Разправят, че било истина, но доста се съмнявам. Звучи като история, в която нещо е вярно, но повечето не е. Хубава история. Когато в средата на миналия век национализирали земята, един човек написал следното до съда: „Много съм щастлив, че земята вече не е само на богатите хора, а на всички нас 8-те милиона българи. По този повод искам да ви помоля да ми дадете моята част, една осеммилионна от общата земя, по възможност в центъра на София.“ В съда се чудили, чудили какво да отговорят и накрая написали: „Молбата Ви ще бъде удовлетворена. За тази цел се налага да напишете имената на 7 999 999-те ответници.“
Защо се сетих за тази случка ли? Защото прочетох, че Цветан Цветанов ще съди всеки, който говори, че сделката за апартамента му е била подозрителна. Наистина населението спадна с доста, но пак ще му бъде трудно да напише имената на шестте милиона ответници. А делата ще могат да се гледат по местоживеене в стадионите на съответните градове и села.
На хората по селата и градовете е трудно да им заповядаш какво да чувстват, мислят и говорят. Това не са послушните медии, на които като им посочиш само с пръст Лозан Панов и хукват да гонят, ръфат, вият и разкъсват, та да забравят хората къде са истинските проблеми.
Помните ли изказването, че корупцията е субективно усещане? Беше след една от поредните класации, в които България оглавяваше класация по корупция. Е, вече не е субективно усещане. Вече е измеримо – в левове за фиктивни наеми, в квадратни метри, в бройки асансьори и гаражи, в разлики между пазарна и данъчна оценка. Това е най-тежкият за управляващите резултат от алчността за апартаменти – направиха корупцията измерима, видима. Има такива фалове, които се превръщат в грандиозни провали, защото задвижват социална каскада – едно след друго съставните части започват да падат, като всяко предизвиква падането на следващото. Да се спре такова каскадно падане е сложно, нещо като изчисление на квадратурата на кръга. Знаем им вече квадратурите на апартаментите, и от кой кръг са също знаем.
