Много често, когато стане въпрос за политика и корупция се прави сравнение между България и Румъния. Това е съвсем нормално, защото и двете страни по едно и също време стават членки на Европейския съюз, но в много аспекти се различават. Амбициозността на румънците се вижда, а тази на българите все още е само на думи. В много от докладите и статистиките на Европейската комисия се вижда, че Румъния доста добре се справя с икономическите и политическите си проблеми. Едно от най-големите предизвикателства и пред двете страни е корупцията, но до момента нашата съседка се справя доста успешно с нея и голяма част от румънския елит се изправи пред съда.
Преди малко повече от година, именно тази борба накара хиляди хора да излязат на улиците и да протестират срещу корумпираната власт. Тогавашният премиер Виктор Понта бе обвинен в корупция, измами и пране на пари, което стана повод за подаването на оставката му. Аргументът му за нея бе свързан с това, че е съгласен с искането на народа и няма как да се бори именно с него, но не мислеше същото за опозицията. Неговата оставка всъщност беше доста премислена. За по-малко от година скандалът около него започна леко да отшумява, което пролича още на местните избори, но отправения намек, че ще се бори с опозицията се осъществи на провелите парламентарни избори преди месец. След оставката на правителството на Понта, президентът Клаус Йоханис назначи правителство, което стабилизира страната, както политически, така и икономически. Това бе правителството на Дачиан Чолош, което е известно като правителство от технократи.
Всъщност, технократизмът като управленска формула включва хора от различните неправителствени организации (НПО) и от частния сектор, които привличат привърженици, като твърдят, че не подкрепят традиционните политици и дори не искат да бъдат асоциирани с тях. С други думи, това е една нова и модерна идеология, която се различава от традиционните партии. Технократизмът започна все по-често да се среща в страни, в които гражданите са разочаровани от политическия елит и затова се доверяват на хора, които не са свързани пряко с политиката, а се доближават до тях самите. Технократизмът в Румъния е доста интересно явление. Заради кризата на политическата система в страната, която предимно се свързва с делата водени срещу политически лица, които се намират в най-високите редици на властта се създават предпоставки за появата на ново управление, това на Чолош. Тази криза, спокойно можем да я наречем криза на левите партии, които започнаха да се отъждествяват с корупция, измама, некомпетентност и т.н., а правителството на технократите бе представено като новото „дясно“, което работи в интерес на обществото и се бори с несправедливостта. И най-важното, в негово лице е една силна опозиция на „левите“.
Преди месец се проведоха парламентарните избори в Румъния, които в интерес на истината създадоха един доста голям парадокс. От една страна, румънците водят активна борба с корупцията, но от друга отново гласуват за партии, чиито политически лица са обвинени в нея. Голяма роля в тези избори имат три фактора: на първо място са провелите се през лятото местни избори, където Социалдемократическата партия (СДП) водеше и спечели, т.е. тук помощта на кметовете също оказва влияние върху резултата. Не трябва да забравяме и факта, че СДП е не само най-голямата, но в същото време е и най-силната партия. Ако погледнем нейните опоненти, то ще видим, че те са доста по-слаби. Например, създаването на новата партия ,,Спасете Румъния“, която за изключително кратко време успя да получи доверието на гражданите, които предимно гласуваха за национално-либералната партия, т.е. гражданите започват да се отдръпват от познатите партии и подкрепят новите. Това показва, че хората нямат доверие в старите партии, техният вот както на местните, така и на парламентарните избори беше протестен.
От друга страна, ако погледнем избирателната активност, която е под 40%, ще видим, че гражданите не са толкова активни и може би това също е повлияло на резултатите. С други думи, усеща се една апатия в румънското общество. Липсата на интерес към политиката е особено опасна, защото хората започват да се оттеглят от нея и впоследствие губят възможността да се борят за своите интереси. Оставят се в ръцете на политици, които казват, че са способни да решат проблемите им, а всъщност не е така. Ако се замислим за политическата трансформация, на която сме свидетели е свързана именно с това отдръпване на гражданите от политиката. Те се страхуват да поемат отговорност, а това води до разпад на самото общество. Тази пасивност играе срещу тях самите, защото вместо да поемат отговорност и да променят нещата, хората започва да се съгласява с това, което им се налага.
На трето място е самата кампания, която проведе СДП. В нея партията изричаше прекалено много обещания, които бяха свързани предимно с борбата с корупцията, с повишаване на бюджетните разходи, намаляване на данъците и други обещания, които не само румънските избирате са чували. С други думи, социалдемократите станаха доста по-умерени, което им спечели симпатиите на гражданите, но не това накара избирателите отново да дадат гласа си за левицата. Това, което изигра главната роля в тази кампания беше страха, който се насаждаше у избирателя. Да, страх от чуждо влияние, от политици, които не следват националния интерес, а интереса на други сили, визирайки Запада. Започна да се усеща полъхът на национализъм и популизъм, нещо, което в Румъния не е много характерно, но набира изключително много сила през последната година – Америка, Великобритания, Франция, Австрия, Скандинавия.
Какво следва от тук нататък? Това е интересен въпрос, защото действията, които предприе президентът Клаус Йоханис трябваше да бъдат съобразени не само с вота на избирателите, но и със законите на страната. Той връчи мандат за съставяне на правителството на спечелилата партия, но лидерът ѝ нямаше възможност да стане премиер. Както е известно, Ливиу Драгня, лидер на СДП, има условна присъда за изборни злоупотреби при провеждането на референдума за отстраняване от длъжност на бившия президент Траян Бъсеску. Това е причината, поради която закона не позволява на бившия премиер на Румъния да бъде предложен, въпреки че ако вземем предвид обидите и водената от левицата антикампания срещу президента, то нищо чудно Драгня да се беше самопредложил, за да провери как при такава ситуация би действал Йоханис. Разбира се, това не се случи и кандидатурата, която първоначално издигнаха социалдемократите бе също толкова изненадваща, както самата им победа. Те предложиха Севил Шайдех за бъдещ премиер на страната, но това не се хареса особено на президента. В медиите излезе голяма порция от информация, свързана с нея и нейното семейство. Тя е от татарски произход и е мюсюлманка, но не това бе причината, заради която Йоханис не одобри кандидатурата. Едно от предположенията за това неодобрение бе свързано с това, че съпругът ѝ е сириец, които е привърженик на президента на Сирия Башар Асад. Разбира се, имаше и други предположения, но истинската причина за решението на Йоханис ще си остане тайна.
Всъщност лидера на левицата няколко пъти обяви, че ако Шайдех стане премиер на страната, то няма да е за дълго. И с просто око може да се видят сметките, които беше направил. С мнозинството, което ще има в парламента спокойно може да отмени този закон, който според него е противоконституционен и също толкова спокойно да се настани на министър-председателското кресло. Това много зависи и от партиите, с които социалдемократите постигнаха споразумение, а именно Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) и Демократичният съюз на унгарците в Румъния. Всичко това бе на път да се осъществи, ако не беше изненадващият отказ на президента Йоханис, който не прие предложението на левицата, въпреки че няма видима причина, дори и не представи мотивите си, с които отхвърлят тази номинация. И така до 30 декември, когато бе направена нова номинация в лицето на Сорин Гриндяну. Тази номинация се оказа успешна и така Румъния получи своя нов премиер. Съставът на новото правителство също е ясен, остана само да бъде одобрен от двукамарния парламент, но основният въпрос, който остава е свързан с програмата на правителството на Гриндяну.
Още в първото си изказване той спомена за това, че ще започне да работи за повишаване на икономическия растеж на страната, но най-важното е самите румънци да усетят този успех. В този ред на мисли можем да отбележим това, че определено в Румъния има икономическо развитие, но то не се усеща от самото общество. Това е така, защото голяма част от приходите отиват за самия капитал, а не при служителите и работниците, което съответно води и до недоволство. Освен това, в програмата на новото правителство са заложени доста неща, като например увеличаване на минималната работа заплата, намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите, стимулиране на бизнеса като се привличат чужди инвестиции и т.н. Всичко това изглежда прекрасно, но до голяма степен зависи от брутния вътрешен продукт на страната, както и от самото ѝ състояние в момента. На думи всичко е съвършено, но на практика не е така. Ако се намалят данъците, какво ще стане с приходите, които влизат в държавната хазна, тоест „с какво ще се компенсират?“.
Всичко трябва да бъде доста добре премислено, за да не се окаже накрая, че отново управляващите са излъгали своите граждани. Освен това в Румъния е характерно правителствата често да падат заради вот на недоверие. Какво ще се случи от тук нататък зависи изцяло от правителството. Ако успее да изпълни своята програма, то ще се преодолее поредната политическа криза, но ако не ги изпълни ще станем свидетели на поредния обрат. Тогава гражданите ще могат отново ще покажат кой всъщност държи властта в ръцете си.
……………………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
