избягва. Разследваха бившия премиер Станишев за някакъв доклад на ДАНС, който половин София беше чела. А тъмните дела на съпругата му Моника с австрийския лобист Хохегер бяха замазани. Съдят Цветанов затова, че не разрешил подслушване, практика, която и преди, и след него е ежедневие. А съмнителните му имотни сделки бяха легализирани през НАП. Ако, че на всеки разумен човек е ясно, че за да купи толкова апартаменти с две милиционерски заплати, семейство Цветанови трябва да е яло шума години наред… Разследваха Доган за един хонорар, за който предварително беше ясно, че може и да не е морален, но е законен. И същевременно през КТБ и Делян Пеевски турската партия и нейния лидер държат ключови сегменти от българската икономика. Сега сме свидетели на някакъв закъснял опит за защита на националния интерес в БТК, военните заводи „Дунарит” и „Авионамс“ и още три фирми на Цветан Василев, които той продава топтан за 1 евро. Те изведнъж се оказаха негови. Само че замисълът не е бил такъв. Трябваше да са на, или поне под влиянието на, ДПС. Държавата действа на форсмажор, за да ги измъкне от ръцете на Василев. А после… После ще се появи един „стратегически” инвеститор, подобен на тоя, дето купи БТ, ще ги вземе на половин цена и всичко ще си дойде на мястото. Но от цялата работа ще намаже и някой друг. Някой, който където седне и където стане говори как е защитил националния интерес. И аз лично често се питам дали този някой продаде БТ на Пеевски безкористно? И, естествено, си отговарям. Все пак не съм толкова глупав…
“Целта ми, обещаваше министър Иванов, е кръгът от хората със задкулисна роля, каквато се преписва на човека с инициали “ДП”, да се стесни силно.”
И защо не се стеснява?
В Евангелие от Йоана (8:1-1) се разказва как книжниците и фарисеите искали да изпитат Христос и му завели една прелюбодейка да я съди. И Христос им казал: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък…” И остана Иисус сам с жената… Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши”.
Когато всички са грешни, всички са простени.
„Съдебната реформа е забавена, но не с 3 или 4 месеца, а с много години. Тя няма да бъде нещо еднократно, в рамките на няколко месеца – тя е 7-годишна…”, отговори министър Иванов на въпрос от депутата Борислав Иглев защо се бави реформата.
Това донякъде е така. Аз обаче се питам друго. Ако видиш, че зидарят слага първия камък накриво, нужно ли е да чакаш да се построи цялата сграда, за да видиш, че тя е нестабилна? Този първи крив камък беше отказът от създаване на орган за борба с корупцията, който да е независим от прокуратурата. Главна прокуратура, потретвам и почетвъртвам, може и сега да се бори с корупцията, ако иска. Така че, каквито и звена да се създадат към нея, трън глог ражда, не грозде…
Реформа и борба с корупцията под шапката на главния прокурор са кауза пердута. Но, обяснява министърът големия си компромис, не можело да се направи по румънски образец, щото трябвало да се променят закони, дори конституцията. Затова звеното щяло да е “на база на опита, който прокуратурата има в създаването на такива звена”. Този опит бил одобрен от ЕК, “макар и с уговорката, че резултати няма”.
Разбирате ли?! Има ценен опит, но няма резултати! Значи тоя опит е чисто вербален, лаф олсун. Брюкселските дебелогъзници са способни да сътворят такъв абсурд. Но се чудя на правосъдния министър не вижда ли, че го правят на улав?! Като встъпи в длъжност се кле, че ако види, че не може да направи съдебната реформа, ще подаде оставка. Би трябвало да е видял достатъчно. Но, както е известно, човек вижда само това, което му се иска да види.
Още в началото на мандата адвокатът Валентин Брайков писа в блога си: „Христо Иванов трябва да бъде преди всичко реалист и да знае, че реформа на съдебната система никога няма да дойде от главните консуматори на нейните пороци. Никое сатанинско сборище няма да гласува собственото си унищожение чрез порядъчно и ефективно правосъдие… Не само, че търговците са в храма, но те вече правят секс в олтара.”
И докато реформатори, контрареформатори и обикновени саботьори се подпичкват (без извинение!) със съдебната реформа, „ЕК потвърди очевидното – българският съд е стигнал дъното на европейската класация по независимост. Третото Информационно табло за правосъдието в ЕС ни нарежда на последно място със Словакия”, писа „Сега”. Румъния се е откъснала напред… През 2012-2013 г. сме били на един кантар, но през 2014 г. мамалигите са изпреварили Унгария, Испания и Словения. А ние през това време сме се вървели наобратно и сме се изравнили със Словакия. Догодина ще оглавим класацията еднолично.
Вярно е, че борбата с корупцията не може да се проведе за два дена, но също така е вярно, че господин министърът няма пред себе си 2-3 мандата да се пощипва с търговците, дето мърсуват в олтара.
На 30 март изтече срокът, даден от премиера, за приемане на актуализираната стратегия за борба с корупцията. И в нея, без изненада, не се предвижда независима прокуратура по румънски образец и координацията отново ще бъде в ръцете на главния прокурор. Вероятно приемането ще стане на 1-ви април! И това ако не е символика…
Преди десетина дни в Брюксел, след срещата на високо равнище на ЕС, Борисов казал пред журналистите: “България е пример за борба с корупцията.”
Да, България е пример. Един много добър лош пример! И изглежда още дълго ще си остане такъв.
