Понеделник, 22 май
От „Галъп“ преброили глупаците сред българите. Не ме е страх да ги нарека така, няма опасност да загубя читатели. Не вярвам да ме четат гербери. Те трябва да са завършени мазохисти, предвид нашата любов към партията им и нейния лидер. Макар че пък фактът, че харесват Борисов, може точно за хроничен мазохизъм да говори…
Добрата новина е, че много глупавите хора са само една трета от българите. Една трета! Което всъщност е и лошата новина. 32% от българите имат доверие в кабинета „Борисов 3“. Докато недоверието в него е малко по-ниско от преди – само 55%, при норма около 60%. Парламентът също започва с високо доверие. Високо като за него де, иначе е редно да идат се гръмнат: 24% доверие и 66% недоверие. В началото на май 30% от българите са оптимисти за посоката на развитие на страната, 53% са песимисти.
30% оптимисти! Е как да не ги наречеш глупави?!
„Когато с такова пренебрежение казвам “глупавите хора”, имам предвид ония, които не споделят разбиранията ми, защото ако има нещо, което да презирам най-много, това е човек, чието мнение не съвпада точно с моето по всички въпроси…“ Джером Джером, „За яденето и пиенето.“ В този разказ класикът изтъква ролята на яденето като фактор за положителната настройка към обкръжаващия ни свят: „Похапналият с наслада човек започва да изпитва най-нежна обич към околните…. В тия минути той дори престава да мрази роднините на жена си.“
Похапналият човек! Но когато гладният, каквито несъмнено има доста сред глупавите хора, започне да изпитва „най-нежна обич“ към тия, които съсипват бъдещето му, май не е достатъчно да го наречем глупав, не ли?
Между другото, ако днес имате удоволствието да четете дневника на д-р Филипов, най-голям принос за това има точно Джером Клапка Джером. Той ни научи, че където и да отиде човек, трябва да носи със себе си хартия. Хартия за писане имам предвид, а то иначе всеки носи по малко… И молив. Та като го обземе желанието за писане, да не го потиска. Преди това често ни се случваше да ни назори на писане, но все не си носехме такъмите. Щото, не знам дали сте забелязали, но мислите на човека се движат с реактивна скорост. Проблесне и изчезне. И ако веднага не я уловиш и заковеш на листа, пиши я бегала. Колко пъти сме си казвал това трябва да си го запишем и, додето го речем, то отлетяло… Та винаги си носете лист и молив.
Ето например пием си кафето отзарана, телевизорът бръмчи за компания. И изведнъж на екрана Киро Японеца. И понеже имахме лист и хартия под ръка, веднага си записахме – първият циганин с очила, който виждаме. После вече се замислихме по-издълбоко за чий такова Хекимян и продуцентите му са поканили един мафиот и наркотрафикант, та че му осигурили и компания (разследващия журналист Росен Цветков), та да не се чувства самотен в студиото. В първия момент си помислихме, че са го поканили, за да го екзекутират с въпроси. Но това не си го записахме и слава Богу… Разговорът протече в много дружеска атмосфера: „Имам куршум в главата, но в момента се чувствам в перфектна форма. Тичам по 10 км. всеки ден. Чувствам се в перфектна кондиция. Погледнах се сутринта в огледалото и се харесвам. Чувствам се отлично.”
Булката вика: „Що се чудиш, бе?! Тая бандитска държава вече само бандитите могат да я обяснят!“ Жена, жена, ама понякогаш и то има просветление! Точно така си е! Държавата на Борисов може да я обясни Киро Японеца.
Да ви върна малко назад във времето, щото вие така сте се устремили напред, че вече и в краката си не гледате. Помните ли преди нещо къде две години, когато Пеевски и Цветанов се скараха? Тогава Пеевски се оплака, че Цецерон го карал да прави чадър на видни бандити: „Молбата му, вика, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Флоров били близки… Киро Японеца и Йоско от Сливен, които оказвали голяма подкрепа на ГЕРБ в изборите. Но това са само част от имената, за които ме е молил… сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.”
Ама помнете ги тия работи, де! Те явно не са минали работи!
Евгений Кънев пише, че историята показва, че държава се променя по два начина: отвътре, когато голяма маса хора са обединени около идеята, че положението е нетърпимо или чрез външна намеса. Според нас, голяма маса българи могат да се съберат само на голяма маса. Но той и авторът си дава сметка за тази национална особеност и не настоява на този вариант. И остава външният натиск. Но и на него не може да се разчита. И от НАТО ни натискат, и от ЕС, и ние не поддаваме. И остава само едно: „Най-реалистична перспектива за промяна е самата смяна на поколенията – възникване на някакви стимули за огромната маса образована българска младеж на Запад да се завърне у нас и полека-лека да промени облика на държавата…“
Не че ще се самоизтъкваме, но още през 2002 г. написахме, че родината ни ще се оправи когато си отиде и последният свидетел на Априлския пленум. Това е, братя, истината. Затова забравете тия патриотични глупости, дето и ние сме били дали нещо на света. Да, дали сме. Дали сме азбука на „вси славяни“. А още по-преди сме дали и първия човек, хоминид по-точно, стотици хиляди години по-стар от африканците. Е оня ден му намериха зъбите край Чирпан. Явно е бил пенсионер. Щото черепът не беше при зъбите.
Край Чирпан преди 7.25 млн. години
Ама всичко това е било много отдавна. Забравено е вече. От доста време нищо не даваме. И, което е по-страшно, и не вземаме. Затова новото време издига пред нас нов девиз: „И ний сме взели нещо от света!“
Вторник, 23 май
Големият наш разузнавач ген. Кирчо Киров, когото въпреки присъдите му за злоупотреби българските медии продължават да канят през ден, вика за атентата в Манчестър: „Прави впечатление големият брой жертви, както и начина, по който е извършен този атентат. Всичко това навежда на мисълта, че е имало подготовка.“
Глупости, подготовка… Вървял си е джихадистът по улицата, видял е много хора накуп и си е рекъл: „Я да им пусна една бомба.“ Не, никаква подготовка не е имало. Просто му е дошло на сгода…
Специалисти! Трябва наистина да си голям специалист, за да се сетиш, че вероятно е имало подготовка и, също много вероятно, атентаторът да не е действал сам.
„Стандарт“: „Радев води Захариева и Каракачанов в НАТО“. За Захариева не знам, но Иван Каракачанов някой трябва да го заведе, иначе няма да го пуснат. А в Брюксел ще се обсъждат ключови теми, като увеличаването на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП, както и възможностите за засилване на приноса на Алианса в борбата с тероризма и другите борби. Каракачанов трябва да представи българската позиция за засилване на ролята на НАТО .
Каракачанов укрепва НАТО?! Това не е ирония на историята, това е гавра! И на коалиционния съвет на вождовете Волен Сидеров ще подкрепи тази политика на правителството.
От Брюксел Радев отлита за Ватикана, където в петък ще има аудиенция при папата по случай 24 май.
Радев, никакви яйца! Чух, че имало идеи да се занесе на папата и второто яйце, щото Плевнелиев полани занесе само едното. Сакън, в никакъв случай! Тръмп такъв, онакъв, обаче подари на папата книги, не яйца!
На този ден (23 май) през 2002 г. дойде папата – Йоан Павел II. Помните ли каква еуфория беше? Не знам защо толкова сме се радвали. Ето какво сме записал тогава: „Как се обърнаха нещата. Едно време Кирил и Методий ходили при папата. Сега навръх Кирил и Методий папата ни дойде на крака. Това също показва, че доста сме напреднали през последното хилядолетие.“
Каква заблуда, а?
Всъщност, тогава наистина изглеждаше, че напредваме, но после наваксахме…
Сряда, 24 май
Проф. Христо Кьосев вика: Bukvite sa hubavo ne6to (alt+shift), но сами по себе си са само знаци върху клавиатурата – не носят смисъл. Чували ли сте „Теоремата за маймуната и безкрайността?“
Извинете, че ще отговоря вместо вас, но вие сте я чували. А сте чували, защото д-р Филипов ви я е казвал. На него пък му каза Насим Талеб в „Надхитрени от случайността”. Та теоремата гласи, че ако вземем неограничен брой маймуни и ги сложим на достатъчно здрави пишещи машини безкрайно дълго, съществува вероятност някоя от тях да напише точната версия на Омировата „Илиада”.
Не знам дали съм прав, но професорът намеква, че ако оставиш достатъчно много маймуни достатъчно дълго да тракат по клавиатурата, рано или късно някоя ще напише „Под игото“ на шльокавица.
Кажи го, бе, Кьосев, не е срамно! Заслужено е!
Путин ни поздрави с 24 май. Но не директно, а през Македония. Интригант. Знае къде най-много ги сърби макетата и там ги чеше.
Рекъл на Георги Иванов, който му гостува в Москва: „Сегодня и в России торжественный день – Ден славянской письменности, а письменность пришла к нам как раз с македонской земли.“ Макето веднага се възползва: „Сегодня мы отмечаем памят всеславянских просветителей и святых братьев Кирилла и Мефодия, каторые являются нашими духовными учителями. 2016 г. мы отмечали 1100-летие преставление святого Климента Охридского, нашего самого известного святителя, самого лучшего ученика святых братьев Кирилла и Мефодия…“
И това сложи началото на широка научна дискусия във Фейсбук и други културни институции относно азбуката, нейните създателите, нейната история и география. Дискусията беше издържана в силно патриотичен дух. Толкова патриотичен, че принуди дори патриотите да заемат патриотична позиция. Каракачанов рече: „Руската политика никога не е била справедлива нито към българската кауза, нито към българската история.“ А Сидеров иронизира братушките, че все пак имали известен прогрес, по-рано смятали, че азбуката е измислена от Ленин.
Та не знам какво целеше Путин, но направи едно голямо добро. Никой през последните години не беше допринасял толкова много за русофилското отрезвяване на българите. Свърши работата на русофобите за десет години напред.
В този патриотичен подем само Теди Москов капва капка катран: „Азбуката ни е подъл гръцки план да ни отделят от католическа Европа. Приписваме си заслугата, че сме я дали на руснаците, а всъщност сме я взели от гърците. Те са пуснали двама шпиони гърци, които да създадат азбука и тя да ни отдели от растящото влияние на папата…”
Подлеци са гърците, нема какво да се убеждаваме. По-опасни са даже от евреите. Знаете ли каква е разликата между гърка и евреина? И двамата ще продадат и майка си, но гъркът няма да я достави.
Бойко Борисов беше отличен с наградата за проевропейска политика на телевизия “Европа”, заради “безспорните му заслуги за затвърждаването и задълбочаването на евроатлантическата ориентация на страната ни. Както и за превръщането на България в държава, чийто глас се чува силно както от партньорите ни в ЕС, така и от останалите държави в Европа.” Наградата връчи миналогодишният носител Херман ван Ромпой, който пристигна у нас специално за събитието. В мила реч при връчването на наградата Ромпой каза: „Бойко Борисов е политикът, който винаги се връща…”
Което си е така, така си е. Или почти. Даже мисля, че може да се напише такава теорема. Напусканията на Борисов са равни на завръщанията минус едно. Н=З-1. Обикновено стомната се чупи на третия път, но не винаги. Може и на четвъртия, и на петия…
Ей, аман от лизачи! Тия от ТВ „Европа“ имам предвид. Не знам какъв е приносът на Борисов, но оня ден съобщиха резултати от проучване на Европейския съвет по външна политика, които показват, че останалите европейски държави не желаят да си сътрудничат с България. Ако трябва да изберат партньор за съвместна дейност, България ще е 26-ият им избор от 28-те държави членки, като делим тази позиция със Словения. Зад нас е само Малта.
От десетте ни години в ЕС седем са били под управлението на Борисов. Което означава, че 70% от „високата“ оценка се пада нему. Та можем да се съгласим с наградата на ТВ „Европа“ само при условие, че приемем, че основната цел на дърводелството е производството на талаш.
Бях поканен на приема на президента по случай Деня на българската просвета. Лично Деси Радева ме покани. Защо тя, не ми стана ясно, но аз и не попитах. В такъв момент човек се чувства оценен, става му едно хубаво и не му е до въпроси. Тя ме харесала, тя ме кани. Мен военните не ме харесват много-много. Но за съжаление бях възпрепятстван да отида. В поканата пишеше изрично: „Облекло: официално“. Разбира се, така е редно. Но аз не съм канен на сватба от има-няма 10 години. И костюмът ми за „сватби и погребения“ е доста вехт. На погребение кой ти гледа, но на културните мероприятия главно дрехите се гледат.
Ало, пенсиите, като казах погребения, та се сетих. Една приятелка във Фейсбук, която скоро ще се влее във вашите редици, вика, че не се чувствала чак възродена, но била щастлива че още върви. Та оставете възраждането за по-добри времена и бъдете доволни, ако вървите. Защото, както казваше другарят Бернщайн, вървенето е всичко, пристигането е нищо. На пристигналите им четем имената по стълбовете…
Четвъртък, 25 май
На днешния ден, 25 май, през 1919 г. се провежда XXII конгрес на БРСДП (т.с.), на който се решава партията на дедо Благоев да се преименува на БКП (т.с.) и да поеме курс към болшевизация. И след две години червените ще честват стогодишнината на тоя курс. Не пресилвам, да знаете! Точно отмервам. Защото тя, болшевизиацията, сърповете и чуковете, са в главите!
Сн. Медиапул
Малий, Тръмп е голям… Каква дума да употребя, за да не кажа простак… На срещата на НАТО избута черногореца Душко Маркович, направо го отмести и застана на първия ред. И победоносно се ухили. И го направи така естествено, личеше си, че отвътре му идва. Не че черногорецът има право да се пъчи на първия ред, без дори да членува още в НАТО, но можеше и по-деликатно да му се покаже къде му е мястото. Но той не се обиди, усмихна се любезно на Тръмп и се отмести… Една такава сцена като видиш и цялата дипломация ти става ясна. Хваща го и го помества. Нема моля, нема извинете…
„Попитах Том дали страните винаги се извиняват, когато са сгрешили и той каза: „Да, малките го правят.”
Васко Сотиров пише в „Сега“ за Борисов: „Разправят, че веднъж бил на опера. Културният министър го завел. Ама нашият едвам изтраял до антракта и му казал: “Имам работа, второто полувреме си го гледай сам!”
Верно, че го е написал във фейлетон, но това няма значение. Някой ще го извади, ще го качи в мрежата и то ще си загуби генеалогията и ще заживее като действителен факт. И иди после обяснявай, че Борисов никога не е стъпвал в операта. Ходил е дор до три пъти на театър и веднъж на оперета, но не му хареса. Но на опера – категорично не!
Колега, вие като виден сатирик сте длъжен да знаете, че животът ни през последните години много се доближи до сатирата и обикновените хора вече трудно правят разлика. И от това отговорността пред сатириците неимоверно нараства.
Намериха дом на пловдивски клошар Любомир Данчев (44 г.), който остана без покрив след като тютюневите складове в Пловдив изгоряха. През следващите четири години той ще бъде настанен на топло, с осигурена храна. Заета с благородната мисия хем да намери виновен за палежа, хем да осигури дом на един клошар, прокуратурата изобщо не пожела да се занимава с хипотезата за умишлен палеж на складовете.
Браво! Да живей!
Петък, 26 май
На открит урок по родолюбие пред учениците от Пловдив проф. Николай Овчаров рекъл: “Гордейте се, защото българската писменост е създадена от учениците на Кирил и Методий и това е станало не в Македония, а в Северна България… Ако не беше княз Борис, който им дава убежище, вероятно нямаше да сме чували за тези хора. Учениците – Климент, Наум, Ангеларий и още няколко човека създават кирилицата.“
Между другото, учениците на Кирил и Методий се увеличават като активните борци. През 2007 г. проф. Панайотов от Шуменския университет разгадал кодовете в подписи на старобългарските писатели. И се оказва, че освен известните до сега имало и един Боян, един Сесений и една жена – Ева. При това положение трудно някой, пък бил той и виден историк, може да ги запомни всичките. И проф. Овчаров мъдро е приел кратката схема на изреждането им: Климент, Наум, Ангеларий, един друг и още двама.
Борисов казал, че ще купим изтребители, ама друг път. Първо ще купим танкове и ще развиваме сухопътните войски. “Самолетът не е най-важното в една армия. Сухопътните сили са най-важното.“ По-издържано във философски смисъл съждение Борисов не е изказвал отдавна. Ако имах малко повече време бих могъл да докажа, че то е ярък израз на философията на модерното социалното движение, наречено дауншифтинг, напред към назад. Светът е тръгнал пеша и пеша ще пристигне, помнете ми думата. Не помня Илф ли, Петров ли, беше казал: „Пешеходците представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече – най-добрата негова част. Пешеходците са създали света.“
На президента-пилот Радев тая смяна на приоритетите никак не му хареса. И обвини Борисов, че не работи в интерес на сигурността на България, че не мисли стратегически. Което не е новина. Добре известно е, че стратегическото мислене не е силната страна на Борисов. Някой смятат, че и мисленето изобщо…
Наскоро една позната ми каза, че Сун-Дзъ бил казал в „Изкуството на войната“, че тактиката без стратегия не е нищо друго освен шума преди поражението. Някои жени знаят за войната повече от мъжете. Външният министър Захариева обясни компетентно, че всяка държава развива този род войски, в който е силна. Ние традиционно сме били силни в инфантерията. Много интересно. Външната ни министърка има вид като да е ходила войник, в гренадирските части, а Каракачанов няма такъв вид.
Ей, тоя хоминид от Чирпан не ми излиза от акъла. Как е възможно преди 7.25 млн. години по нашите земи да се е зародил разумният живот, а сега да го няма?
Права е Наташа Филипова да се пита дали смисълът на еволюцията не е в инволюцията: Толкова години еволюция и днес-Бойко, Нинова, Каракачанов, Пеевски и сие-за награда!
Не трябва да се оплакваме от това, което получаваме, за да не получим онова, което заслужаваме. А ние непрекъснато се оплакваме. И възмездието дойде. Да, не ви лъжа. Погледнете областният управител на София-област и ще видите, че сме прав. А също и този на София-град. Проверете също така кой ще оглави Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС. Такива хора, дето казват англичаните, не растат по дърветата. Те се люлеят на тях…
P.S. Отдъхнах си. Радев подарил на папата реплика на икона на Кирил и Методий, а не яйце, както се опасявах. А папата му подарил бронзов плакет с изображението на свети Мартин, който загръща с плаща си беден човек.
Може би търся под вола теле, но ми се струва, че това е намек към българските политици. В „Името на розата“ Умрерто Еко разказва как, когато мощите на св. Мартин наближили Тюрен, сакатите просяци хукнали да бягат, защото се страхували, че светията ще ги изцери и ще ги лиши от източника им на доходи, а светията взел, че ги изцерил най-безжалостно, вдъхнал живот на сакатите им крайници и така ги наказал за техните злодеяния.
Та казвам, че трябва да се уповаваме повече на Бога. Което не значи, че не трябва да ходим на протестите срещу безобразията, например в прокуратурата…
To be continued
