На военния министър сигурно му е олекнало. След дълги увъртания, оправдания и отричания най-накрая си призна, че стената с Турция може да се прескочи с една „стълбичка“. Добави, че освен нея „има и трафик на хора“ и трябвало „да решим проблема с нелегалните имигранти и корупцията, заради която се случва всичко това“. След месеци на често почти истерични размени на обвинения с опозицията и отричане на различни истории за случващото се по границата, Каракачанов призна нещо, което вече предостатъчно хора знаеха. Няколко сравнения на нашите статистически данни с тези на съседите бяха предостатъчни, за да разбере човек какво се случва. Разбира се, дори от тези данни трудно може да се добие пълна представа за мащаба на „пропукванията в системата“, но съществуването им не е никаква новина. Фактът, че наличието на тези проблеми бе прекалено дълго маскирано в напълно безполезни политически битки и истерии единствено показва безобразната безотговорност на участниците.
Към много управленски безобразия повечето българи вече са привикнали. Знаят, че ще се налага да разчитат основно на себе си за образованието на децата им, знаят, че ходенето на лекар си е вече лотария, а навременното идване на линейка тото. Знаят, че я ще имат някакви пенсии в края на трудовия си път, я не. Свикнаха с подигравателните подхвърляния на полицаите, когато им оберат жилищата и т.н. Но играта с националната сигурност отива отвъд тези вече рутинни пукнатини в ежедневието на хората. Не че това е новина и не че много ще бъдат особено възмутени. Притъпяването на обществените сетива е толкова напреднало, че вече е почти невъзможно човек да си представи какво истински би вбесило обитателите на територията. Но на фона на всичките приказки за страшната т.н. „ислямска държава“, за задаваща се война и какви ли не други страхотии, липсата на реакция е тежка безотговорност и цинизъм. Особено нелепи са приказките на някои от министрите. Основното, което обясняват от два дни е съществуването на великата демократична свобода да ходим и да снимаме границата. Сякаш това има някаква връзка с пробивите по нея.
Разбираемо е защо Борисов е ядосан на цялата ситуация. Доста олекват фанфарните снимки с Орбан и Камерън, на които премиерът гордо обясняваше колко непропусклива е българската външна граница. Сигурно някаква част от местната публика е останала с впечатлението, че сме постигнали големи успехи. Разбира се, и Камерън и Орбан са били достатъчно добре информирани за реалното състояние на нещата, но нямат нищо против страната ни да си стои като буфер на „първа линия“ и дори да е доволна от това си състояние. Със сигурност техните съветници са ги информирали и за леко подозрителната липса на особен ентусиазъм в София от създаването на общоевропейска гранична полиция, която да започне да контролира, поне частично, и действията на нашите власти. Нека да припомним и че по време на дебатите за нея, България бе от страните, които настояваха за по-ограничени правомощия на новата структура. Надали много хора не се досещат защо. Макар че ще си останем с досещанията. Защото няма да видите разследвания на медиите, нито особена активност на т.н. „служби“, нито пък някоя партия ще изнесе сериозна информация за случващото се в пограничните райони. Каквото те имат в излишък от местните си хора по места.
От друга страна, случващото се по нашите граници не е никаква новост. Оттам си преминаваха каналите на престъпната комунистическа държава, там си работеха и престъпните схеми на държавата и икономиката на прехода. Частично модифицирани, там са си сега и достатъчното далавери, в които са ангажирани най-различни играчи. И защото една от тях е с европейската сигурност, страната ни ще продължа да е в „интеграционен изолатор“ по отношение на Шенген и еврозоната. Защото снимките с европейски политици може и да се харесват на българския електорат, но политическите ни гости чудесно знаят какви неща се случват по нашите земи. И имат все по-малко желание да се занимават с нас. За тях е достатъчно да си изпълняваме що-годе отредената ни роля на буфер. Видимо това е напълно по вкуса и на местните им колеги. Видимо това не пречи и на местните обитатели. Защото ако им пречеше, щяха досега да са реагирали на подобни безобразия.
