Два сюжета, свързани с правораздаване, развълнуваха хората тези дни. Десислава Иванчева бе осъдена на 20 години лишаване от свобода и конфискация, Лютви Местан беше пуснат на свобода без парична гаранция, след като причини катастрофа, при която загина бебе. Публиката, видяла какво ли не на сцената на правораздаването, се изненада и в двата случая. Което е постижение, защото, щом съдебната система все още може да ни изненада, значи не сме видели всичко, на което е способна.
Ето как един средно информиран, средно конспиративен, средно политически грамотен, но нагледал се на много случки от нашенските машинации среден избирател тълкува тези две събития. Десислава Иванчева не ще да е съвсем чиста, все ще има нещо зад целия този цирк, ама това, което правят с нея е невиждано – мисли си този избирател. То не беше показен арест, то не беше мухлясала килия, а сега и двайсет години затвор като за убийство по особено жесток начин. Да го бе убила Ваклин, нямаше да я осъдят на толкова – пише нашият среден избирател в социалната мрежа и това му изречение събира за пет минути сто харесвания. И защо го правят това, като че ли искат всички да изпитаме съчувствие и симпатия към тази жена и да гласуваме за нея в знак на подкрепа. Дали пък не го правят точно затова? Защото кои гласове би взела тя на едни избори – няма да са от гласовете на ГЕРБ, няма да са от гласовете на БСП, ще са гласове на отвратени хора, които иначе биха гласували за онези, които най-много викат за независимо правосъдие, а това са „Да, България“ и ДСБ без съмнение – така си мисли този среден избирател.
И продължава да си мисли за Лютви Местан – не му взели гаранция по бедност. Тук човекът цъка с език, ругае и продължава да мисли: И той сигурно им трябва за нещо, за какво друго да им трябва, освен да отклонява гласове от ДПС. Не е много добре да се чувстват силни ДПС, нека и те малко да пострадат за рейтинга.
Такива неща си мисли тези дни българският среден избирател и ако не вярвате, просто се заслушайте какво си говорят хората докато пият кафе или други напитки. Може би не са прави, може би е точно обратното. Всъщност вариантите са два. Първи: Подозренията на средния избирател са верни и това е много лошо за онова, което имаме като демокрация. Втори: подозренията на средните избиратели не са изобщо верни и това е много лошо за онова, което имаме като съдебна система. И в двата случая е еднакво лошо за това, което имаме като държава. Дали доверието на гражданите липсва по истински или въображаеми причини, ако то липсва, винаги прогнозата е една – нямаме полезен ход.