Извънземна цивилизация изпратила свой представител на Земята да провери дали земляните са получили отправеното към тях послание. Пратеникът докладвал: „Да, получили са го, но го наричат техно и танцуват на него.“ Опитвам се да си представя подобен сюжет за днешната ни ситуация. Пращат разузнавач от извънземна цивилизация да провери дали Земята е нападната от корона вирус. И той докладва: „Да, нападната е. В отговор земляните изкупиха тоалетната хартия.“
Светът вече не е разбираем дори за обикновения жител на планетата. Гледа той, че в Китай се строи и оборудва огромна болница за пет дни и гледа още как германци се блъскат да нахлуят в супермаркет, за да изкупят брашното. И се мае кое е за по-голямо чудене. Нормално е да е очаквал, че китайците могат да построят болница скорострелно, но и през ум не му е минавало, че германски магазини ще останат с празни рафтове.
Той, обикновеният жител на България, Иван Петров да речем, цъка с език и на двете явления. Представя си, че ако китайска група туристи дойде на посещение в Ямбол, може в обедната си почивка да построи болницата, която все ще се строи от няколко десетилетия. Представя си също така как изглежда мазето на един немец, дори вижда подредените на рафтове по размер и предназначение стотици инструменти и е наясно защо германците са изкупили брашното. Иван Петров е минал и през конспиративната фаза на корона вируса. Единият му съсед го е убеждавал, че вирусът е военна разработка на руснаците, другият е бил сигурен, че са го измислили американците, заради икономическата конкуренция на Китай и за да затрият Иран. Комшията от долния етаж пък има стройна теория за сатанинските възможности на 5G мрежата. Иван Петров си има и съседка от ерата на Водолея, която го информира, че нищо на този свят не е самостоятелно, защото когато една пеперуда раздвижи крилцата си в Бразилия, това отеква като цунами в Япония. Иван Петров кима разбиращо: като се изкашля един китаец в Ухан, един италианец в Милано почва да киха. Всичко това Иван Петров изслушва с внимание и любезно се съгласява в името на добруването на етажната собственост, но когато медицинската сестра от последния етаж го пита дали знае как да си мие ръцете, това вече му идва прекалено. Тя настоява да му покаже. Между пръстите на едната ръка се мие с пръстите на друга. Палецът се мие отделно, като се свие другата длан около него. Ето тук се търка така, там онака и цялата процедура продължава, докато се изпее минимум четири пъти първия куплет на „Хей, ръчички, хей ги две“ или всичките четири куплета на песничката, ама тях никой не ги знае. Медицинската сестра също така му казва да не си пипа лицето и ако случайно намери маски в някоя аптека да купи и за нея, защото в тяхната болница няма.
Това е моментът, в който Иван Петров разбира, че теориите на двамата комшии за конспирация срещу човечеството може и да не са верни, но конспирация срещу българския народ има и тя се състои в това, че здравната ни система първа ще се разболее и ще дезертира от фронта на битката с корона вируса. Това му откритие се потвърждава, когато на следващата сутрин Иван Петров вижда съседката си медицинска сестра на екрана на телевизора да обяснява защо подава оставка заедно с другите си колежки. Нямат предпазни облекла, нямат очила, нямат надеждни маски. Иван Петров разбира, че нищо не се е променило, всичко си е както винаги – у нас имитацията за работа замества самата работа. Усилията, които са нужни да се свърши една работа, отиват в демонстрация, че работата се върши. Кой вижда дали в болниците има защитни облекла, легла, обдишващи апарати и т.н.? В същото време всички виждат как кризисният щаб работи и денем, и нощем, дава изявления по всяко време на денонощието и членовете му вече изглеждат като покосени с предимство от корона вирус.
Тук е моментът, в който Иван Петров може да поеме по два противоположни пътя. Първият: да изругае, че нищо не е наред в тая съсипана държава и да продължи да си прави, каквото си е правил и дотогава, като увеличи количеството на изпиваната ракия с лечебна цел. Вторият: да се сети, че е интелигентен човек, който е в състояние да носи отговорност за себе си и към другите в една извънредна ситуация и да промени живота си в следващите месец, два. Нашият герой се надяваме да избере втория път, той е по-труден, но героят ни чувства, че това е един пределен момент и не е времето да се избира лесното. Вдъхновен е и от театър „Възраждане“ и Софийската филхармония, които се противопоставиха на карантината по нестандартен начин, като играха и свириха пред празни салони, но на практика пред няколко хиляди публика от цял свят в социалната мрежа. Те показаха, че щом обстановката е много по-различна от друг път, значи и ние трябва да се държим по-различно от всеки друг път.
И така Иван Петров стига до вечната рецепта за спасението от удавяне, което е в ръцете на давещите се. Първо взема решение за източниците на информация. На първо място това е кризисният щаб, на второ – проверените достоверни сайтове в интернет. Те не са чак толкова много, така че човек лесно може да ги запомни. Всички шокови новини, които започват с „един виден италиански лекар“ или „група британски учени“ се отхвърлят като заразени с измислици. На второ място Иван Петров се опитва да намери у себе си баланса между загрижеността и паниката и да остане на точно това място, стъпил здраво на земята. Усеща, че паниката го влече, но е решил да не се отзовава на привличането.
Маска той, както вече казахме, няма. Когато отива на място, на което има и други хора, замята един шал пред устата и стои настрана. Това не се налага често, тъй като Иван Петров, извън работата, тези дни си седи предимно вкъщи, пие чай и витамини и следи дали останалите от семейството си мият ръцете точно както го научи медицинската сестра. Междувременно съседката от ерата на Водолея му е споделила кога ще си отиде вирусът – това ще стане, когато хората научим уроците, които този вирус е дошъл да ни преподаде. Като размишлява какво означава да си отговорен за себе си и към другите, Иван Петров се размисля, че онова „всички сме едно общо цяло“ не е толкова смахнато като пеперудата от Бразилия, която предизвиква цунами в Япония. И дори се надява, че всички ще станем малко по-умни след посещението на корона вируса. А дали ще станем по-добри? – пита го съседката, защото в ерата на Водолея добротата била по-важна от интелигентността или както тя се изрази душата знаела повече от ума. На този въпрос Иван Петров няма отговор засега.
