Пърпори си Борисов с джипката и пръска милиони, остава само да развее бялата брада. Едно гръмко „Хо-хо-хо!“ се носи из страната, личи си някак, че премиерът ни се забавлява. Подранил е, вярно, но какво да прави – над 100 дни вървят протести, рейтингът му клюмва заплашително. За късмет, чувалчетата с дарове още са му подръка, пък като свършат, джуджетата ще има да я мислят.
Цената на предколедната вакханалия вече е над 2 милиарда – къде раздадени, къде щедро обещани. Само на 12 август, и то за минути, е решено да се отпуснат 16.5 млн. лв. за кабинетите по математика и природни науки в 160 училища, а за още няколко минути на 28 август са дадени 56,6 млн. лв. за земеделските стопани. На 2 септември парите вече са 214 млн. лв., които ще отидат за какво ли не – от мeдицитe „нa пъpвa линия“ в бopбaтa c Соvіd-19 през инициaтивaтa „Tpи мopeтa“ до рaзxoди зa пpoвeдeни cпacитeлни и нeoтлoжни paбoти пpи oвлaдявaнe нa бeдcтвeни пoлoжeния. Близo 14 млн. лв. щe cтpyвa нa дъpжaвaтa yвeличaвaнeтo c 3 лв. нa oбeзщeтeниятa зa бeзpaбoтицa, 5.5 млн. лв. – повишаването c дo 30% нa зaплaти в HOИ, а отделно е предвидена грижа за служители на НЗОК и на 612 дyши от peгиoнaлнитe yпpaвлeния по образование. И т.н., и т.н. – все необходими на пръв поглед харчове, но изсипвани без никакво планиране и каквато и да било оценка на последствията. Борисов просто си купува време, при това за наша сметка, но понеже никак не е сигурен, че ще си постели пътя и към четвъртото си управленско издание, залага „мръсни бомби“ за следващото управление.
Такива бомби, както знаем, са комбинация от конвенционални експлозиви, които поразяват мигновено, и радиоактивен материал – високообогатен уран или плутоний, чието разпръскване продължава с години. Тоест не става дума за капан или обикновена, макар и смъртоносна мина, а за умишлено нанасяне на вреди с дълготраен ефект. Програмираното плячкосване по време на криза, както го нарече Христо Иванов, е очевадно в своята безскрупулност, но още по-неприятното е, че не се изразява единствено в натоварването ни с рекорден дефицит и нов огромен външен дълг. Въпросното плячкосване е нещо повече – отмъстителна акция, операция по обрулване на държавата според принципа „След мен и потоп“. „И ако така продължава 2021 г. и 2022 г., вероятно 2022 г. България може да фалира“ (Красен Станчев), само дето тъкмо тази вероятност е целта. Предизвикването на тежка криза е добре замислено и приведено в действие наказание, задето не искаме Борисов да ни управлява от джипката, та нощем сладко да си спинка до пълните чекмеджета. Организираното предизвикване на катастрофа, подпомогнато от също толкова умишлената неадекватност по овладяване на здравната ситуация, ще ознаменува финала на едно цяло десетилетие безотговорно и некомпетентно пребиваване във властта.
Така горе-долу си отиде и кабинетът „Борисов 1“, чието управление приключи с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1,5 млрд лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес заради невиждания рекет от страна на „калинковата” администрация. Тогавашният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, вече покойник, дори я сравни с национална политико-икономическа и морална катастрофа, а сега случилото се преди 7 години изглежда като скромна репетиция в сравнение със задаващата се премиера на „На дъното“. За да си гарантира безпроблемно измъкване от онова пъклено място, накъдето е засилил всички нас с ритник, Борисов няма да пожали средства – това е съвършено ясно, като за отмъщение, да повторя, ще гледа колкото се може по-дълго и мъчително да изпитваме щетите от нашата „неблагодарност“.
В този ред на мисли се сещам за една стара градска легенда, използвана в „Дзифт“, ама не знам дали да я припомням, понеже е гадновата. Не пречи обаче да продължавам да мисля за Калчо, шофьор на „лайнарка“, който си върнал тъпкано за изневярата на жена си, като преметнал маркуча през прозореца на любовника и изсипал цялото съдържание на цистерната – три тона фекална маса! Но гнусно е, разбира се, не е за разправяне…
И тъй, следващото управление ще трябва много усилено да чисти, извинете!, да мисли как да се справи със значителните бюджетни дефицити, като икономистите отсега се питат доколко реалистични са планираните приходи – с цели 2 млрд. лв. повече в сравнение със събраните през тази година. Как да стане без план за възстановяване, как да се получи без реформи – питат се те, до голяма степен реторично, защото и децата с временните надбавки виждат единствено популизъм на фона на ускореното източване на държавата в полза на познатите кръгове. И един-единствен пример е достатъчен да се забележи тази наглост: преди дни „Демократична България” внесе в прокуратурата сигнал за нерегламентирана държавна помощ при отдаването на кейовата стена на пристанището в ТЕЦ „Варна“, собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, за бeзвъзмeзднo пoлзвaнe дo 2054 г., т.е. отново при планирана загуба за стотици милиони.
Колко години са това? Още 34, лесно е да се пресметне. Чакат ни, иначе казано, десетилетия наред взривяване на бомба след бомба и тежко зловоние. Подобен успех вероятно е постигал само Робърт Мугабе в Зимбабве, превърнал някогашната житница на Африка в опустошена от катастрофалното управление на икономиката и неудържимата корупция страна. А при това този африкански сатрап, управлявал в продължение на 37 години, през 2017 г. все пак подаде оставка! Е, беше на 93 години (след две се спомина), но и той доста се позапъна, защото власт е това, не се пуска лесно. И ето го резултата три години по-късно, вече без него: „Голяма хуманитарна криза заплашва Зимбабве, предупреждава Международният валутен фонд, който прогнозира почти нулев растеж на икономиката на африканската страна и продължителна и тежка несигурност при осигуряването на храни. Макар бюджетът на страната за 2020 г. да включва значително увеличение на социалните разходи (ха, каква изненада – бел ред.), трябва да бъде осигурена допълнителна помощ“. Твърди се даже, че президентът Емерсън Мнангагва, който наследи диктатора, дълбоко съжалявал, че се е захванал с управлението на порутената държава – струвало му се напълно безнадеждно занимание, не знаел откъде да почне…
И при разчистването на терена тук ще е така, макар че любовникът от онази история с Калчо сетне разправял: „Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата. Моралната, де, не материалната!“ (по „Дзифт“). Но сега по-сериозно: освен материална, щетата е гигантска тъкмо в морален план, понеже главният проблем е деморализацията, превръщането на порочното в нормално. Херкулес ще ни е нужен за такъв обор, намекна и Борисов с жълтата фланелка в кравефермата, само че пораженията в надматериален план не подлежат на обработка с правата лопата. Превърнати сме в идиоти в древногръцкия смисъл на думата – човек, който не се интересува от държавните и обществени дела, както писа рекламистът Мартин Димитров, защото целта беше „да ти се повръща от политика, а те да правят каквото искат с живота ти“.
И го правят, даже се намират хора, които да благодарят за подаянията-подигравки, докато разпасаната власт става все по-нахална и безскрупулна. А ще се намерят и такива, които пак да си гласуват за нея – все едно жената на Калчо отново да се върне при него! Лошото е обаче, че при когото и да отиде жената на Калчо, в крайна сметка все я чака неволята, тежките дни я дебнат зад ъгъла. Просто така го е замислил, да потретя, мозъкът на операция „Отмъщение“, за да си получи тя заслуженото по неговите представи. И донякъде действително заслужено, ако трябва да сме справедливи, защото кой й виновен на горкана, че дълго го търпеше, вместо рано-рано да се разведе?
