В една държава се развива онова, което е на почит в нея – Платон го е казал и по-добре няма как да бъде казано. Но не е уточнил как да разберем кое е на почит, за да се ориентираме какво предстои да се развива. Защото външната, показната, изиграната, демонстрираната почит не винаги е била същинската почит, да не говорим, че в днешните времена, в които истината е под деветото индиго, със сигурност не е.
Георги Господинов е на почит, ама да се е развило талантливото писане от тази почит…Не, този пример не беше добър, Господинов е на почит извън държавата, а Платон, да припомним, е казал, че в една държава се развива онова, което е на почит в нея. В нея, не извън нея. В този смисъл не ни върши работа почитта нито към Соня Йончева, нито към Юлия Кръстева, Кристо изобщо не искам и да споменавам. Кубрат Пулев? Да, той у нас е на почит. Какво развива почитта към Кубрат Пулев не знам, не съм го гледала, чувам че развивал имитациите на борба и договорени победи. У нас тези неща без съмнение са на висока почит и са законно, иначе представяте ли си каква щеше да е съдбата на всички търгове за обществени поръчки.
Като помисли човек малко, стига до извода, че всъщност има един много лесен, бърз и достъпен ориентир за това, какво е на почит. Даже не само за почитаното сега, но и за прииждащото на почит утре. За рекламите става дума. Те се правят от хора, които тъкмо от това разбират. Рекламите не продават стоки и услуги, както изглежда. Друго продават те – начин на живот предлагат, цяр за комплексите ни продават, мечти търгуват. И най-много онова, което се развива в една държава продават, защото развиването и продаването вървят ръка за ръка, това си е закон неотменим, известен повече като „търсене и предлагане“. Ако това ви се вижда прекалено сложно обяснение за все по-простите реклами, които ни се налага да гледаме, това не е опровержение, а потвърждение на казаното. Рекламите стават все по-прости, когато са предназначени за все по-прости хора. Авторът може да е много умен, но ако целевата група е проста, умното е да се направи проста реклама като за прости хора.
Цялото това сриване по стълбището надолу не свършва дотук. Като се има предвид, че телевизиите не се правят за зрителите, а за рекламодателите, следва изводът, че и телевизионните предавания трябва да са прости. Защото тяхната цел не е да вдигат равнището на своите зрители, а да ги броят. И после да могат да казват на рекламодателите: в нашата страна живеят все повече прости хора, нашата телевизия успя да събере пред екраните най-голямата бройка от простите хора, хайде сега дайте ни вашите прости реклами срещу много пари, за да можем да правим още по-прости предавания, които да събират още повече прости хора, които да гледат вашите реклами и да си дават парите за нещата, които рекламирате. Това правят телевизиите, ако не сте се замисляли.
Спомнете си рекламите през годините и ще видите, че те много точно показват какво е било на почит в държавата. Тъкмо сте си помислили, че ей това е най-тъпата реклама и след време ви сервират още по-тъпа, но няма да мине много време и тя ще е вече невинна на фона на някаква нова тъпота. Следете рекламите, те са стъпалата към подземието, нулевия етаж го отминахме. Пуснете си телевизора, там едно момченце раздава сок около една маса, след което се изправя пред мъжа, седнал на най-авторитетното място, и казва: „К’во прайм със сметката?“ Видяхте ли го, чухте ли го? Хайде, след като повърнете, да си помислите белег за какво развиващо се и идващо на почит става дума в тази реклама.
