За кого да гласувате на изборите? А какво ще кажете за Никой? Кой ще се грижи за народа? Никой. Никой ще изпълни предизборните си обещания. Кой ще защити правата ви? Никой. Никой казва истината. Никой е най-добрият кандидат!
Преводът е доста свободен, за да се избегне двойното отрицание в българския език. А на английски звучи наистина чудесно: Who should you vote for in the next election? What about Nobody? Nobody cares. Nobody keeps his election promises. Nobody will defend your rights. Nobody tells the truth. Nobody is clearly the best candidate!
Плакати с такива послания се появяват в САЩ още през 40-те години на миналия век, но през 1964 г. сатирикът Артър Хоп вече организира специална кампания за избирането на Никой за президент. През 1976 г. инициативата е подета от Уейви Грейви и Къртис Спренглър, облечени и гримирани като клоуни, а двамата я издигат на професионално ниво. Те настояват да се въведе опция за гласуване Nobody и се аргументират така: по този начин гласоподавателите няма да са принудени да избират по-малката от двете злини.
Впрочем в сайта на The Museum of Hoaxes има обилна информация за подобни сатирични кандидати, някои от които се радват на истински успех. Да не изброяваме всичките, че няма да ни стигне мястото, но споменаването на няколко е повече от задължително. Например на изборите в градския съвет на Сао Пауло през 1959 г. вотът отрежда победа на носорог! Какареко, на пет години, получава 100 хиляди гласа (около 15% от всички избиратели), след като кандидатурата му е издигната от група студенти. Те отпечатват бюлетини с призива „По-добре изберете носорог, отколкото магаре“ и хората масово ги пускат в урните. Разбира се, вотът е обявен за недействителен, но не пречи 8 години по-късно и избирателите в Еквадор да се подиграят на системата. В навечерието на общинските избори те гласуват с „бюлетини“ на фирма-производител на прах за крака, в чиято рекламна кампания се разпространяват листовки със слогана „Гласувайте за всеки кандидат, но ако държите на хигиената, изберете Pulvapies“.
Това обаче е нищо в сравнение с успеха на един напълно измислен кандидат – опосума Пого от комиксите на художника Уолт Кели. Пого, който живее край блато, се „кандидатира“ за президент на САЩ на изборите през 1952 г. и 1956 г., разполага със собствен щаб, пише обръщения и гледа от плакати със строга физиономия и назидателно вдигнат показалец. С основното си послание „Срещнахме врага и това сме ние“ опосумът набира толкова много привърженици, че един ден в ателието на създателя му се появяват мрачни хора с шлифери и филцови шапки, които съветват Кели най-сетне да прекрати майтапа…
В по-нови дни подигравките с т.нар. политическо статукво продължават с пълна сила:
-През 2009 г. исландецът Йон Гнар създава на майтап „Най-добрата партия“ и даже печели кметските избори в Рейкявик. Още в самото начало той си признава, че няма намерение да изпълни нито едно от предизборните си обещания, като основното е партията му да бъде първата открито корумпирана в света.
-По-рано политическото Движение на съзнателно плащещите се от работа, оглавено от датския комедиант Якоп Хогард, получава едно място в парламента. На избирателите се харесват най-вече абсурдните предложения за по-оптимистични прогнози за времето и за увеличаване на дневната дажба на патиците в градския парк.
-В програмата на създадената още през 80-те години Официална партия на бълнуващите смахнати чудовище във Великобритания пък фигурират идеи като добавяне на чудовището от Лох Нес в списъка на застрашените видове, както и за развъждане на риба в езеро с вино, за да бъде хващана в маринован вид. Наред с тези щуротии обаче, движението на музиканта Дейвид Съч успява да прокара важни цели като намаляването на възрастта за гласуване на 18 години.
Та майтап, майтап, но в един момент работата става сериозна. И доказателство за това са успехът на комика Бепе Грило и неговото движение „Пет звезди“ в Италия, както и победата на колегата му Володимир Зеленски на президентските избори в Украйна само преди месец. Две години по-рано пък в съседна Сърбия на вота за президент се яви 25-годишният студент по медии и комуникации Лука Максимович, който се класира на трето място. Лука облече бял костюм като този на идиота Борат, пусна си хипстърска брада, качи се на кон и написа манифест с налудничави обещания. За да се изплези на политическата класа, той си измисли и „сериозен“ псевдоним – Любиша Прелетачевич (Прелетачевич означава човек, който постоянно сменя възгледите си), и обяви, че влиза в политиката, воден от чисто личен интерес: „Да крада за себе си, но да давам нещо и на хората.“
Е, нищо ново под слънцето – след като основава Партията на умерения прогрес в рамките на закона (ПУПРЗ) в една кръчма в Краловске Винохради още през 1911 г., Ярослав Хашек пише честен Манифест: „Като основаваме новата политическа партия, нямаме, а и не можем да имаме и най-малка представа какви добри дела ще извърши тая партия за човечеството и особено за тебе, скъпи чешки народе!”. Хашек, естествено, се самоназначава за лидер на ПУПРЗ и приписва на себе си всички съпътстващи подобна позиция отклонения от здравия разум и морал. „Политикът трябва да мине през школата на живота, главно трябва да се научи да лъже. В политиката няма нищо безукорно чисто.” Програмата на Партията на умерения прогрес в рамките на закона също е издържана според критериите на всяка популистка формация. Обещаваме да обещаваме. Нашите обещания са най-добрите обещания. Ако не обещаем нещо, то е защото сме забравили да го обещаем. На Втория конгрес през 1921 г. ПУПРЗ излиза и с решение по въпроса за световната криза: „Партията на умерения прогрес в рамките на закона заявява, че що се отнася до международното положение, то наистина е толкова лошо, че само взривяването на Земното кълбо може да попречи на всеобщата икономическа катастрофа!”…
Ако не броим „президентската двойка“ Кулеков и Бойчев отпреди почти 30 години, тук не се ражда нищо такова. Да, Слави току прави партия, но това ни най-малко не може да се брои за осмиване на статуквото, понеже е тъкмо обратното – подкрепа за него. Не бива обаче да се отчайваме, защото все пак на предстоящите избори за Европейски парламент имаме кандидат, който удря в земята всички сатирични опити за борба с порочната система. Даже съм решила да пиша на Музея за измамите, че е време да го включат в графа Political Hoaxes като нещо невиждано, и ще изложа аргументите си накратко и колкото се може по-стройно:
Кандидатът за евродепутат на ДПС Делян Пеевски последно е забелязан на работното си място на 19 април 2017 г. Това се случва в първия работен ден на 44-то Народно събрание и отгогава никой не го е виждал. В същото време е получил заплата за две години и един месец, а за 2017 г. е декларирал 44 550 лв. доходи от „работата“ си в парламента.
Няма съмнение, че той продължава да взима заплата, но за сметка на това витаят различни съмнения относно местоположението му. А това е много важен въпрос, доколкото Пеевски може да е кандидат за евродепутат само ако през последните шест месеца е живял в България или в страна-членка на ЕС. От разследване на „Биволъ“ отговарят на този въпрос ето така: най-вероятно пребивава основно в Дубай, столицата на едноименното емирство от ОАЕ, но според ЦИК той си има постоянен адрес в България. Къде точно и живее ли наистина на него – тайна.
Същият кандидат нито веднъж не е участвал в предизборната кампания на ДПС. Дневник уточнява: „присъства само в общия плакат. На снимката той е до водача на листата Мустафа Карадайъ. Има и отделен негов плакат, представен във Фейсбук“. Избирателите му, с други думи, никога не са го зървали, нито са чували и една дума от него за идеите, които ще лансира в Европарламента…
За политическата му кариера, преминала и през епизода да бъде предложен за шеф на ДАНС, въобще няма да отварям дума, защото и изброената по-горе актуална информация е достатъчна за следния извод:
Пусналите бюлетина за Пеевски (ако има такива, нищо че той със сигурност ще бъде избран) ще изпратят в ЕП не #Кой, ами Nobody, тоест Никой. Все едно да им пратим Какареко, но с тази разлика, че видях носорога на снимки – кълна се, изглежда доста представително. И най-важното, наистина е от плът и кръв, а тук мнозина вече се питат съществува ли Пеевски. Колегата Седларска дори го нарича Необозримия, макар все пак да сме го виждали на плакати. Но гаранция ли е това, когато и Пого, напълно измисленият опосум, който живее край блато, е гледал избирателите от плакати и за победата му е работил цял щаб?!
Ей така се получава нещо много интересно: по света хората измислят всякакви начини да се подиграват на системата, а тук тя ни се подиграва далеч по-хитроумно. Пародирането на политиката е особено успешно, като с това се занимават основно нейните т.нар. представители. В близко бъдеще тук е напълно възможно да отпаднат подробности от рода на предизборните дебати, а в рекламните блокове, между хапчетата за възпалена простата и дамските превръзки с крилца, чат-пат се пускат и кандидатите.
Кандидати за какво – това няма да има значение, понеже е все тая, пък и изначално сме се съгласили, че не придиряме на хигиената. Стига да я предпочитахме пред поредното магаре (казано „метаморфорично“, по премиера) нямаше листите и сега да са бъкани с бивши агенти на ДС и всевъзможни „бълнуващи смахнати чудовища“. Напротив, щеше да ни пука кой ни представлява – и навън, и вътре, и щяхме да скачаме всеки път, щом някой прекали с краденето само за себе си. Така, де, навсякъде се покрадва, но на нас ни свиха и държавата…
Надявам се, че в Музея на измамите ще се отнесат сериозно към моето предложение, а и държа точно този коз: положението не е никак смешно. Карикатура сме наистина, но печална, скръбна, и за това не е виновен Никой. Как всъщност беше? „Срещнахме врага и това сме ние“, казваше прозорливият опосум и няма как да не се съгласим. Няма как.
