„Диазотният оксид стимулира мистичното съзнание по един изключителен начин. Човек чувства, че му се откриват неподозирано дълбоки истини“…
Анестезиолозите Джоузеф Пристли и Хъмфри Деви открили безцветния незапалим газ с приятна миризма и сладникав вкус през 1776 г. Освен анестетичния му ефект, те забелязали и друг – когато се вдишва, диазотният оксид предизвиква еуфория с пристъпи на смях и халюцинации.
Очевидно същият ефект се получава и при самите анестесиолози, особено у тези на властови позиции. Това донякъде обяснява и защо, в качеството си на министър, д-р Петър Москов беше в постоянна превъзбуда, а повечето от хрумванията му приличаха по-скоро на халюцинации. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата обаче, неговите видения засегнаха единствено сферата на здравеопазването (каква ирония в думата!) и някак пощадиха останалите области от обществения живот.
За разлика от д-р Москов, един главен асистент в катедра „Анестезиология, спешна и интензивна медицина“ в Медицински факултет при Тракийския университет демонстрира размах, за който откривателите на диазотния оксид дори не са предполагали. Той сътвори нещо толкова абсурдно, че и опитите то да бъде пародирано, ще се разбият в гранитна скала. Затова и резултатът изглежда досущ като описания от Уди Алън в „Ако зъболекарите бяха импресионисти“: „Реших мостът й да бъде внушителен и сводест, с необуздани и възпламеняващи зъби, щръкнали във всички посоки като огнени пламъци! А тя се разстройва, защото мостът не се помествал в устата й! Глупава еснафка, идва ми направо да я смажа! Опитах се да натикам моста насила, но той стърчи като блеснал полилей“…
Но по същество:
Депутатът от ГЕРБ Кирил Добрев Добрев, който е бил и зам.-министър на здравеопазването (2011- 2012 г.), както и народен представител в предишния парламент, внесе законопроект „за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“ (оригиналният правопис е запазен – б.а.). Това се случи в последните дни на 43-ото Народно събрание, явно за да увенчае знаково цялостната работа на отиващото си НС. Поне по няколко причини:
Освен с неестествената конструкция на заглавието си (по „Дневник“), текстът озадачава и с множество грешки в пълния член, липсваща пунктуация и странни идеи. Едната идея, например, е всички музикално-сценични произведения да се превеждат и пеят на български, а оригиналните им либрета да вървят на екран. Предлага се още частните работодатели да не могат да назначават служители без дипломи за владеене на езика, а ако медиите употребяват думи, отсъстващи от „последното академично издание на Тълковния речник“, да бъдат задължени да ги преведат или обяснят в скоби.
Продължаваме нататък:
Според законопроекта чистотата при „употереба“ и развитието на българския език ще бъдат контролирани от специален съвет към министъра на културата. „Изучаването на български език, обемът и съдържанието на учебните програми се регламентира от Законът за предучилищното и училищното образование, и Законът за висшето образование, включително чрез разпоредби и подзаконови нормативни актове на МОН“, пише вносителят с две грешки в пълния член и запетая пред съюза „и“. Другаде пък пълният член или пунктуацията просто липсват: „Сегашния му вариант е работа на Съюза на българските писатели – 1913, редактиран от проф. Банко Банков и с мое участие. Закона е заимствал полезни идеи…“ и т.н., и т.н.
Не знам дали Кирил Добрев е бил сред депутатите, които се обидиха от репликата на новия президент „Остава ви една седмица“, но при това положение дори само ден изглежда прекалено разточително за подобни „законотворчества“. Неграмотният и глупав проект е не просто диагноза на наличното народно представителство – той е огледало на самоувереното му невежество. А самоуверено, защото анестезиологът от ГЕРБ не е имал и капка съмнение в компетентността си да се захване със „защитата“ на българския език, въобразявайки си, че „разбира“ как това ще се случи с командно-административен подход.
Впрочем същинският автор на законопроекта е… писател, представяте ли си? Още през пролетта на 2015 г. текстът е бил публикуван в сайта на „Литературен свят“ – списание, което си е поставило за цел да „представи истинския облик на съвременната българска литература“ и да следва „последователна патриотична и реалистична линия“. Авторът Банко П. Банков е бил нещатен сътрудник на Комисията за култура и медии към НС; тъкмо като такъв той пише, че се е договорил с председателя й Полина Карастоянова и нейния заместник Кирил Добрев за това „СБП-1913 да разработи нов проектозакон, съобразен с променящите се параметри на съвременната езикова среда у нас“. Оттам нататък параметрите са предложени на „гилдията на пишещите“, за да се „прецизират“ и „коригират“, та чак след тия „консултации“ (забележете само колко чуждици!) да се внесат в комисията. Големи обсъждания ще да са паднали, щом е останал и блестящият по своята нелепост текст: „При извършване на богуслужебна дейност ва езици, които не се преподават в държавните и частни учебни заведения, не са майчини за миряните, или се използват трудноразбираеми отживели езикови изрази, те се резюмират на съвременен български език“…
„Да изчистим езика!“ – реват всички тези невежества, подхождайки към заданието некомпетентно, но за сметка на това агресивно. Вярват си, също като Макартър Уилър, който през април 1995 г. решил да обере две банки в Питсбърг, като обилно намазал лицето си с лимонов сок. Понеже бил напълно убеден, че щом лимоновият сок се използва като невидимо мастило, и лицето му ще остане невидимо за охранителните камери, след по-малко от час той бил арестуван.
Но не това е най-важното в случая, а нещо съвсем друго. Двама психолози – Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, се поинтересували кое е направило некомпетентния Уилър толкова уверен. Четири години по-късно те публикували изследването си върху когнитивното изкривяване, което станало известно като „Ефект на Дънинг-Крюгер“ и така обяснили защо невежите халюцинират убеденост във възможностите си, дори без да подушат райски газ:
Неквалифицирани индивиди като Уилър страдат от погрешна самопреценка, но тя се изразява в усещане за превъзходство над останалите. Некомпетентността не ги прави дезориентирани, объркани и предпазливи, а точно обратното – „благословени са с неуместна самоувереност“. По тази причина невежеството шества със самочувствие, а когато е овластено, вече става и изключително агресивно.
Смешно ли? Същият резултат щеше да се получи, ако писателят Банков, представен в „Литературен свят“ като „роден в град Ловеч, където вироглавата река Осъм проломява северните предпланини на Балкана“, беше хукнал да анестезира пациентите на д-р Добрев. Това би било твърде опасно, но не по-малко опасно е и депутати да пишат или внасят законопроекти извън професионалната им компетентност. А „импресионисти“ като тези – бол, т.е. „много, предостатъчно, прекалено“, каквито синоними предлага Тълковният речник…
Всъщност, като стана дума за импресионистите, в бъдеще писател и анестезиолог могат да обединят усилия, ползвайки идеята на Уди Алън при вадене на зъб пациентът да се приспива с „цитати от Драйзер.“ При това за успешното й прилагане ще е напълно достатъчно да напишат на коляно проект за реформа на анестезиологията, според която упойките се заменят с четене на съчинения от Банко П. Банков. Може, разбира се, и от други съвременни автори, но задължително членове на СБП – 1913, за да е и патриотично. А в случай, че човекът върху операционната маса не бъде приведен светкавично в безсъзнание, на помощ следва да се притекат и извадки от политически речи, програми и административни мерки. Ако пък и тогава пациентът не заспи, има други варианти – да го фраснат (ударят – разговорно) по главата с Тълковния речник, а за да няма никаква опасност да се събуди – да го оперира някой коректор…
Да, изглежда твърде крайна мярка, но в някакъв смисъл последното е по-хуманно. Замислете се само! Щом писателите бъркат правописа, а депутатите се бъркат в напълно непознати им дебри, кое точно гарантира, че утре анестезиолозите няма да ви сбъркат упойката?
