“Миризмата на лук упражняваше почти хипнотична власт върху всички Мерола. До такава степен, че го ръфахме като ябълка. Мама казваше, че когато лукът е наистина хубав, не те кара да плачеш, а да се смееш.“
Хуморът е най-ароматната подправка и в рецептата на Валтер Рисо за незабравимо „вкусен“ роман. Но авторът не пести и от другите съставки – любов, тайни, изневери, малки драми и големи радости. Въобще всичко онова, сред което преминава животът на една многолюдна неаполитанска фамилия в Буенос Айрес. Историята започва в столицата на Аржентина, където семейство Мерола е намерило убежище през 50-те години на миналия век. Разказва ни я синът Андреа, който описва случки и живописни картини от ежедневието на неаполитанската общност. Той току-що е завършил психология, когато семейният дълг го заставя да остане в бедняшкия квартал и да замести баща си в пицария „Везувий“. А за компенсация чичо му е приготвил скромен кабинет над ресторанта, където да приема пациенти – кой от кой по-странен, разбира се…
Валтер Рисо (1951 г.) е доктор по психология, специалист по когнитивна терапия и магистър по биоетика. От трийсет години работи като клиничен психолог, обучава терапевти, чете лекции в латиноамерикански и испански университети. „Пицария „Везувий” е автобиографичен текст, замислян от години, разказ, който донася миризми, вкусове, цветове и много смях.
