В справката по общини за дела на хората с увреждания спрямо общия брой на населението Бургас е по-скоро в дъното на таблицата – 2,6 на сто души имат някаква увреждане. Малко са общините под този процент – Царево, Несебър, Поморие. В същото време Бургас е на второ място по брой на потребители на социални проектни предложения. Тези факти ме накараха – след като вече бях разбрала, че състоянието на достъпа до градска среда във Варна, Ямбол, Сливен, Стара Загора е еднакво зле – да видя как стоят нещата в Бургас. Поне по предварителната представа, която дава тази справка, Бургас би трябвало да е по-приятелски настроен град към хората с увреждания, в това число и към хората в инвалидни колички.
Нещата се повтаряха град след град – сравнително лесно придвижване по тротоарите в центъра на града, погром на тротоарите в крайните квартали, къде повече, къде по-малко достъпни обществени сгради и най-типичното, най-трудно преодолимото – жилищни блокове, в които хората в инвалидни колички се чувстват като затворници, понякога заради липсата на асансьор, друг път заради отсъствието на парапет, а най-често заради това, че няма една най-обикновена рампа на входа на жилищния блок.
По тази причина през август беше обявен проект „Достъпна жилищна среда и мобилност на хора с увреждания“, по която можеше да се кандидатства за изграждането на рампи. За този проект вече бях чула много и почти всичко лошо. Крайният срок за кандидатстване бил краят на септември, сравнително къс, а документите, които се изисквали, били много на брой и сложни за попълване. Търсели информация и в общините, и в социалните служби, но и там не можели да помогнат, само препращали кандидатите от една институция в друга. Някои градове се отказали още в началото, други се опитали да намерят посоката в бюрократичния лабиринт и малко по малко им свършило търпението, трети попълнили надве-натри формулярите и се надявали на снизходителност. Дори имаше съмнение, че този проект не е целял истинска промяна на жилищната среда, а е имал пропагандна цел преди местните избори, нещо като демонстрация, че се правят подобрения и за хората с увреждания. Накратко: наслушала се бях на оплаквания от този проект, който иначе като название беше прицелен в един от най-значимите проблеми на трудно подвижните хора.
Затова когато координаторката на Съюза на инвалидите в Бургас Чана Кирякова спомена името на проекта, си помислих – ето, и тук се почва с оплакванията. Само че тя каза нещо различно, нещо съвсем различно – 34 души с увреждания са спечелили финансиране по този проект и вече 34 жилищни блока в Бургас са достъпни за хора в колички. На фона на останалите оплаквания, че почти било невъзможно да се класира човек, защото времето било малко, а бюрокрацията голяма, това звучеше невероятно. Как стана това, как успяха тези 34 души за кратко време да изпълнят всички изисквания и да спечелят финансиране?
„Много лесно – обяснява Чана Кирякова, – с помощта на общината, иначе щеше да е невъзможно. Заместник-кметът Йорданка Ананиева знаеше за този проект още в деня, в който той се появи на страницата на Агенцията за хората с увреждания. Беше поставила задача на експерт по европроекти да проучи изискванията и да бъде изцяло в услуга на кандидатстващите. На десет дни се събирахме в общината, докладвахме кой докъде е стигнал и набелязвахме задачите. Документите бяха наистина много. Освен всичко, трябваше и съгласие на събранието на жилищната собственост за изграждането на рампа, а на много места тези събрания нямаха регистрация. Общината помогна да се регистрират. Архитект от общината направи архитектурните планове за рампите. И изведнъж ново препятствие. Оказа се, че в проекта не е предвидено заплащане за строителен надзор и кандидатстващите трябва сами да го финансират. А това за повечето от тях е непосилно. Този въпрос отнесохме до кмета. Той намери фирма, която да се заеме със строителния надзор безплатно за потребителите на подобренията. Едно от тези звена на общината – социалният отдел, експертите по европроекти, юрисконсултите, архитектите, заместник-кметът, кметът, едно само звено от всички тези да не работеше, нямаше да имаме спечелил. А сега са 34, сред тях и човек, който от 11 години не е излизал от апартамента си. Пари в този проект имаше, просто трябваше да се вземат по правила. Когато общината знае правилата и помага да се приложат, се получава. Разбрахме, че ще има и втори етап на този проект и вече се подготвяме. Списъците на кандидатите са готови, районните кметове посещават хората и виждат потребностите им на място, хората са наясно, че могат да кандидатстват само ако жилището е на тяхно име и уреждат собствеността, прави се регистрация на етажната собственост – подготвяме се по всички линии. В първия етап имаше и възможност да се кандидатства за преустройство на автомобил, но не се намериха желаещи. Може би сега ще има.“
Ако сега ми кажете, че има решение в бъдещите жилищни блокове да има квота за жилища, пригодени за хора с увреждания, съвсем няма да повярвам, казвам. Не, няма, смее се Чана Кирякова, но вярвам, че скоро ще има блок за хора с увреждания. Сметнало се, че младите висшисти са с приоритет и сега в „Меден Рудник“ се строи общински жилищен блок за висшисти с дете, където могат да живеят, докато се устроят за постоянно в свое жилище.
И ако вече си помислихте, че в тази каца с мед няма никакъв катран, не, не е така. Вече казахме, че, за да бъде финансирано изграждането на рампа до стълбището на блока се изисква съгласието на 67 процента от събранието на жилищната собственост. Тези 34 спечелили са получили съгласието на своите съседи. Но трима души са отпаднали, защото съседите им не били съгласни на входа да има рампа. Всички останали изисквания били изпълнени, само съгласието на съседите нямали. А защо съседите не са се съгласили? Не са посочили причини, просто не били съгласни. И рампа – съответно достъп – няма. Бургас потвърди това, което вече се очертаваше като причина за липсата на достъп до градската среда: трябва да има работещи институции и обществена подкрепа, за да се променят неща. Парите не са най-важният фактор.
До този извод стигаме след серия от кореспонденции. Тематиката им бе вдъхновена от фондация „Communitas“, на която благодарим за подкрепата.
