Понеделник, 23 април
От Българското дружество за защита на птиците съобщиха оня ден, че пак ще броим врабчетата. За втори път. Това ще стане през май и който иска може да се запише като доброволец. Трябва само да се регистрира на сайта vrabcheta.bg. От БДЗП казват, че за последните 10 г. у нас популацията на домашното врабче (Passer domesticus) е намаляла с над 30%.
Проблемът с врабчетата е световен. Преди време четох в Ecology Letters, че за последните 30 г. врабчета в Европа са намалели с 421 млн. Съвременното земеделие унищожавало местообитанията им.
Ще ми бъде мъчно за врабчетата, ако изчезнат.
„Колкото и да са красиви лястовичките, на есен отлитат в разкошните страни, а врабчетата си остават тук, делят с хората и студ и нужда. Това е истинска пролетарска птица, която кълве горчивото си зърно. От дългите унили несгоди на земята могат да погинат всички нежни създания, но селянинът и врабчето ще останат и ще изтраят до топъл ден.” (Платонов, „Чевенгур”)
Обаче на, и врабчетата са почнали да се предават. И остават само селяните. И какъв е изводът? Той колегата Проданов го каза преди време: Накрая побеждават селяните.
Всъщност, като се замисля, едва ли ще ми е чак пък мъчно за врабчетата. Врабчето е тъпа птичка. Истинско уважение заслужава ластовичката и другите прелетни птички. Имат си по няколко родини и една като се издъни… И някои хора са го постигнали. Познавам едни, които живеят по 6 месеца в САЩ, 6 месеца в Бегето. Средно им се пада доста приличен живот.
А ние седим като насадени в тази държава, в която хората се делят на прости и богати. Държавата, в която, ако не си далавераджия, имаш само два варианта: да станеш далавераджия, или да събираш трохите от софрата на далаверата. Демек да се научиш да броиш дребни пари.
Та за врабчетата, де… През 2004 г. НСИ съобщи, че дивите зайци били 391 391. Разбирате ли, изброили ги с точност до един?! Като във филма с бай Финци! И глиганите бяха изброили – 45 788 бр., и яребиците – 226 328. И тогава ние написахме, че врабчетата са 3 421 531. Не че ги бяхме броил, ама и статистиците не можеха да ги преброят.
Не искам да ви тревожа, но тези същите статистици ви съобщават важни за вас и за вашия живот числа и проценти, които, както виждате, понякога се добиват от въздуха…
В събота в препълнената зала 1 на НДК Силви Вартан изнесе прощален за българската публика концерт. Изпяла най-добрите си песни от всички албуми, публиката изпаднала в екстаз. И на целия този кеф се изтъпанил Цецерон да му четат приветствие от ГЕРБ до Силви Вартан. Обаче не му се отворил парашутът. Публиката го освиркала и не позволила да се прочете приветствието.
Боже, как може да има толкова нелепи хора! И каква работа има една политическа партия да приветства една естрадна изпълнителка? Вероятно защото госпожата беше непредпазливо любезна да се види с лидера им след пристигането си. И те нали са свикнали като им се подаде пръст, да награбят цялата ръка…
Президентът Радев говорил пред студентите в УНСС из ония дни. Обяснил им защо сме бедни – варварската приватизация, съсипването на селското стопанство, сивата икономика, липсата на реформи в образованието… За се оправим, рекъл, е нужна прозрачност. И възкликнал на немски “Светлина, повече светлина!” и попита студентите знаят ли кой е казал тези думи.
Доста тъпо, да ви кажа. Гьоте ги е казал тия думи, когато е умирал, последните му думи – „Светлина, повече светлина!“ Но преди това попитал доктора си колко му остава и, когато чул, че му остава само час, въздъхнал: „Слава Богу, само един час…”
Между другото, на смъртният си одър О’Хенри също поискал светлина: „Включете осветлението! Не искам да се прибирам у дома по тъмно.”
Те тези, последните думи, великите хора най-често са ги казали години след като са умрели. Потомците са ги украсявали и натаманявали… Пикасо, например, бил казал: „Пийте за мое здраве… аз няма да мога вече.” Малко като една кака Мара, дето викаше: „Иван умрел, Господ здраве да му дава…“ Гогол пък поискал стълба: „Стълбата! По-бързо давайте стълбата!” Бетовен: „Аплодисменти, приятели! Комедията свърши!” Това с комедията е любимо на умиращите. Спомням си поне още за двама, които са го казали на смъртния си одър.
Отплеснах се. Исках да кажа, че в случая не е подходящо да се цитира Гьоте. Може да се каже нещо друго. Например, че разликата между една демократична и една недемократична държава е в осветлението. Това ми хрумна от една мисъл на американската порно звезда Глория Ленард – „ Разликата между еротиката и порнографията е в осветлението.“ И като се замислите, то си е точно така и при демокрацията.
Вторник, 24 април
Френският президент Емануел Макрон е на посещение в САЩ. Доналд Тръмп го посрещна много топло. Много се прегръщаха и целуваха, наистина много.
Ако се прегръщаше с жена му Мелания, щеше да е разбираемо. По този повод една госпожа написа във Фейса… Ох, не знам дали да го кажа? Сред вас има едни такива коректни, че ще ме изядат с парцалите… Ще го кажа и ще се скрия и няма да се показвам две седмици. Да, ако ме няма следващата неделя, да не се чудите защо. Та тази некоректна госпожа, държа да го кажа – некоректна, вика, че Макрон явно обичал и дядовци не само баби…
Обаче Тръмп е голям простак, не ли? Точно преди да застанат пред фотографите се доближил до Макрон и рекъл: “Имаме много привилегировани отношения, даже сега ще махна този пърхот…“ И се направил, че изчетква рамото на Макрон. Франсето малко се спекло от тази проява на воловарски хумор.
В интервю по повод 20-годишнината на Дир.бг Борисов казал, че от Живков и Симеон II е научил най-много и те са му „като два университета“, „не всеки имаше тази възможност да слуша как разсъждава върхът на комунизма и на монархията“. От Живков се учил на външна политика. От царя също научил много неща: „Като се започне от най-елементарните, като отидеш някъде и не трябва да покажеш, че си гладен. Научихме се на обноски.“ Той по това време, ако е имал някакви обноски, те не са били обноски в истинския смисъл на думата. Спомням си, че през 2002 г. каза: „Извинете ме, че не говоря правилно, както и не се храня правилно. Трябва да знаете, че не се научих да ям с нож и не обичам да ям с нож, така че аз нямам претенциите за литературовед, за да приказвам. Така си говоря и така го разбирам. …” (14.01.2002 Радио “Свободна Европа” )
Особено го комплексирала майката на Цветелина: „Тъщата ми е стара аристократка… В началото тя много ме потискаше, защото прави събирания – в 10 часа на ябълков кейк, следобед – пай с чай, и аз не се вписвах в средата…“
Представям си какъв културен шок е било за госпожата да гледа как мутрата яде ябълковия пай с пръстите…
Два университета… За съжаление и от двата не е успял да вземе най-доброто. Взел е селската хитрост на Живков и лошия български на царя.
Шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев разправя, че предаването на подкупа на Иванчева се отлагало няколко пъти заради „глезотии“: “Не ми се ще да давам характеристики, вика Георгиев, позволявали са си доста, така, как да кажа, не знам, глезотии да го наречем. Например вдигат се, отиват в съседна нам държава на почивка. Планува се един период, аз това го знам, защото това беше една от причините да се отложи едно от предаванията на парите, решават, че им харесва, обаждат се и казват: “На нас тук много ни харесва, оставаме още няколко дни, нали, някак си така…”
Обаче тая Иванчева наистина е голяма овца! Да имаш да вземаш 70 хил. евро и ти да тръгнеш да си вееш задника по гръцките курорти… Това не са глезотии, това е направо безотговорно!
Боже, тия, ако ме хванат, ще ме разпердушинят! Почивал съм и в Гърция, и в Турция и то по няколко пъти. И по Европа съм се глезил – Берлин, Милано, Венеция… И до Индия съм ходил, но то не беше за кеф, а по работа. Трябваше да придружа президента Стоянов, който пък трябваше да посети Индия, но не помня защо трябваше…
Сряда, 25 април
България падна с още 2 места в Индекса за медийна свобода на „Репортери без граници“. Бяхме на 109 място в света, но вече се издигнахме на 111-то. С което вече убедително водим не само на страните от ЕС, но и на Балканите. Мамалигата например е на 44-то място.
В изводите на „Репортери без граници“ за България се отбелязва, че виновник за това състояние е Пеефски: “Най-мрачното въплъщение на ненормално състояние на нещата е Делян Пеевски… собственик на “Нова българска медийна група”… притежава 6 вестника и контролира почти 80% от разпространението на печатни издания.”
От групата на Пеевски дават организиран отпор. Данчо Ментата по телевизора: Кои са “Репортери без граница”? NGO. Тяхната оценка меродавна ли е? Не е меродавна. Аз мога да се обърна с такъв съвет към тях. Могат да бъдат “Репортери без граница”, но да лъжат с граница…“
Има някакъв перверзен чар в това Ментата да призовава да се лъже умерено, не ли?
„Монитор“: „Репортери без граници“ доказаха, че са „Платени без граници“. Според флагмана на медийния империалист тия мискини смъкнали рейтинга на страната ни, за да отмъстят за разобличаването на задкулисните им обвързаности с Фабриката за фалшиви новини на БГ задкулисието – „обвиняемите и подсъдими олигарси Иво Прокопиев, Цветан Василев и Огнян Донев и аверът им Сашо Дончев, които всячески се опитват да клатят легитимните институции в страната, за да избегнат възмездието за престъпленията си“.
Текстът е анонимен, но бас слагам, че не го е писал Пеевски лично. Писал го е някой журналист с пистолет, опрян в красното чело… Е, може и да не е било пистолет, а само трудова книжка. Автора не знаем, но знаем кой е главен редактор на „Монитор“ – Любомира Будакова. Главен редактор на „Телеграф“ пък е оня мушморок Васко Забраихмуфамилията… И изобщо доста мушмороци има там. Не е лошо да почнем да ги споменаваме поименно.
Включва се и проф. Константинов, стар другар на Ирена Кръстева. Не щади думите: „Това е една тотално опорочена и невярна класация… измислена класация… идиотска и обидна за всеки с коефициент на интелигентност над 90… подигравка със здравия разум…“
Браво и да живей!
На пук на душманите от „Репортери без граници“ Пеефски става ортак с американската компания „Nu Image Inc.“ Нейният български филиал “Ню имидж България” купува 50% от „Телеграф медиа“, издател на вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“ и „Меридиан Мач“ и търновския „Борба“.
„Посредством сделката, четем в „Монитор“, страните ще работят съвместно за създаване на високи журналистическите стандарти и утвърждаването на медийния плурализъм…“
Анджак стана дума. Оня ден излезе годишният доклад за 2017 г. на Бюрото за демокрацията, човешките права и труда към Държавния департамент на САЩ. Та в него пишеше, че медийният плурализъм у нас е “сериозно увреден” заради корпоративен и политически натиск, съчетан с нарастващата и все по-непрозрачна концентрация на собствеността върху медиите и разпространителските мрежи. Докладът посочваше и конкретни примери, сред които натиска върху сатиричния вестник “Прас прес”.
В столицата на Армения Ереван и други градове протестите продължават, въпреки, че премиерът Саркисян подаде оставка в понеделник. Арменците, подкокоросвани от опозиционното движение “Граждански договор”, искат премиер от народа. Недейте, бе, братя арменци, недейте с премиер от народа! Ние опитахме, избрахме си един, който е прост като нас, даже и малко по-прост от нас и дълго ще си плащаме. Четете историята. Там пише, че и гръцките, и римските плебеи са можели да изберат да ги управлява човек от народа, но не го е правели, защото знаели какви ще са последиците. А ние, българите, понеже не четем, не го знаехме и си избрахме една тиква от Банкя и се чудим защо не се оправяме.
Четвъртък, 26 април
Лелей, ремонтът на НДК не можа да устиска дори до края на председателството. Плочките на площада се надигнали като войнишки… Както и да е, нема нужда от метафори, просто се надигнали. “Ремонт на ремонта на ремонта . . . щеше да е смешно, ако не бяха думнали 40-ина млн. за две години”, написа Младен Манев от групата “Забелязано в София”, който публикува снимката.
Последният ремонт на плочките е на стойност 2.5 млн. и е дело на “Джи Пи Груп”, фирма, за която се твърди, че е на/свързана с Валентин Златев. Фирмата е създадена през 2006 г., но възходът ѝ в инфраструктурните проекти съвпада, вероятно съвсем случайно, с идването на власт на Бойко Борисов. Само за няколко години, през 2014 г., вече е трета в класацията на “Капитал” за строителния бранш.
Ще ви кажа под секрет какво научих. Каза ми го една Анелия, но без да си изказва източниците. Под плочките се появило сляпо куче, което ровело и ги надигало. Изглежда, че ще да е бая голямо сляпо куче, щото е разорало площада като багер. Пък един друг ми разправя, че изпуснали машината, дето копа метрото. Тя рови буквално като сляпо куче. Какво ли не говорят хората. Един Вальо вика, че имало такова пророчество от Ванга: „Първо ке се надигнат плочките, подир тях и ората.”
Проектният ръководител в “Джи Пи Груп” Йордан Траханов вика, че „възникналият проблем няма общо с качеството на ремонта, а с непредвидени обстоятелства“. Отдолу имало тунел и вибрациите от движението по него предизвикали деформации, които фугите не успели да поемат. Ако ме питате какво му е непредвиденото на обстоятелството, че отдолу има тунел, няма да съм в състояние да ви обясня.
Истината е, че майсторите са си оставили ръцете. Вместо да сложат достатъчно големи фуги, които да поемат разширението на плочките когато пекне лятното слънце, те ги долепили една до друга. На мен така ми стана в хола. Като си седях на дивана и изведнъж плочките почнаха да пукат и да се надигат. С годините плочата малко увиснала, а фугите не били достатъчно големи да поемат разликата… Мамка им и майстори, до инфаркт ме докараха. Помислих, че е земетръс и кооперацията пада.
Петък, 27 април
Социологическа агенция “Екзакта” съобщава, че, ако изборите са днес, за ГЕРБ биха гласували 24.5%, За БСП – 20.5%, 6.1% за ДПС и 5.5% за патриотите. Десните на този етап гледат парламента изпод опашката на коня. Нито партиите около Реформаторския блок, нито тези около “Демократична България” прескачат бариерата.
Но по-интересни са едни други числа, които съобщават социолозите. Понеже живеем в период на разюздано русофилство, когато отвсякъде се опитват да ни убеждават, че народът не иска ЕС и НАТО, а си иска Матушката. Да, ама не! 74% от българите подкрепят членството на страната в ЕС и само 16% са против. Ретроспективният анализ по данни на „Екзакта” от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е устойчиво висока – между 74% и 79%. Неодобрението се движи между 13 и 16%, като е най-високо сред избирателите на БСП – 28%. Членството на страната ни в НАТО се одобрява от 58% от българите, против са 25%. Отново най-антинатовски са настроени червените – 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.
И като стана дума. Колегата Иво Инджев вика за Борисов: „Той няма цел, а оцелява. Бойко Борисов, по неясни причини, които не знаем, се страхува от Путин и от реакциите в Москва…“
Да, не ги знаем, но се досещаме… Фрог нюз писа преди нещо като месец, че научили от дипломатически източник, че руски дипломати пратили по служител на МВнР хабер на българското правителство – ако изгоните наши дипломати, чакайте компромати. Ставало дума за документи, компрометиращи високопоставени български политици в далавери по „Южен поток“, АЕЦ-Белене и др. Демек, за корупция на най-високо ниво.
Преди време четох статията на една журналистка от руското издание „Инсайдър“, в която се обясняваше резкият обрат на унгарския премиер Орбан към Русия. До 1998 г. бил яростен еврофил. Но някъде по това време посетил Москва, където му показали един запис, на който руски бизнесмен дава на един млад унгарски политик куфарче с един милион марки. И това променило външнополитическите предпочитания на Орбан. Дали е така, само той и Путин знаят…
Ало, пенсиите! Не знам дали ми вярвате, братя мои, но аз където седна и където стана, само за вас мисля, с какво да ви бъда полезен. Ето вчера гледам в интернет едно приспособление за обуване на чорапи и първо за вас се сетих. Защото знам каква мъка е за една пенсия да се наведе и да си обуе чорапите. Само за 19 лева можете да получите една изключително полезна обувалка. Защото, братя мои, не искам да ви тревожа, но болките по стави, жили, прешлени и другата арматура ще се увеличават, няма да намаляват. Та си вземете една такава джаджа. Първо нанизвате чорапа на нея и после само си мушкате крака. И ставате абсолютно независими от бабата, отново държите живота си в свои ръце. Казвал ли съм ви оная приказка, че понякога ти излиза по на сметка да си купуваш нови чорапи? Е, тя е вярна, но само до време, додето можете да си ги обувате сами. Само срещу 19 лева можете да удължите този период на пълна независимост.
И още нещо исках да ви посъветвам. За нервите. Не знам защо, като се пенсионира некой и веднага го хващат нервите. Досега не съм срещал пенсия, да не страда от нерви. То другите страдат, де, на нея нищо ѝ няма… Та си вземете една стрес топка да мачкате. Тази на картинката е особено подходяща…
To be continued
