Има една тема, по която може да се пише всяка година и все ще е актуално. Пишеш си една статия и после само сменяш имената на героите. Защото се сменят само героите, едни влизат, други излизат, декорът си е все същият.
Преди 132 г., на 9 юли 1885 година, в пловдивския вестник „Борба”, година I, бр. 7, излиза фейлетонът на Захари Стоянов „Зетьо-шуро-баджанакизъм”. Там се ражда този ключов за обществения ни живот и националната ни психика термин. През годините зетьовете са изпаднали и до нас терминът е достигнал като шуро-баджанащина. Разбира се и явлението е претърпяло някои съдържателни промени. В чистия си вид, така, както е описано при Захари, се среща вече рядко. Например имаше един период в развитието на партия „Атака“, когато действителността се доближи плътно до понятието на бай Захари. Тогава партията на нервна почва се управляваше от един роднинско-приятелски кръг, който по структурните си връзки много наподобяваше пловдивския аналог. Малко ми е неудобно да смущавам медения месец на беловласия младоженец, но няма как. Та тогава ръководството на „Атака“ изглеждаше така: Волен Сидеров – лидер, син му Митко – заместник, приятелят на Митко Чуколов – също заместник, приятелката на Митко, Деничка – депутат и ковчежник, приятелят на Сидеров от детските години (чак не вярвам, че тоя е имал детски години, изглежда, че се е родил възрастен!) Тодор Попов – координатор, жената на Попов – парламентарен секретар, бащата на жената на Сидеров Георги Ибришимов – главен координатор… Тетка Капка – главен редактор (щото в семейството тогава само тя имаше «вишо»). И т.н. Изобщо не партия а задруга, да не кажа едно голямо и сплотено домакинство. Но както е казано, Cherchez la femme. И Волен я търсеше и я намери в лицето на приятелката на доведения си син. За нещастие обаче тетка Капка научи и калимерата се разтури…
Всяко сравнение, както казваше другарят Ленин, накуцва. А сравнението между семейство Сидерови и пловдивските консерватори, сред които блестят имената на Константин Величков, Иван Евстатиев Гешов, Михаил Маджаров, Иван Вазов, Стефан Бобчев и т.н., направо е сакато. Но явлението си е същото. То се среща и сред учените, и сред простите. То е част от националния ни манталитет.
„И така, да живей зетьо-шуро-баджанакизмът. Той ще да принесе спасителни плодове на страната.”
Властта се удържа с пари и с хора. Парите се дават на хората, за да крепят властта. Хората, естествено, не са случайни. Те са наши хора, близки роднини, съученици, с които си израснал, съдружници, с които си разделил баре един милион.
Но стига вече сме обикаляли „вокруг да около”. Да хванем бика за рогата. Вчера депутатът от БСП Елена Йончева обяви, че приятелско-роднинският кръг на шефа на парламентарната комисия по енергетика и областен координатор на ГЕРБ Делян Добрев е поробил община Хасково. Проверка на OFFNews потвърждава червените подозрения. Класическа схема на зетьо-шуро-баджанакизъм с елементи на съученичество. Самият кмет Беливанов, който в момента е в немилост, е кандидатура на Добрев, близък приятел от детинство на баща му. Едната му заместничка е съученичка и бивш съдружник на младежа. Всъщност, той вече не е младеж и е време да си намери друго извинение. Другият зам.-кмет му е съученик, бивш съдружник и кумец. А майка на кумеца е общински съветник от ГЕРБ. Кумата на Добрев е секретар на общината, а съпругът ѝ шеф на общинската избирателна комисия. Председател на общинския съвет е протеже на Делянчо. Директор на финансовата дирекция на общината е първата му братовчедка, а съпругът ѝ е председател на общинската комисия по бюджет и финанси. Той освен това също е бивш съдружник на Делянчо и бил акционер в над 40 фирми, които бозаели юнашки от общината. Рекултивират общинското сметище срещу 3,336 млн. лв., ремонтират общинските пътища, санират по безплатната програма… Изобщо „нема лабаво“.
Меритокрацията е варварско изобретение – на Чингиз хан, на ранната османска империя, Наполеон… Някои мислители твърдят, че това било бъдещето на управлението. За света може и да е така, макар че, като се сетя за Буш, Берлускони, Саркози, Тръмп и т.н., никак не ми се вярва. И най не ми се вярва, като гледам какво е чудо станало у наше село.
Думата „меритокрация“ идва от латинското merito, (заслужил), и старогръцкото kratos (власт). Демек управление на способните, на заслужилите. Оставям ви за домашно да изредите дейците на ГЕРБ и да си отбележите кой и с какво е заслужил на обществото.
Но не се учудвайте, ако установите, че това у нас е меритокрация с обратен знак. Като се започне от лидера, неговия заместник, депутатите и министрите му и се стигне до кадрите по места. В едно устроено на мерократичен принцип общество Цецерон ще се върне да разнася папките в МВР, Тетка обратно в общината в Плевен, а самият Бойко…
Кой беше тоя Бойко?
