8 март 2006 г.
Руската православна църква се обяви срещу честването на 8-ми март. Проф. Кураев (по-известен като дякон Кураев) от Московската духовна академия казал, че в първоначалния си смисъл това не е било празник на жената, а “ден на революционерките и терористките от XIX в.”
Ами те повечето мъже точно в този изначален смисъл го честват. Какъв по-голям терор от това да ти отнемат свободата на словото, свободата да имаш 2 лева твои си в джоба, свободата да пиеш 2 ракии без да пишеш цяла нощ обяснения… На терористките е, разбира се!
Но само Сашка Васева има доблестта да признае: “Мъжете са оръдие на труда”.
“Труд” пише разни интересни мисли за жената. Като например: “Жената е като куршум с изместен център: попада право в сърцето, удря по джоба и излиза неизвестно къде.”
Глупости. Най-мразя недовършени мъдрости. През носа излиза, как да не се знае от къде.
Аз обаче харесвам повече онова сравнение на жената с тайфуна: и двете работи идват с духане и си тръгват с къщата.
По случай 8-ми март Исак Гозес написал едно есе в “Стандарт” с малко неясен патос: “Нека послушаме мъдреца Марсел Ашар, който е казал: “Най-обичам жените когато целуват, защото тогава са принудени да мълчат.” Напоследък обаче жените се целуват все по-рядко и говорят все повече. Чели били много, научили това-онова и искат да го кажат. Това е фатална грешка.”
Както казваше колегата Плачийски, един патриархален българин от Дупница, “Ти го е… като хората, то ти разправя, че те обича!” Може би и Гозес е участвал в подобен сюжет, иначе що?
8 март 2007 г.
Дами, да не забравя, честит празник! А на вас, братя българи, казвам да купите на булките по една китка! Не бъдете селяни като д-р Филипов, дето изпитва някакъв атавистичен срам да не го видят комшиите с цветя в ръка и да го вземат за интелектуалец. Някак си не можа той да си израсте напълно произхода. Щото на село цветя се носят само на погребение.
Ей, братя, чел съм, че и делфинът, дето е животно, и той носи китка от водорасли на делфинката. Чел съм също така, че златните орли се чифтосвали във въздуха. Почвали да падат и падали докато актът свърши. Понякога се удряли в земята и да загивали. Представяте ли си, земята лети с огромна скорост срещу ви, и на вас не ви идва на акъла да симулирате оргазъм! Такава любов при хората не съществува.
Чета вчера, че изследване на „Дейли Телеграф” било потвърдило известния факт, че любовта на мъжа минава през стомаха. Та, дами, по тоя повод ще ви кажа какво е казал Джером Джером. Не че не бих могъл да го кажа по-добре, но сега ме мързи. „Кой е измислил пакостната лъжа, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му? Колко ли много са наивните жени, които са я взели за чиста монета и са позволили любовта да излети от всекидневната, докато са готвели нещо в кухнята? Разбира се, ако сте постъпили толкова глупаво, че да се омъжите за прасе, трябва да се примирите с факта, че животът ви ще мине в бъркане на помия.”
8 март 2008 г.
Ей, как наръчно се падна 8-ми март тая година. Само от китки за колежки и почерпки съм стотина лева напред. И сега, когато празникът е минал без излишни масрафи, можем да кажем няколко думи на спокойствие.
Ватиканът постанови, че не хапчето “антибебе”, а пералнята е довела до истинската еманципация на жената. Бих добавил и миялната машина. Но не бива да се забравя, че те са измислени от мъже. Разбира се, по молба на жените. Достатъчно било една жена да помоли мъжа си да измие чиниите и се появила миялната. У нас на жената още се гледа като на бяла техника и това ни пречи да напреднем истински.
Пак във връзка с 8-ми март Зинаида Златанова, ръководител на представителството на ЕК у нас, казала: “При всички случаи равноправното участие на жените във вземането на решения е ключово.”
Така е. Промениха се времената. Едно време възрожденският българин, преди да си набие жената, й обяснявал: “Аз от пикиклек акъл не ща!” Но вече не е така. И дори и ние не сме против жената да участва във вземането на решения, но е хубаво да се знаят нивата на компетенция. Вкъщи например, гордо мога да заявя, аз вземам всички най-важни решения. На булката съм оставил по-дребните въпроси за решаване. Като например какво да ядем, на море ли да идем, или на селски туризъм, каква кола да си купим, къде да инвестираме, ако и когато некой лев ни артиса… Такива битови работи. Но стане ли дума за глобалните въпроси, извинявам се, но ги решавам аз и само аз. Например глобалното затопляне. Какво й разбира на нея главата от вредни емисии, въглероден двуокис, протокола от Киото и т.н. Влизането ни в НАТО и ЕС в рамките на нашето семейство пак еднолично го реших. Благодарение на мен ние заехме рязко отрицателно отношение към войната в Ирак и както се видя, абсолютно правилно. В Холандия почна разследване срещу тамошните Паси-фисти. Подкрепата за Обама също е мое решение. В момента обмислям дали да гласуваме за Белоградчишките скали или за Гранд каньон. Така де! Някога питали ли сте се защо управлението на Иван Костов беше най-успешното?! Защото Иван Костов управляваше България, но Елена управляваше Иван. Даже си спомням, че през 1999 г., когато се правеше репаратура на кабинета, в един вестник написахме: “Само един човек знае кои ще са новите министри. И мъжът й.” Пък Желю Желев разправяше наскоро, че когато предложил на Костов да стане депутат, той поискал три дена, да се консултира с жена си, щото тоя дребен въпрос бил от нейните компетенции…
8 март 2010 г.
Премиерът вика: „Трябва да направим така, че всеки ден да е 8-ми март.” А той като каже и край! Каза, че Разпети петък ще е почивен ден и го направи.
Всеки ден 8-ми март сигурно означава, че само аз ще изхвърлям боклука. Нямате идея мойта как се ядосва, като не го изхвърля… А мен не че нещо ме мързи, не! Но ме е яд, щото съм конструирал една балировачка, която ще ми позволи да го изхвърлям веднъж седмично, но тя не дава да я инсталирам на балкона. Щяло да мирише. Колко ли пък ще мирише при морфологията на нашия боклук…
Но да не ви занимавам с мен си…
Как мислите, дали като победи феминизма пак ще честваме 8-ми март? Замислих се за това, защото прочетох, че в Екатеринбург отличили “Роман без заглавие” на писателя Владимир Блинов като най-оригинален за 2009 г. Този роман се състои само от едно изречение, което ми позволява да го публикувам целия. Ама пък какво изречение: “Недей! Аз сама!” (“Не надо! Я сама.”)
Въпрос само на фантазия е какво ще вкарате в това изречение. То може да поеме всичко – от запръжката до бикините. Аз например си го представям така: Да изхвърля ли боклука? Недей, аз сама! Да сменя ли бушона? Недей, аз сама! Да помогна ли за вечерята? Недей, аз сама!
И си седим на фотьойла и четем вестник или гледам Манчестър Юнайтед…
8 март 2016 г.
Да честитим на цялото българско правителство 8-ми март. И на Лукарски, и на Москов, и на другия Москов… За премиера не знам, вие ще прецените. Ще кажете, ама те са мъже! Ще се закълнете ли?! Имайте предвид, че това, че пикаят прави, вече не е полово дефиниран признак. И доста жени го правят. Други са днес и първичните и вторичните полови белези. Има жени с топки и мъже без. Изобщо половете не са това, което бяха. Не си спомням питал ли съм ви какво мислите за идеята да се назначат гинеколози на висшите държавни постове? Не е много реална, не ли? Нямаме толкова много гинеколози. Има места, като например следствие и прокуратура, където трябва направо гинекологична клиника да се отвори. Щото е фрашкано с… нуждаещи се.
Руската психоложка Олга Маховская прави рекапитулация на участието на жената в съвременното руско общество и стига до извода, че 8-и март е „вариант на психологическо насилие сред цветя, мимози и лалета.”
Интересен народ са братушките. И на 8-и март продължаваха да носят цветя на паметника на Сталин!
Пък в град Васлуй в Румъния един пич се прибрал без цветя. И като го почнала неговата… Сега е в болницата с тежки травми на онова място, което всеки мъж грижливо пази от остри предмети. За едните цветя! В такива моменти си даваме сметка какъв късметлия сме. Има мъже, на които им отива да носят цветя, и други, на които им отива да носят марули. Ние сме от вторите. И затова ѝ подарихме флекса без цветя. Казах ли ви, че ѝ купих флекс? Подарих ѝ го, разбира се, внимателно и от съобразена дистанция…
8 март 2017 г.
От КНСБ изнесли данни, че жените у нас получават все по-ниски заплати, и съответно пенсии, от мъжете. Ако през 2007 г. разликата в заплащането по пол е била 10.6%, то през 2015 г. вече стига 14.2%.
Сигурно е така. Обаче ако погледнем средната продължителност на живота у нас, ако отчетем и факта, че жените се пенсионират по-рано, то излиза, че те вземат по-ниски пенсии, но я вземат средно около 10 години по-дълго. Тоест, ако някой е в тежест на НОИ, то това са жените. Но това е нищо, в сравнение с ноторния факт, че парите на мъжете ги харчат жените. Дадох на булката картата да изтегли някой лев, щото него ден ме мързеше да излизам. И тя да вземе да смени пина. И сега само тя може да тегли. А беше нова карта, ще ми я сменят чак 2019 г. Но може би и така трябва. Икономистите още преди векове са забелязали прогресивната роля на разделението на труда. В конкретния случай разделението се изразява в това аз да изкарвам пари, а тя да ги харчи. То в повечето български семейства е така. И не мога да скрия от вас, че тя много по-добре от мен си изпълнява задължението. Просто е значително по-способна. То това при жените генетично е заложено. Една жена винаги може да похарчи повече, отколкото един мъж може да изкара.
Но поне не ми се налага да обикалям магазините за подарък за 8-ми март. Просто ѝ казах да си купи нещо за десетина лева. Тя чула стотина, отпуснала си още 50 от нея… Няма пълно щастие.
8 март 2018 г.
Много моля който се познава с президентската съпруга Деси Радева да ѝ предаде, че колкото по-рано си закрие профила във Фейсбук, толкова по-малко щети ще нанесе на себе си и президента. Те щетите са главно репутационни, та няма бог знае какво да се руши, но все пак. Във връзка с 8-ми март Десито се пошегувала много остроумно: „Защо мъжът не може да е едновременно красив и интелигентен? Защото тогава ще е жена. Честит празник, лейдис!”
Което даде началото на масова гадаене кое от двете неща не е президентът Радев. Повечето дами смятаха, че едва ли Деси го мисли за грозник, щом го е взела. Остава да се е примирила с другия недостатък, който не се вижда на пръв поглед. Което се потвърждава и от факта, че той пък на свой ред също я е харесал…