В продължение на дискусията за ролята на медиите, споделяме текст от профила на Светлана Божилова във Фейсбук:
Декларацията на ПП-ДБ за антикорупционно законодателство търси политическо и гражданско обединение. Гражданските протести през годините против дълбоката държава и олигархията сваляха политици от власт, но после идваше разцепление заради различни политики и ценности и пътищата за реализацията им, и не на последно място – междуличностни противоречия. Декларацията постави във фокуса – “ЗА”. И последва изненадващо смислен разговор между непримирими политически сили, признание за целите, но и несъгласие за пътя на постигането им. Вече е направена първата стъпка на дебат по същество, в търсене на решения. Пред очите на гражданите разговорът замести езика на омразата, вербалното насилие, обидите и квалификациите.
В този процес съществена роля имат медиите. Парадоксално, но е факт, че политическата нестабилност и отсъствието на единен център на властта (задкулисна, институционална или политическа) оставя повече свободни територии за плурализъм, обръщане към дневния ред и проблемите на обществото, отваряне на широко ветрило от гледни точки и нови събеседници. За първи път от години в традиционните медии се появяват изявени журналисти от алтернативни медии и канали.
Ако бъдат приети в обозрим период, предложените антикорупционни реформи в съдебната система, прозрачни и демократични процедури при конституиране на регулаторите, градусът на обществена непримиримост и последваща апатия, заради отсъствие на промени, ще е различен. Ако има работещи институции, уличните протести ще престанат да бъдат важен фактор в обществения договор.
РЕГУЛАТОРИТЕ И МЕДИИТЕ
Съвет за електронни медии (СЕМ)
Наскоро проф. Фотев даде безпощадна диагноза за състоянието на медийната среда, ала неговите критики са основно към медиите и журналистиката. Аз смятам, че основната отговорност е към регулаторите – Съвет за електронни медии, Комисия за регулиране на съобщенията и Комисия за защита на конкуренцията.Тяхна е отговорността за конкурентен, равнопоставен, прозрачен и плуралистичен медиен пазар. Ако погледнете Регистъра на СЕМ за лицензирани и регистрирани медии, ще видите огромно количество – над 300, невероятен брой за родния малък и стагниран пазар. Като прибавим факта, че около 85% от приходите от търговско слово отиват в трите национални телевизии, реално възниква въпросът – останалите медии как се издържат. Още по -тежка е ситуацията на телевизионния пазар след напускането на големите чуждестранни медийни групировки и навлизането на инвестиционни фондове на олигарси от Балканите и Югоизточна Европа. Тези регулатори имат само по дефиниция статут на независими и специализирани органи, но през всичките години са изпълнявали предимно политически и корпоративни поръчки. Това е така, защото родните законодатели не са създали инструменти и механизми, които да гарантират професионален и морален интегритет на членовете им. Има само демократична дреха. Последните избори за членове на СЕМ станаха за седмица по процедурата на ГЕРБ (по време на правителството на Кирил Петков), като се допуснаха само партийни номинации. Бяха забравени обещанията за гражданска квота с двустепенност на избора: номинации по прозрачна процедура и с ясни критерии за предложения от журналистически, правозащитни, медийни организации и университети. В Закона е записано изискване за професионален авторитет и обществено доверие, но политиците не се интересуват от това. Още по злополучни са номинациите на Президента, който просто издава укази за назначения, без обществено обсъждане и оценка. Днешният състав на СЕМ не направи избор за директор на БНТ – на Първа инстанция Административният съд в 21 страници оповести, че изборът е незаконосъобразен, в нарушение на процедурата и е некомпетентен. Тече вече трета година от провеждане на конкурса, а няма крайно решение на ВАС. СЕМ дори не попита ВАС защо се бави толкова дълго решението на Съда. Благодарение на пасивността и неприлагането на ЗРТ в разделите за принципи на радио- и телевизионна дейност и за обществените медии се вихри в национален ефир прокремълска пропаганда повече от две години. Липсата на експертиза, лични виждания и непознаване смисъла на медийната регулация са в основата на това престъпно мълчание, скрито зад “свобода на словото”. Тези дни бившият председател Соня Момчилова поздрави ръководството на БНР, че не се е подало на обществения натиск и подчерта като значим факт избора на Петър Волгин за евродепутат. Боя се, че в края на мандата си тя все още не познава ролята на медийната регулация, да не говорим, че направи по същество партийно изказване, за което в европейските регулатори се иска оставка. СЕМ не направи обществена и професионална дискусия за прилагането на Европейския законодателен акт за свободата на медиите, който действа пряко и непосредствено за всяка страна-член на ЕС. 1.СЕМ трябва да създаде механизми за прозрачност на капитала в медиите, да оповести поименно дяловете на собствениците и декларации за конфликт на интереси. 2.СЕМ трябва да изиска от медиите и организация на управлението, която да гарантира редакционната независимост, и да защитава журналистите от външна намеса, включително от самите собственици, и бизнес – интереси. 3. СЕМ трябва да гарантира обществено финансиране и независимо управление на БНР и БНТ. 4.СЕМ трябва да изиска европейски одит на пипълметричната ни система, от която зависят постъпленията от търговско слово. 5.СЕМ трябва да изиска от министерствата и органите на местно самоуправление публични конкурси за държавна реклама и реклама по европейски проекти. Трябва… Нито съставът, нито числеността на СЕМ дават надежда за ефективно правоприлагане.
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
КРС и СЕМ трябва да работят в условия на обвързана компетентност. Във Великобритания, Италия и Словения те са единен конвергентен орган с технически и програмен комитет.У нас дясната ръка не знае какво прави лявата. И този орган има славата на зависим орган. Той фалира наземното цифрово разпространение на програми, така потънаха безславно един милиард евро на данъкоплатците. БНР и БНТ останаха без обществен мултиплекс, а останалите два конкурса отлежават с наказателни процедури в Европейския съд в Люксембург. Няма за потребителите мултимедийни услуги, а обществените медии наливат всяка година 25 милиона във Виваком за разпространение на програми. Няма картел, няма конфликт на интереси…Още по-голям хаос има при препредаването на чужди програми на територията на България.Сродните и авторските права се контролират от двете институции, т.е от никого. Не е ясно как се определят пакетите програми на различните телекомуникационни оператори. Двете комисии трябва да се произнасят при обединяване на собствеността при медии и телекоми по отношение на концентрация на капитали и лоялен пазар. Има ли такъв!?
Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)
Този орган е с най-голяма слава на зависимости от политико-корпоративни интереси. Върхът на айсберга са становищата при последните продажби на НОВА и бТВ и на Булсатком. Комисията първо отказа на фонда на Келнер да купи НОВА, защото има опасност от господстващо положение на пазара, тъй като притежава и телекомуникационен оператор. И НОВА беше продадена на Домусчиеви с активната подкрепа на Пеевски и Борисов. Година и половина по-късно НОВА беше продадена па Юнайтед груп, която притежаваше най-големият телекомуникационен оператор у нас. Добре, че Европейският регулатор даде разрешение на фонда на Келнер да закупи всички медии на СМЕ в Европа, сред които беше и бТВ. В друга европейска страна такова поведение на КЗК с две противоречащи си решения при продажбата на НОВА и бТВ щеше да доведе до сътресения, искане на оставки.У нас пълно мълчание.Сега на дневен ред са продажби на тези медии на арабски инвестиционни фондове. Да сте чули някой да говори за обществена мисия и национална сигурност. Не е ясно как ще се проверява генезиса на финансовите потоци и дяловото участие на собствениците. А СЕМ пък трябва да се произнесе за медийния опит на купувача.
Да знаете нещо за дълбоката държава?!
Доц. д-р Светлана Божилова е преподавател по телевизионна журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” и телевизионен експерт. Преподава „Световни телевизионни системи”, „Телевизионен език – семиотичен подход”, „Експериментално ТВ студио”. Била е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на президента Петър Стоянов в периода 1998 – 2003 г. и представител на България в Постоянния комитет по трансгранична телевизия (1998 – 2003). Координатор на програма “Обществени медии в Югоизточна Европа” на Съвета на Европа и Световната федерация на журналистите (2002 – 2006). Създателка е на Университетска телевизия “Алма матер” и ръководител на Европейска студентска телевизионна мрежа”.
