За мен, а предполагам и за доста други хора, новините за места като НДК са малко като битови новини. Обикновено е нещо свързано с ремонт, сергии за чорапи, паднали плочи, фонтани, техническа информация като цяло. Разбира се, и аз като много хора се радвам на „Перото“ и когато имам път минавам оттам. Сега около председателството на ЕС ми е леко криво, че точно там ще бъдат толкова много от срещите, но това си имаме. „Фейсбук“ използвам все по-малко и затова, когато онзи ден го отворих, направо се сепнах от бойните вълни в защита на новия стар шеф на грозотията, която за мен не се отличава особено от онзи паметник в долната част на парка. Ще си призная, че първата асоциация ми беше с Ким Чен Ун, да, да, онзи на северна Корея. Все едно нещо се беше случило с единствения възможен лидер на верния народ.
Както става по-често у нас, няма особен смисъл човек да чете какво казват двете страни, защото нещата се изключват взаимно и най-много да се почувства глупаво. Съответно е и глупаво да заема страна, ако не е бълбукал в сосовете около съответните хора и институции и има някаква ориентация, или интерес. Но пък ПР-ите сигурно ще има какво да кажат по повод цялата истерия. От уважение към жертвите в Париж, просто ще подмина онзи хаштаг, дето се търкаляше из Фейса. Имаше още нещо комично и иронично, идващо от интелектуални защитници на шефа на институцията. Изброяването на действия като отварянето на „Перото“ е нелепа защита. Все едно, човек не може да извършва злоупотреби и да прави по някое добро дело едновременно (нямам идея дали е такъв случая тук, и понеже всичко приключи няма и да разберем). Или пък друг вариант, някой да прави всичко по буквата на нормата и да намери начини да отклонява средства.
В целия калабалък обаче май се казаха повече неща, отколкото участниците можеха да си позволят. Например, министър Лиляна Павлова обясни, че детайлно е запознала премиера с доста дългия списък от нарушения, който тя описва в интервютата си. Там се говори и за официални доклади на държавни институции, все неща, които не могат да бъдат подминати ей така. Сега виси въпросителната какво ще стане с всичко това, къде ще отидат те, и въобще какви са последствията от цялата история. Най-вероятно всичко просто ще потъне под императива на логистичната драма на председателството. Накрая може да бъде и засекретена, щото националната сигурност изисква да не се изложим. Или нещо от този жанр.
Отдавна е ясно, че битовизацията на европредседателството е неизбежна. Знае се, че много неща са закъснели, ненаправени или лошо направени. Това пък, поради един друг политически компромис за един друг конкретен човек от времето на коалицията с „Реформаторския блок“. Няма да ни се размине, ще слушаме за ремонти, булеварди, павета, изолации, сбъркани озвучителни системи. Супер интересно, няма що. Особено за тези, които си мислеха, че ще се занимаваме с политика. От друга страна, не съм и толкова притеснен, защото в страната вече има една немалка група хора по институциите, които могат да направят съвсем прилично председателство и да изнесат работата. Остава да видим дали тези над тях поне за малко ще престанат с обичайните си занимания.
