В книгата са събрани мемоарните записки на председателя на 38-то Народно събрание, както и спомени за него от известни политици, юристи и хора на изкуството. Съставител е съпругата на Йордан Соколов (1933 – 2016) проф. Ева Соколова. В предговора тя пише: „За съжаление, той започна да описва живота си, спомените си, действията си едва след като прекрати активната си дейност на юрист и политик, когато вече имаше повече свободно време. Дълго се въздържаше да се заеме с това и причината беше, че не си беше водил дневник и се страхуваше да не би да напише нещо, което 100% да не отговаря на преживяното, видяното, изговореното. Беше достатъчно отговорен и стриктен и пред себе си, и пред евентуалните читатели.“
Именно с присъщата му прецизност, но и много увлекателно, Йордан Соколов разказва за работата си като адвокат преди 1989 г. и като вътрешен министър в първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров (1991 – 1992). Особено внимание заслужават записките му за смяната на ръководни кадри, които са били дългогодишни служители на Държавна сигурност, за „оня списък“, отнемането на паспорта на Андрей Луканов, казуса „Магурата“ и още ред важни събития, белязали началото на прехода ни към демокрация. В спомените си за него неговите близки и приятели разкриват и страстта му към изобразителното изкуство, а художникът Любен Зидаров обяснява, че „тъкмо артистичната половина беше превърнала традиционно сдържания, разсъдлив и протоколен политик в сърдечния, по човешки топъл и общителен Йордан Соколов.“
През 2005 г. уважаваният юрист и политик се отказа от участие в парламентарните избори (с ДСБ), а през 2011 г. се оттегли от активната политика. Неговите „Недовършени мемоари“ се публикуват две години след смъртта му – в памет на човека с огромни заслуги за изграждането на съвременния български парламентаризъм.
