Министерството на туризма ще спасява летния сезон или това, което остане от него, с туристически ваучери и безплатни чадъри за българите, които изберат Черноморието.
С други думи туризмът опря до патриотите. Обикновените български патриоти, не управляващите.
През 2016 г. премиерът ни, известен визионер, отправи апел към българите да прекарат ваканцията си у нас, за да се помогне на закъсалия от руския бойкот туристически бранш. Но не направи нищо повече. Така си остана, един гол апел. А както знаем, туризмът не ще апел! И мотика не ще! Иска акъл!
Министърът на туризма Ангелкова запълни липсата на конкретни мерки в апела на премиера и обясни какви чудеса се правят за стимулирането на вътрешния туризъм. Провели се над 100 безплатни тура за журналисти и 100 експедиентски тура. Експедиентски, обясниха колегите от „Сега“ навремето, било безплатен тур с кьорсофра за журналисти и турагенти. Изключително наситена дейност, всеки втори ден тур, а в някои дни и по два.
Госпожата вика, че била оптимист за тазгодишния туристически сезон. “Нашите срокове са за стартиране на късен летен сезон от 1 юли. За това индикации ни дава фактът, че засега няма отказани резервации от партньорите, с които работим – големите туроператори и организации.”
А записани има ли?
Питам, защото при Цветанка Ризова стана малко неудобно. Цветанка: “А има ли отказали се българи от летни записвания?”
Ангелкова: “За радост няма, но за съжаление няма никакви записани.”
За съжаление? Глупости! Това положение трябва да се задържи на всяка цена. Докато няма записани, няма опасност да се появят отписани. Така де, не е ли така?!
Засега, вика Ангелкова, не било ясно на каква стойност ще са ваучерите. Тепърва щяло с кметовете да се изяснява и на кои плажове е възможно да се въведат безплатни или на символична цена чадъри и шезлонги.
Възможно? Стига, бе, нима наистина е възможно? Аз мислех, че единственото възможно е по десетачка за чадър и още толкова за шезлонг. А сега се оказва, че при зор имало и друг подход.
В речника на българския език думата „зор“ има три значения: 1. Трудност, напрежение. 2. Насилие; настояване. 3. Голяма нужда, притеснение.
Ние, българите, винаги стигаме до голямата нужда. Зор, зор, зор и голяма нужда… Нещата са толкова брутални, че няма място за евфемизми. Туризмът ни е засран отвсякъде. Особено морския.
Спомням си как през 2018 г. на заседание на МС министрите раздадоха концесии за плажовете по Южното Черноморие за следващите 15 години. От концесионните договори ставаше ясно, че на плажа „Слънчев бряг-север“ чадърът ще струва 9 лв., шезлонгът също 9 лв. Та ако двама души искат да се пекат без да им се напълнят зад…, пардон, банските с пясък, ще трябва да си приготвят по 27 лв. на ден. На плаж „Росенец-север“ чадърите и шезлонгите бяха по 10 лв., на „Несебър-юг“ по 8 лв., а на „Св. Влас – болницата“ по 7 лв…
Сериозно се бях замислил за една малка концесийка на едно малко плажче… Попитах тук-таме. Не става, нямам шанс с тая академична биография. Да сте чули да са дали нещо на концесия на доктор на науките? А не е като да не знам как се прави. Още през далечната 2002 г. си изработих план сметка как от един квадрат плаж мога да изкарам поне по квадрат в “Лозенец” на шпакловка и замазка. То не е сложно. Иска да легне? Плаща! Иска да седне? Плаща! Пикае му се? Плаща! Кафе? Може, 3 лв.! Сода, няма проблем, 4 лв.! Бира? 5 лв. топлата и 6 лв. студената, ама тая седмица имаме само топла! Трябва да си идиот, за да не направиш пачките. Макар че и обратното е вярно. Като гледам колко идиоти…
Златна мина, нема какво да се убеждаваме. По на далавера е дори от това да намериш нефт. Между другото и аз съм откривал нефт. Честно, да пукна, ако ви лъжа. По-точно мазут, което е същото почти. Една година на плажа в Поморие го откривах всеки ден по краката си, по банските, по хавлията. Някакъв руски кораб си беше заплакнал резервоарите…
Плажните концесии бяха спечелени от фирми свързани с ВИС, Маргините, Маджо, ДПС, Валентин Златев… Дай, Боже, всекиму! Но, както знаете, даже и Бог не дава всекиму, а само на който има. И правителството така.
Не намирам нито една разумна причина да пълня гушите на нашенските разбойници, вместо да отида при комшиите на Бяло море. Патриотизмът е хубаво нещо, но човек не е длъжен да е патриот с риск да бъде набит, нае…, а дори и отровен. Да го подмятат мутрите на плажа, да му взимат пари и за слънцето, дето грее. Да си седи през цялото време на джапанките, щото ще му ги откраднат… И да направи тази жертва, за да помогне на кой? На брата на Милен Велчев, на червените олигарси Ветко Арабаджиев, Георги Гергов, фамозното семейство Баневи, веселите вдовици Кюлева и Дарина Павлова и т.н. Не, патриот сме, но не чак дотам. Всъщност, на Ветко и Баневи вече не може да им се помогне…
Българският туризъм, освен от безбройните далавери, страда също и от хроничната идиотия на туристическите деятели. Пример: На Международна туристическа борса „Ваканция и Спа Експо 2016” община Царево се рекламираше с нестинарски танц върху фототапет. Въглени на снимка и едни боси моми скачат по тях. И тоя кич се разиграваше пред Ангелкова. Но не й направи впечатление. Когато културният министър Рашидов обяснява, че малко бутафория е нужна, не бива да се учудваме, че се появява много бутафория.
Пък председателят на хотелиерската асоциация Благой Рагин лани каза нещо, което на нормален човек трудно би му хрумнало. Рече, че бетонирането на морето ни е било исторически предопределено: „Имаме триста километра брегова ивица. Какво да напрайм? Загубихме четири войни. Взеха ни Беломорието, взеха ни Черноморието, сега кво да направим, това остана, на това че се радваме.”
Фактологически е прав, като се замислиш. 300 км. на 7 млн. – падат ни се по 4.3 см. на човек. При това ни прецакаха и с климата. Няма и три месеца летен сезон! А 11 млн. гърци имат 13 хил. км. плажове. По метър и двайсет на калпак! И по 6-7 месеца сезон. Къде ще се мериш?! Де да ни беше оная България при Иван Асен и Симеон Велики, с хиляди километри плажове, легнали на три морета… Даже и ние нямаше да успеем да ги засерем…
А колкото до далаверите, те наистина се безбройни. През 2018 г. Бранимир Ботев, зам.-министър на туризма във второто правителство на Борисов, написа: “Големият проблем е как се управлява българският туризъм и къде изчезват милиарди.“
МТ отчитало 9 млн. туристи и 3.5 млн. нощувки. Което, ако е така, означава, че голямата част от гостите на страната ни са правили почасов туризъм, примерно от 8 до 5. И към 6 си хващат самолета, за да си спят дома. Напразно наблъскахме крайбрежието с хотели.
Според НСИ обаче нощувките били 17 млн. Което е малко по-близо до истината, но само малко. Защото укриването на нощувки е спорт, в който се упражняват първо хотелиерите и след това в МТ.
Та предпочитам да ида при комшиите. Там можеш на една бира да лежиш цял ден под чадъра. Е, ние точно не можем само на една, но по принцип може…
Рицината им, разбира се, е национално престъпление, но като се приема с октопод на скара или панирани калмари не й личи толкова. Но пък не си длъжен да им пиеш рицината при такова обилие на узо. Не е ли така?
А, бе, най-важното е, че хората ни отдават нужното уважение, въпреки, че точно от нас трудно ще забогатеят.
„Не искам, вика Ангелкова, да се остава с манипулации и внушения, че държавата нищо не прави и че министерството нищо не прави…” И изброи правителствените мерки, от които можел да се възползва и българският туризъм – схемата 60/40, гранДовете за микрофирми до 10 000 лв., безлихвени кредити…
А, бе, какво стана? „Лудогорец“ на Домусчиев взе ли пари от схемата 60/40? Щото „Труд“ на Блъсков взе. Всъщност, да не се лъжем. „Труд“ е на Пеефски. Блъсков е нещо като зицпредседател. Като Фунт от „Златния телец“, ако си спомняте.
Ангелкова се хвали с общите мерки на държавата. Защото, както обича да казва госпожата, „туризмът все пак е хоризонтална политика“.
Оставам с впечатление, че в Италия туризмът не е хоризонтална политика. Ето как Сицилия например се готви да спаси туристическия си сезон. На всеки турист ще се плаща 50% от самолетния билет. Ще се плащат и първите 3 хотелски нощувки, всички билети за посещение на музеи, исторически и археологически забележителности…
Не ми прилича на хоризонтална политика, не ли?! По-любознателните могат да потърсят информация за мерките, които предвиждат Гърция, Турция, Хърватия, Испания… Май и там не гледат на туризма като на хоризонтална политика!
Патриотите от ВМРО и НФСБ също не разглеждат туризма хоризонтално. Едните искат да привлекат чуждите туристи, другите наблягат на връщането на българските. И предлагат различни мерки, някои от които дори разумни. Но всички ще крушират във финансовия министър, видният финансист от Свищовската школа Влади Горанов.
Добрите политици, беше рекъл някой, са за народите без фантазия. За такива като нас с богата фантазия – премиер Борисов, министър Ангелкова, председател на НС Пекинската патица… Управленска комедия! Която накрая ще прерасне в национална трагедия. Ама като гледам, на никой не му дреме.
Нямам нищо лично против тази женица. Но на това място е просто нелепа! Отиде полани за сефте в Странджа и остана възхитена: “В дулмисите видяхме много запазени гробове и обичай още от тракийско време. Изключително много ме впечатли, че тук още през 2004 г. са открити 17 вампира, нещо което трябва да популяризираме.“
Да популяризираме вампирите, не дулмисите.
Между нас да си остане, но няма дума „дулмиси”. Има долмени, Странджа е фрашкана с долмени, описани са стотици. „Дулмиси” е нова дума, плод на старо невежество на госпожата.
При такъв министър корона вирусът беше излишен. То даже такъв виц се появи. Отишъл вирусът в Министерството на туризма, огледал се и си тръгнал. „Тука, рекъл, и без мен са се справили.“
Не е много смешен, но е верен.
И изобщо много неща могат да се кажат за министъра на туризма, но другите са по-интересни. Като това например на кой депесарски клан туризмът е даден под аренда вече шеста година. Но за това никой не говори!
