Акробат джудже излиза на арената на цирк в Северен Тайланд. Задачата му е да скочи от трамплина, но той го прави под грешен ъгъл и отлита настрани. За лош късмет мъжът се озовава в устата на прозяващия се хипопотам Хилда. Животното го поглъща само за секунди. Зрителите ръкопляскат възторжено. Едва когато по микрофона се съобщава, че става дума за инцидент, публиката разбира, че гълтането на цирков артист от хипопотам не е част от програмата…
Този трагичен случай е описан на сайта на британските награди „Дарвин“, измислени за хора, които изобретяват възможно най-идиотския и зрелищен начин да се самонаранят или ликвидират. И докато нелепата смърт на акробата все пак е плод на случайност, при повечето фатални инциденти наистина е регистрирано що годе осъзнато вземане на решение. Преди години например един мъж изгорял, затрупан в мазето на дървената си къща, понеже решил, че е по-лесно вместо с метла, да почисти паяжините с ацетиленова горелка. Друг пък намерил буркан с жълтеникава течност и я изпил, защото помислил, че е алкохол. Уви, оказало се, че течността е бензин, която той с погнуса изплюл и за да се успокои… запалил цигара. Има и цяло семейство: някой си Пол Щилер и съпругата му Бони се взривили със запалена шашка динамит, която се опитвали да хвърлят в движение от колата си, забравяйки да свалят прозореца.
Името на „наградите“ идва от прочутата теория за еволюцията на видовете на биолога Чарлз Дарвин. Според нея най-слабите индивиди не могат да се преборят с по-силните от тях, така че умират и не оставят поколение. По този начин оцеляват само най-силните и най-добре приспособимите. Според създателката на конкурса Уенди Норткът обаче, в съвременния свят може да оцелее и най-слабият и глупав представител на Homo sapiens. Изключение правят само демонстриралите уникална тъпота, довела и до тяхната смърт. Наградите датират от 7 август 1985 година, когато на Норткът е изпратена първата история за човек, който е загубил живота си по особено нелеп начин. Той се опитал да разбие и ограби автомат за храна, но от силните удари автоматът паднал и притиснал своя бияч.
Доколкото ми е известно, в класацията досега не е попадал българин, което е доста озадачаващо. Но добрата новина е, че не само отделни индивиди, а и цели трудови колективи работят неуморно по въпроса. СДС, да речем, е пример за политическо самоубийство по изключително тъп и мъчителен начин, а последните събития в оределите му редици навеждат на мисълта, че евентуалният избор на нов председател ще се решава посредством физическото елиминиране на останалите претенденти за поста. Още по-хубавото е, че глупостта все по-зрелищно съпътства и действията на високопоставени представители на държавни институции, което пък означава, че от престараване да демонстрира солидарност с пострадалата при футболен мач полицайка, министърът на вътрешните работи действително може да ослепее. (Във всеки случай някъде четох, че един мъж си купил черна пиратска превръзка, но тя предизвикала възпаление на едното му око, засегнало постепенно и другото, та се наложила спешна операция.) А най-хубавото е, че на цирковата арена най-сетне с гръм и трясък започна да се изявява новият антикорупционен орган КНКОНПИ, като по всичко вече личи, че той е твърдо решен да ни устройва всякакви абсурдни зрелища, мятайки се акробатично във въздуха, в резултат на което накрая ще се пльосне на земята и ще си счупи врата…
Разбира се, публиката все още е на етапа, когато развълнувано ръкопляска на „борбата с корупцията“. И има защо: корумпирана районна кметица е заловена с подкуп от 70 000 евро, арестът й се случва в центъра на София, пред очите на смаяните минувачи. Новата антикорупционна комисия и спецпрокуратурата, представлявана лично от шефа си Иван Гешев, часове наред претърсват служебната й кола и описват банкноти по 100 евро на тротоара. Кметицата и нейната заместничка висят 5 часа на централно софийско кръстовище с белезници на ръцете и без адвокати, за да се засили внушението за тежкото им престъпление. Поднесена е и спираща дъха история: за подкупа е бил изнудван строителен инвеститор, който имал разрешения да вдига сгради на общо четири терена. Още от юни 2017 г. кметицата била задължена да финализира разрешителната процедура, но забавила преписката, след което посредници се свързали с бизнесмена и му обяснили, че трябва да й плати по 20 евро на квадратен метър. Първоначално сумата била 500 хил. евро (според Гешев), 1.1 млн. евро (според Георгиев), но след „преговори“ била намалена наполовина.
По-нататък сюжетът се разгръща и под формата на екшън с елементи на трилър. Парите са предадени на кметицата от посредник в кафене в градинката на „Кристал“. Преди това той имал среща в кафене на „Раковски“ и „Гурко“, за да вземе подкупа. Мъжът прибира за себе 14 хил. евро и е арестуван в района на Народния театър. Още на място той заявява, че е готов да съдейства, и доброволно изписва 4 листа с обяснения. В това време екипите тръгват след кола, шофирана от кметицата, която минава по ул. „Славянска“ и прави десен завой по бул. „Васил Левски“. Тогава именно е решено да се пристъпи към арест, защото иначе имало опасност да „изпуснат парите“. Следва оковаването с белезници. Започва и броенето и описването на парите, което по-късно е обяснено с това да не се затрият веществените доказателства. За щастие, в този ден няма бурен вятър, градушка, земетресение или друг някакъв природен катаклизъм, което позволява действията да продължат с часове.
Виновни или не, двете жени висят прави, без съмнение гледката е особено унизителна. По едно време полицайка дори слага ръката си върху устата на кметицата, която се опитва да извика, че иска адвокат. И това не е всичко: след като не се е знаело къде ще ги арестуват, по една случайност на мястото има химик и фотограф, изпратени от МВР. Там са и множество репортери, а близка до властта телевизия предава на живо. О, каква случайност, там присъства и бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, любител на конспирациите и специалист по шайките, озовал се, както казва Гешев, в качеството „на кибик“. Той обаче не наблюдава игра на табла, ами съвсем истински арест, за който пъргаво съобщава във Фейсбук.
Но нелепостите продължават: Гешев обявява, че при предаването на парите, които са били в кашон, кметицата не ги е пипала. Кашонът бил взет от заместничката. Въпреки това следи има по ръцете и на двете жени. Кметицата даже „светва като коледна елха“. За да бъде оправдано висенето с белезници, веднага се дава пример с арестант, който се хвърлил в калта и успял да изтрие от ръцете си веществото, с което били белязани парите. А ето и поредното недоразумение: през последните 20 дни, докато се чакало предаването на подкупа, повечето хора от екипа почти не се прибирали вкъщи. По следенето и арестуването на кметицата работили поне 100 души, които давали денонощни дежурства. В същото време обаче корумпираната никак не бързала да си прибере подкупа, защото водела „бурен нощен живот“.
И така, стигаме до продължилото над 5 часа гледане на мярката за неотклонение… Жените са не само зад бронирана стъклена преграда като най-закоравели престъпници, а излизат и други странни разминавания във версиите на прокуратурата и КНКОНПИ. „Парите не бяха в мен. Бяха в колата. Бяха под седалката“, крещи кметицата, която истерично лепи по стъклото бележки, че е жертва на заговор. На едната се чете: „Ръцете ми не светеха като елха. Светна отстрани. Това идва от листа, на който писах показания.“ По време на заседанието тази версия е потвърдена и от адвоката й, който казва, че при осветяването с ултравиолетовата лампа са светнали само носът, дясната длан и безименният пръст на клиентката му. Според него това не е доказателство, че тя е броила белязаните банкноти, а по подобен неубедителен начин „светнала“ и заместничката й. Не става ясно и защо строителният предприемач първо дава парите на следовател, а едва 11 дни по-късно дава и показания, че е изнудван…
Оттук няма как да не се натрапи впечатлението, че на единствения независим районен кмет в София му е намерена цаката, дори и той неведнъж да е давал податки, че е некомпетентен и не става за поста. Най-фрапиращо е обаче, че като че ли нарочно всичко е нагласено така, щото в ювелирната акция да има множество пробойни. Задържането не е станало при предаването и приемането на парите – те са намерени в общинска кола, до която много хора имат достъп. Ръцете на кметицата не са „светнали“, а следите по никакъв начин не доказват, че е броила белязаните евра. „Липсата на адвокатска защита по време на първите действия от задържането и разследването компрометира самото събиране на доказателства“, пише в блога си юристът Любомир Авджийски. За сметка на това показният характер на операцията и обстоятелството, че жените са стояли за назидание пет часа с белезници, им дава достатъчно основание да съдят държавата за нарушаване на човешките им права.
Апропо, за 2017 г. България вече се нареди на пето място (след Русия, Турция, Украйна и Румъния) по брой на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в които е било констатирано поне едно нарушение. Дотогава страната ни никога не беше стигала толкова „напред“. В началото на март тази година Софийският апелативен съд увеличи двойно, на 100 хиляди лева, и обезщетението за неимуществени вреди, което прокуратурата трябва да плати на бившия военен министър Николай Цонев, след като той беше арестуван, обвинен, а после оправдан по дело за подкуп. По същото дело България вече е осъдена в Страсбург, като арестът на Цонев и още двама души стана емблематичен пример за прийомите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Тримата бяха зрелищно задържани, а МВР разпространи кадри от арестите им: Николай Цонев проснат на колене под дулата на пистолетите, докато зам.-главният прокурор на София Роман Василев крещи: „Вие сте абсолютен престъпник. На колене!“ За този спектакъл държавата плати общо 19 хил. евро на жалбоподателите, а в сметката на данъкоплатците по корупционното дело е и рекордното обезщетение от 300 хил. лв., присъдено на единия от тях…
И сега последствията от спектакъла с кметицата са напът да приключат като чистенето на паяжини с ацетиленова горелка. Или като хвърлянето на шашка динамит през затворен прозорец. За тях обаче ще платим всички ние, и то двойно: веднъж – като обезщетение за безобразната операция, и втори път – като поредно фиаско на поредните органи за борба с корупцията. А те отгоре на всичко стават все по-всесилни и самонадеяни! Главният прокурор Сотир Цацаров даже се скара на вицепремиер, защото си позволил с половин уста да каже, че в случая „малко са прехвърлени границите“, та представяте ли си каква ще е реакцията, ако им се даде по-мощен отпор? Все ще се намери начин за скрояване на номер на критиците – в това няма съмнение, а присъдите ще могат да се издават предварително, още на цирковата арена и под погледа на забавляващата се публика. Сетне в Страсбург отново ще ни подпукат, след няколко години като нищо ще оглавим и класацията на държавите, които най-смело нарушават Конвенцията за правата на човека, и т.н., и т.н..
Е, ако въобще има държава, естествено, понеже с такива ръководни фактори на всички нива тя е обречена да се самоликвидира. „По особено тъп и мъчителен начин“, както пише в сайта на Уенди Норткът, също като за награда „Дарвин“. С една разлика обаче – още по-трагикомично, защото няма да ни погълне никаква Хилда, няма да ни види сметката никакъв хипопотам. Ще приключим, погълнати от собственото си безумие. Че и ръкопляскащи, още недоразбрали какво ни се е случило и защо…
