Каролина Касабова е стажант в програмата на Редута.бг, с ръководител Веселина Седларск
- Мамо, ама аз не исках такова лего!
- И аз не съм те искала тебе, ама никой не ме е питал.
Разговорът се провежда пред входа на детска градина. Живея близо до нея и често ставам свидетел на изумителни сцени и диалози между деца и родители. Днес засичам малчуган на 4-5 години, прегърнал коледен подарък с размери почти колкото неговите. Видимо недоволен от новата си играчка, той е нацупил устни, сбръчкал е вежди и в знак на протест дори не си е сложил якето. Това изглежда не притеснява особено младата му майка, забила поглед в телефона си.
- Защо не си ме искала? – пита смутено момчето, без напълно да осъзнава какво точно е казала майка му.
- Облечи се – отговаря монотонно майката, но думите й сякаш са адресирани до телефона, който държи наместо ръката на сина си.
- Ще се облека, ако ми кажеш защо не си ме искала.
В този момент минах точно между тях и презрителният ми поглед отвлече за секунди вниманието на жената от мобилното й устройство. Осъзнала, че някой друг е чул ужасяващите й думи, тя най-после погледна сина си с виновна усмивка. После стрелна мен. Хвана я срам. Не защото му е казала, че е нежелан, а защото и аз съм го чула. Неловкият за нея момент бе прекъснат от тъмносиньо ауди, което спря до тях. Докато момченцето се настаняваше на задната седалка, майка му заръча догодина да слуша повече, за да накара Дядо Коледа да му донесе каквото иска. Аудито профуча край мен, а с него заминаха и представите ми за Коледа.
Бях на възрастта на малчугана, когато разбрах, че Дядо Коледа не съществува. Беше стресиращ период през 90-те, когато родителите ми бяха с един крак в демокрацията и все още свикваха с възможността законно да отбелязват Рождество, а и да посрещат Дядо Коледа. Другият им крак висеше в соц-а и в спомените от тяхното детство, когато са посрещали Дядо Мраз на Нова година. Така известно време приемахме и двамата дядовци в дома ни, което за 5-годишно дете си е като печалба от лотарията. На Коледа обаче хванах майка ми да си хапва от сладките под елхата, предназначени за белобрадия старец. Не се разстроих, даже ми стана забавно, защото осъзнах, че Дядо Коледа може да е всеки един човек. Не да лети с елени и да нахлува незаконно през комините, разбира се, а да прави добро и да радва близките си.
На по-късен етап от живота си разбрах, че разпространеният образ на белобрадия е просто един от продуктите на Кока-Кола – привличащ вниманието, пристрастяващ, но със съмнително съдържание и целящо единствено да подпомага търговията. Въпреки това Дядо Коледа продължава да е основен мотив в коледните празници, като образът му измества дори този на Исус. Неслучайно децата свързват Коледа с възможността да си „поръчат“ подаръци. Сякаш са в ресторант за сбъдване на желания и в замяна плащат с послушанието си. Така Дядо Коледа не само заменя Исус в детските съзнания, но се превръща в инструмент в ръцете на родителите за умело манипулиране на подрастващите – „ако си послушен, Дядо Коледа ще ти донесе подарък“, „не ми говори така, защото Дядо Коледа гледа и следи послушните деца“, „бъди добър, иначе Дядо Коледа няма да те посети“… Дядо Коледа, оказва се, е нещо средно между Господ, Торбалан и Бойко Борисов – вярваш в него, без да си го виждал, плашат те с него, докато си все още малък, а когато пораснеш, разбираш, че е просто лице на добре обмислена, но зле реализирана лъжа.
И все пак избираме да живеем с лъжата, вместо да живеем с вярата. Не се прекланяме пред Бог, а пред отрупаните коледни трапези. Не се молим в църквата за здраве, а в мола, за да дойдат по-скоро коледните намаления. Подаръците се превръщат във валута за любов. Стига се до там, че хората дори искат заеми и теглят кредити, за да материализират любовта си. Все още не се е намерил човек, който да опакова чувството и да му върже панделка, но пък колите, телефоните и луксозните почивки убедително го заместват, дори и изместват. Така Коледа се превръща просто в поредния почивен ден, даващ възможност за див купон с приятели или екскурзия на ниска цена до топ дестинация. Смисълът на празника остава някъде на заден план – забравен в кашона с украсата, премълчан в разочарованието на малчугана от детската градина, изтрит от телефона на майка му.
Именно в телефоните се пренесе и празникът – считаме, че не сме празнували Коледа, ако не сме снимали всеки един подарък, а ако е по-скъп, трябва да се снима и разопакован, за да се види марката; не сме сядали на масата, ако не сме качили във Фейсбук фотографии на сармите от Бъдни вечер и на свинското от Коледа. Изобщо не съществуваме, ако не сме се тагнали от някой зимен курорт с хаштаг #christmasparty или от родния си град с хаштаг #christmasathome. Изкривеното възприятие се пренася и върху децата ни, които, имитирайки ни, се интересуват само и единствено от подаръците си – колко са големи и скъпи, дали са по-впечатляващи от подаръците на другарчетата им и дали могат да се изфукат с тях. Израстват с ценности, но не морални, а такива, с които могат да се окичат и да демонстрират висок стандарт на живот, макар низките си страсти. Коледа започва да прилича на фестивал, в който е от значение единствено дали успешно сме заблудили другите колко сме #happy.
А Коледа е другаде. Увита е в лозовите листа. Замесена е в баницата с късмети. Скрита е в куфарите на децата ни, които се прибират специално за празника от всички краища на света. Отразява се в светещите очи на родителите, които ни чакат с отворени обятия на входната врата и тайничко си забърсват сълзите, докато се събуваме. От щастие, че ни има и че ни имат. Коледа не е просто ден, в който отбелязваме рождението на Божия син. На Коледа празнуваме раждането на Исус в нас самите. Той не може да се снима за социалните мрежи и си няма специален хаштаг, нито пък носи играчки. Безплатен е и същевременно е най-скъп. Защото вярата няма цена, а човек без вяра е просто купчина от кости с малко мръвка около тях. Коледа е празник на смисъла.
Казват, че по Коледа стават чудеса. Вярно е. Все пак, ако искате да ви се случи чудо, ще трябва да си го направите сами. Като от лего. Но не разчитайте на Дядо Коледа да ви го донесе или на майка ви да го купи.
