Понеделник, 10 септември
Чудя се да кълна ли, да псувам ли, или направо да стрелям?! На скромен митинг, стотина души, вчера в Борисовата градина лидерът на РС на БСП „Красна поляна” Евгений Белий обявил, че България има нужда от нов 9-ти септември. Но не уточнил дали 9-ти септември с целия му реквизит от побоища, убийства, палежи, или един 9-ти само като метафора. Те социалистите дип не са по метафорите. Хванат ли калъчката, няма спиране…
Бях обещал да разкажа за Данчо Мичев, новият главен на „Дума“. Трима души звъняха да питат ще разкажа ли. Ще разкажа.
Данчо поработи малко в „Монитор“ по времето, когато и ние си вадехме горчивия залък там. Като се понаучи, отиде в „Дума“. Защото, нали, лявото зове… Тогава главен на „Дума“ беше Венци Тунев. Беше 1999, малко след като падна онази американска ракета в Горна баня. Данчо репортерстваше в „Дума“, но продължи да ни наобикаля, та да понаучи някоя новина и да блесне пред началството си. И двете редакции бяха в ИПК „Родина“. И една вечер, тъкмо сме затворили вестника и пием по едно за отпускане на нервите, пристига Данчо: „Здравейте пичове, какво ново?“ Ние се спогледахме и се направихме, че нещо крием от него. „Кажете, бе, какво ви е голямото заглавие? Добре, ти си наш човек, ще ти кажем, но пази тайна. Сменяме голямото заглавие, защото е паднал един „Херкулес“ край Кюстендил.“ И почнахме уж да преправяме първа страница. Данчо се повъртя, повъртя и по едно време изчезна. На следващата сутрин, тъкмо, правим планьорка и звъни посраменият ловец на нощни новини и псува поименно и наред. Като излязъл от нашата редакция, отишъл направо при главния си редактор Тунев. Казал му, че самолет е паднал и поискал кола. Обаче по онова време „Дума“ нямаше кола, та Венци Тунев се обадил лично на лидера на БСП Георги Първанов, който веднага откликнал. И към 1 часа посред нощ Данчо вече е в Кюстендил. Спира при едни ченгета и пита: „Добър вечер. Аз съм от в. „Дума“. Къде тука някъде е паднал един самолет?“ Ченгетата му се изсмели: „Пратили са те за зелен хайвер, момко. Никакъв самолет не е падал.“ Но Данчо, добре подкован от нас, че властта крие, пообикалял още няколко часа из Кюстендилско. Но „Херкулес“ така и не открил.
За достоверността на разказа могат да свидетелстват Габи Николова и Атанас Куртиян.
Та искам да кажа, че малко натегач пада Данчо Херкулеса, малко кариеристче. Гледам оня ден, тъкмо го бяха назначили, и почна да ги управлява през Фейсбук. Ама със здрава ръка! Без „моля“, направо с „искам“. Да пази, Господ!
Борисов вика за подлежащите на оставка министри: “На мен ми е най-мъчно, че ги сменяме, аз съм ги отгледал от деца в партията – и Московски, и Нанков.”
Боже, колко грозно! Кронос (Сатурн) изяжда децата си. Пророчеството гласяло, че собственият му син ще го свали от власт. И той започнал да си руча децата. Изял пет. Жена му успяла да скрие единствено Юпитер, който пораснал и станал покровител на Рим.
Франсиско Гоя, Кронос изяжда един от синовете си
Ако бяхме подписали Истанбулската конвенция, това не можеше да се случи!
Проверка на медиите показва, че въпреки шумните арести и обиски, въпреки клетвите на прокуратурата, Ветко и Маринелка още не са пуснати за издирване в Интерпол. Според Григор Лилов не били пуснати защото това би било юридическото основание моментално да се блокират банковите им сметки по света и у нас, което, естествено, ще възпрепятства предстоящото им доене от съд и прокуратура.
Според Лилов хотел „Маринела”, където се настаняваха гостите на Българското председателство, бил подслушван от мазето до покрива, при това от небългарска служба. Което никога не може да стане без съгласието на собствениците. И това била една от причините за акцията срещу Арабаджиеви. За съжаление Лилов не каза коя е службата и от коя държава. Явно не е Македония или Албания…
И докато още сме на ВИП-овете, да споменем и Божинката, който е трансфериран от някакво китайско село с 2 млн. жители (там селата са по толкова) във Враца. Няма срамно, вика, да играя във Враца, тук е като Ню Йорк. Къде ли е бил заврян на кучето в… Голяма дупка ще да е било, щом Враца му се е видяла като Ню Йорк! Враца, Северозападна България, другото име на мизерията!
Така изглежда една кариера, загубила основанията си. Жалко! Преди петнайсетина години казваха, че се е появил голям талант. Но не става само с талант. Иска се труд, воля, постоянство… Демек, характер.
За вълка говорим…
Президентът Плевнелиев… Каква порочна традиция! Сега, както и да се насер… извинете, както и да се изложи, той доживотно си остава „Президентът Плевнелиев“. Направи Радев на мат и маскара по телевизора. Популист бил. Кръгла нула във външната политика. На Запад не го бръснели за слива. Русия на два пъти му била шамари…
Изобщо къде съм аз, къде е той…
“Излязох, вика, много по-беден от политиката. Ако някой сравни моята първа и последната декларация ще види огромна разлика. Аз обеднях.“
Възможно е, но междувременно се случи и един развод. А отдавна е известно, че жената е като урагана – идва с духане и си тръгва с къщата. И част (сериозна!) от спестяванията. Затова умните хора напоследък правят друго: като им се прежени, просто намират някоя жена, която не харесват особено, и й дават една къща. Плевнелиев обаче не е от тях.
Плевнелиев се изпусна и разкри и една важна подробност от миналото си: “Аз бях направен за няколко месеца член на БКП, но като студент си хвърлих книжката, за което съм имал смелостта.“
„Като студент“ се отнася за времето след 10 ноември 1989 г., когато се изискваше огромна смелост да си хвърлиш партийната книжка. Борисов например нема тая смелост.
Бях направен… От една гледна точка всички сме направени. Просто някои са зле направени. Даже имаше и специален израз – с обратната страна на…
Малка ретроспекция. 12 ноември 2014 г.: „Питате къде бях на 10 ноември 1989 г.? Да ви кажа една тайна… Когато чухме по новините, че има събиране в НС и ще се извършва промяна в държавата, нарисувахме на два тапета два плаката: “Съд за виновниците” и “Дворците на БКП да станат болници и училища”. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг.”
На 10 ноември?!
Да кажем, че го е сънувал. Защото иначе трябва да признаем, че президентът ни лъже като сръбски циганин. Предния ден „24 часа” беше публикувал текст за 10 ноември със снимка, на която ясно се виждат точно цитираните от Росен лозунги. Но ги носят други хора.
Както обича да казва д-р Филипов, няма по-тъжно нещо от герой, пропуснал времето за подвиг.
Не мога да разбера Плевнелиев опитва да се откопае ли, какво прави? Това е кауза пердута! Да се примири с думите на Горби, че има живот и след властта, да си отива вкъщи и да се направят с госпожата на лъжички. Знаете ли какво значи на лъжички? Някой път като съм на кеф, ще ви кажа.
Та така. За малко да се изкара дисидент. Доста комсомолци го направиха. И както нямахме дисиденти, така след 10 ноември се оказа, че всеки втори се е борил със системата. Дисидентството се явява на най-неочаквани места. Например, оказва се, че Миньо Стайков, който има 4 присъди по времето на социализма за неуважение към собствеността, всъщност бил жертва на режима. Така поне го изкарали адвокатите му. Без малко дисидент.
Вторник, 11 септември
Борисов вика за футболистите: “Ако продължат така и се класират, аз мисля, че догодина може едно кокетно ново стадионче да им направим. Мисля, че стотина милиона могат да се отделят за един нов стадион да им направим.”
Не сме рекли, не сме ги откраднали! Пардон, исках да кажа, не сме ги дали.
Един Валентин вика, че сме можели да отделим 100 млн. и за един кокетен мавзолей. На което лично ние не бихме възразил, стига той да… Така, де, сещате се. На жив човек не се прави мавзолей. Ако той благоволи да се гътне, ние ще се стегнем и за шест дена ще му го направим. Доказали сме, че можем за шест дена. Гошо Тарабата умира на 2 юли 1949 в Москва, а на 10 юли тялото му е положено в готовия вече мавзолей. Два дена за проектиране и шест дена за строеж. Ама строеж да видиш! Бъки на три пъти му туря динамит и той не пада и не пада…
И, за да има историческа справедливост, ще възложим построяването на „Трейс“ или „Главболгарстрой“. Да му откраднат половината пари, да му пада таванът по главата…
Социоложката, възпитаник на Философски факултет, Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на Борисов, вика: “Желанието да свалиш правителството е подривна дейност… Сегашното правителство е законно избрано, има мнозинство и демократичният цикъл е 4 г…”
Казан накратко, опозицията е незаконна, а борбата ѝ за власт – престъпна.
Леле, Румяно! Чак не ми се вярва, че сме слушали едни и същи лекции и сме учили от едни учебници!
“Във всичките критики, вика, се екстраполира личното желание на някого да дойде на власт.”
Представяте ли си нахалство! Вместо да се екстраполира желанието да се укрепи властта на управляващите, опозиционерите си екстраполират желанието за власт! Ама как може, бе?!
Много е лошо кога човек си екстраполира скъсаното морално дънце.
Във ФБ Румен Генов хвърли в тревога философската ни душа.
Срещнал европроект със заглавие: „Надграждане и развитие на Държавен хибриден частен облак за нуждите на електронното управление”.
Частен и държавен, и отгоре на всичко и хибриден облак… За 43.8 млн. лв. Проверих. Точно така е: „Държавен хибриден частен облак“. Съкратено – ДХЧО! Процедурата е обявена по ОПДУ (Оперативна програма „Добро управление“) и има за цел да подпомогне изграждане на средата за електронно управление чрез надграждане на ДХЧО.
Ще питам колегите във Философски факултет да ми обяснят възможно ли е да съществува нещо държавно и частно едновременно. Явно личната ми образованост не е достатъчна.
Сряда, 12 септември
Борисов увеличава заплати на всички в бюджетната сфера с 10% в изборната 2019 г. „Разчетите, вика, ни го позволяват и от 1 януари ще го направим.”
433 хил. души ще вземат увеличение от 211 лв. месечно. Това е средно. Но понеже никога не е средно, та едни ще вземат 100 лв., други 200, трети 300, 400…
Ако увеличението от 10% на заплатите на работещите в бюджетната сфера струва на фиска 1.1 млрд. лв., тогава цялата издръжка на тая сфера ни излиза към 11 млрд., 11.15% от БВП за 2017 г. (98 631 млн. лв.)
Полани НСИ изнесе данни за държавните чиновници в Царство България през 1911 г. Тогава населението е било 4,338 млн. души. А в бюджетната сфера са работили 72 000, от които чиновници са 27 000 души, а 45 000 са служещи (хора, които са се занимавали с физически труд). Значи на 1000 души от населението са се падали по 17 чиновници и служещи. Сега на 1000 българи се падат по 62 чиновници! А на 1000 работещи българи се падат по 141 лемура! Майката си трака!
Най-много бюджетници по онова време е имало в Министерството на народното просвещение – 9564, от които чиновници са едва 51 души, а останалите са учители. Чиновниците в това министерство са получавали и една от най-високите заплати – 221 лева, при средна за чиновници и служещи в страната – 129 лева. Даскалите са вземали средно 120 лв. Но с тези пари можело да се купят 115 кила агнешко и 182 л вино!
За същите работи днес един даскал трябва да получава 1495 лв. (за агнешко по великденски цени) и 728 лв. за вино (наливно от Миньо по 4 лв. литъра.)
Разбира се, това повсеместно увеличение е нелогично на фона на пълната липса на реформи и непрекъснато увеличаващия се персонал. Но има ясна политическа логика. Преди години, когато още не беше го ударил ишиасът, Юнкер каза: „Ние всички знаем какво трябва да се направи, но не знаем как да ни преизберат след това…“ Това като не знаеш, все едно нищо не знаеш! А Борисов само него знае и друго не му трябва! 433 хил. бюджетници, като турим и половинките им, отрасналите деца, родителите и ще получим оня милион избиратели, който ще държи Борисов на власт доживотно. Срещу милиард годишно. Но наш милиард, не негов. Той неговите си ги пази.
Четвъртък, 13 септември
Край на лицемерието! Стига сме се правили на набожни! Доган си купи ТЕЦ „Варна“. На свое име си го купи! Довчерашният раздавач на порции днес пред всички си сипа една голяма тлъста мръвка! Без страх и без свян. И защо ли да ги има…
„Без спекулация няма капитализация.”
През 2017 г. фирма “Сигда” на Данаил Папазов купува ТЕЦ „Варна“. Папазов е човек на Доган, като такъв беше министър на транспорта при Орешарски. През юли 2018 г. синът на Папазов продава на Доган 36% от “Сигда” за 1800 лв., а дъщерята – 34% за 1700 лв. И така за 3500 лв. Доган се сдобива със 70% от дружеството. Което, по-долу ще разберете, на практика означава, че за 3500 лв. Доган си е купил 40-50 млн. лв. Абсурдно ли ви звучи? Ама е истина.
“Сигда” на Папазов купува ТЕЦ-а за 48.5 млн. евро. Половината от тази сума е взета като кредит от ПИБ. А другата половина вероятно е взета от сметките на ТЕЦ-а. Там имало 43 млн. лв., които купувачът наследил.
Както казваше един от героите на сър Тери Пратчет в „Пощоряване“, „Ние купихме Голямата Магистрална с нейните си пари!”
В същата книга е и великата мисъл: “Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство…“ Напомням я отново, защото „сделката“ на Доган не би могла да стане без съучастието на държавата.
След като купил ТЕЦ-а Папазов направил преоценка на активите на дружеството и то излязло на печалба от 60 млн. лв. за 2017 г. “Сигда” си дава 30 млн. лв. дивидент и Папазов/Доган почти си е върнал инвестицията. С една дума Гепи Мангизов купи ТЕЦ-а с парите на ТЕЦ-а.
Горе казах за съучастието на държавата, но ще допълня – в случая съучастват две държави – българската и чешката. С моя прост акъл се питам не можеха ли чехите да направят преоценката? Или поне не можеха ли да си дръпнат онези 43 млн. от сметките на ТЕЦ-а? Не знам, само питам!
Но „капитализацията“ не свършва тук. Следващият етап е свързан с договор за студен резерв, който неработещият от 2015 г. ТЕЦ сключва с държавата. Държавната „Марица-Изток“ 2 се отказва от тия немъчени пари и ТЕЦ „Варна“ получава договор за 27.4 млн. при най-изгодните условия.
И най-интересното е, че нито от управляващите, нито от опозицията се чу дума за това драстично нарушение на писания и неписания политически морал! Ни дума!
А народът… „Народът да го духа!“ И ще е напълно заслужено. Защото не е народ ако и сега не хване гьостерицата и не разгони оялата се политическа пасмина.
Петък, 14 септември
Кметицата на “Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова поискаха делото срещу тях да се прекрати. Обвинителният акт бил пълен с грешки. Вместо главен архитект, било написано гладен архитект. Съдията по делото Иво Хинов се съгласил, че има много грешки, но те били технически, а не процесуални нарушения. А според нас те дори не са и грешки, а фази на растежа. Трябва ли да се убеждаваме, че всеки главен архитект някога е започнал като гладен?
Иванчева вика: „Наскоро отказахме поредния гол обиск с клякане.” Написала декларация до правосъдния министър, че отказва да се подчинява на този обиск, защото го счита за унизителен.
Няма съмнение че е унизителен. Но пък, от друга страна, няма как да се провери дали госпожите не крият оръжие в интимностите си. Да, напълно е възможно. Имаше такъв случай в САЩ, щата Минесота. Бяха арестували един наркопласьор, некой си Айзък Виджил, обаче той успял да стреля и да рани един полицай с пистолет, скрит между задните му бузи. При това ръцете му били с белезници. Нямам обяснение как е стискал цял пистолет в кливиджа си, ако позволите да се изразя като политолог. И как е дръпнал спусъка. И ако той все пак е бил мъж и поне теоретично има с какво да е дръпнал спусъка, при Иванчева дори и теоретична възможност няма.
Та казвам, че наистина е унизително, но няма как по друг начин да се провери дали госпожата не крие оръжие. А може също и пари. Пет-десет хил. евро в едри банкноти, завити руло… Жените открай време са криели скъпоценностите си по тия места. Ето какво разказва в „Кандид“ на Волтер една госпожа, която била пленена от корсари: „Веднага ни съблякоха голи като маймуни… Бързината, с която тези господа събличат хората, е достойна за възхищение. Но най-много ни изненада това, че на всички ни бръкнаха с пръст на едно място, където ние, жените, обикновено поставяме само тръбичката за клизмата. Тази церемония ми се видя много странна – ето как съди човек за всичко, когато не е излизал от страната си.“
По същия начин съди и човек, когато влиза на непознато място, например в затвора.
И като споменахме САЩ по-горе… Отношенията между премиера и президента малко се поизопнали. На премиера Борисов изненадващо му се приходило на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Досега е ходил само веднъж – през 2010 г. Но явно си даде сметка, че не е работа за монолингвист и остави президентите да ходят. Последно лани ходи Радев и се върна със снимки с Тръмп. Обикновено „фото опортюнити“, разбира се. Но Борисов ако иде, няма да е за снимката. Тукашните анализатори смятат, че целта му е да пресрещне Тръмп в някой коридор и да му говори за закона „Магнитски“ и колко несправедливо е прилагането му върху тримата Шишковци… Много рискован ход. Тръмп, какъвто е грубиян, може лошо да обиди страната ни. Но няма друг начин. За последно Борисов е канен в САЩ през 2012 г. И от тогава не е канен. През февруари зам.-външният министър Георги Георгиев съобщи, че се готви посещение на Борисов в САЩ. Но така и не можа да се приготви поради липса на покана.
Не можеш да се скриеш от миналото си. Още по-малко пък от настоящето си.
Страхотен скандал се заформя. Оня ден Биволъ публикува разследване, от което ти настръхват космите! Мрежа от консултантски фирми, свързани с Джи Пи Груп, раздавали подкупи и манипулирали обществени поръчки за стотици милиони. Разследването яко подплашило корумпетата и те започнали да горят документите в нивите край едно Радомирско село. Биволите информирали полицията, но тя, вместо да арестува престъпниците, арестувала журналистите. Защото, оказва се, въпросната Джи Пи Груп била свързвана с шефа на „Лукойл“ Валентин Златев. Биволите докопали документи, които показват как консултантските фирми раздавали подкупи властта на всички нива. В тайните файлове имало графа „Комисионна“. В нея корумпетата били обозначени с малко име или с името на институцията. Например: Кмет Вн. – 45 000 през декември 2013 г., Кмет Вн. 16 185 през март 2014, Вн – км. – 35 000 през април 2014…
От страницата на д-р Свилен Георгиев
И така този „Кмет Вн“ е получил за няма и половин година близо 100 хил. лв. Не знам дали „Кмет Вн.“ означава кмет на Варна. Но, ако означава това, то означава и Иван Портних. Но може да означава и Видин. И тогава означава Герго Гергов от БСП (кметувал 2011 – 2015 г.). Тоже не плохо!
Далаверата е огромна и истинските ѝ мащаби тепърва ще се установяват. Имам пресантиман, че тоя път властта трудно ще успее да я замете под килима. Но пък, от друга страна, като имам предвид с какво безразличие беше посрещната вестта, че Доган е собственик на ТЕЦ „Варна“, кой знае…
И пак ще повторя дилемата. Или ще ги издухаме, или ще го духаме! Tertium non datur. За тази гърбица има само един лек – гьостерица неокастрена. Помислете и вие, ако не ви мързи.
To be continued
