За Варненския и Великопреславски митрополит Симеон мога да говоря много. Истински стълб на православието през 19-ти и 20-ти век, достолепен народен пастир. Доживял 97 години, той напуска този свят през 1937 г.
През тази година отбелязахме 150 години от организирания по негова инициатива през 1873 г. Учителски събор в Шумен, на който за първи път се решава датата 15-ти септември да бъде всеобщо начало на учебната година.
Напълно по друг начин е “отбелязана” 80 годишнината на този събор.
В една тъмна лятна нощ на 1953 година комунистическата власт в Шумен разрушава
(варварски) паметника на митрополита и градинката пред църквата “Свето Вознесение” опустява. Постаментът е съборен с омотана около него верига. Бронзовият бюст изчезва. По несигурни данни – хвърлен в голям водоем край града.
След повече от 40 години и (разбира се) след 1989 г. шуменци възстановяват паметника.
Постаментът е открит край един от оръжейните складове на МВР (милицията) на Шуменското плато. По запазения в архиерейското наместничество гипсов модел е издялан каменен бюст.
Спомен от тези драматични събития са белезите от веригата по постамента на паметника.
Следите винаги остават! И тях трябва да помним!
