„В очите на много хора икономическата глобализация е като кутията на Пандора. Но това, което искам да кажа днес е, че много от проблемите на днешния ден не са причинени от нея….. Това е дори валидно за глобалната криза от 2008 година… Просто не е вярно, че икономическата глобализация е причина за повечето ни проблеми днес. Тя стимулира растежа в глобалната икономика, напредъка в науката, технологиите и цивилизацията, макар и да има своята обратна страна.“ Тези думи бяха казани само преди дни в Давос, този символ на съвременната глобализация така критикуван през последните десетилетия. Със сигурност повечето хора биха решили, че оценките принадлежат на някой самодоволен западен лидер или бизнесмен, може би защото са чували вече доста подобни неща. Всъщност, това е откъс от речта на председателя на китайската комунистическа партия и президент на страната, Си Дзинпин.
Заявката за геополитическо оттегляне на САЩ при Доналд Тръмп допълва вече установени тенденции, които препращат към очаквана „смяна на караула“ в глобалната политика. Години след кризата от 2008-а говоренето за „залеза на Запада“ бе интелектуален спорт, а вече и утвърдено публично клише. Икономическото изместване на изток бързо бе обявено за необратимо, а на икономическата мощ веднага бяха приписани чудотворни политически качества, които обричат западния свят. Разделенията вътре в ЕС се предпоставят като дългосрочна пречка, обричаща „стария континент“ на мъчителен срив. Сега изборът на Тръмп пък се интерпретира от мнозина като последния елемент на новия пъзел на разместения свят, в който САЩ ще имат много по-ограничена роля и влияние. Отказът от Транс-тихоокеанското партньорство е просто пореден знак. В цялото това време, Китай върви напред икономически, разширява присъствието си във всички райони на света, настъпва в южно-китайско море и трупа приятели с нови големи инициативи като “One Belt, One Road”. Погледнато така, последната реч на президента Си просто затвърждава вече очевидното.
От политическата реторика вече могат относително ясно да бъдат видени основни елементи на възникващото китайско лидерство. Това е особено вярно по отношение на икономическите аспекти и неговия център е защитата на глобализацията, предотвратяването на разширяването на протекционистки политики и тяхното превръщане в норма. Страната има и ясна позиция по бъдещия модел на глобално развитие, което следва да е центрирано около иновациите. Китайците отдавна настояват за реформа на международните икономически институции и тя вече започна да се случва в МВФ и Световната банка. Нещо повече, те предлагат и „ориентиран към хората“ модел на бъдещо развитие като контрапункт на западния, които според тях игнорира индивидуалното измерение на икономическите процеси. В контраст с очакванията за новата американска администрация, Пекин твърдо защитава постигнатите Парижки договорености по въпросите на климата и ще бъде истинска ирония, ако успее да овладее този дебат. Очаквано политическите елементи са много по-малко експлицирани и ще продължат да бъдат много по-амбивалентни.
Наличието на добра възможност е обаче само едно от условията за размествания в лидерството. Именно тук ще бъдат повечето трудности за китайската страна и затова би било напълно реалистично те да не успеят да се възползват в максимална степен. Един от ключовите проблеми е свързан с това, че новият претендент трябва да бъде приемлив за останалите. С други думи, заемането на водеща глобална позиция далеч не е просто въпрос на сила, ресурси и настоятелност, но и на привлекателност, приемливост, отсъствие на дълбоки страхове от злоупотреба с това лидерство. Ако например погледнете към по-малките страни в юго-източна Азия ще откриете доста притеснения, които надали са ограничени до тази част на света. На повърхността или не, доста нации изпитват притеснения от евентуалните последствия на свят, доминиран от Китай. Приближаването на подобна възможност може да изкара на преден план именно подобни страхове.
Нещо повече, подобно лидерство може да се окаже подранило. Самите китайци подреждат собственото си развитие в дългосрочна времева рамка. Още от времето на реформите на Дън Сяопин сменящите се ръководители на комунистическата партия са имали точен усет за последователността на необходимите реформи и дългосрочната им перспектива. За тях е било достатъчно очевидно, че китайското догонване ще изисква време и различни етапи, които трябва да бъдат внимателно управлявани и преминати. Вярно е, че последните години могат да създадат обратното усещане, но всъщност в страната вървят едновременно няколко сложни прехода в икономиката, политиката и обществото. Те не просто изискват цялата енергия и мисъл на местните елити, но могат да се окажат трудни за осъществяване и съвместяване. Затова и доста хора в официален Пекин не бързат с претенциите и скоростта на промяна в гео-политическите баланси. Към настоящия момент, техните усилия са по-скоро фокусирани върху укрепване на регионалното присъствие на страната, инвестиционна експанзия в Азия и отвъд, натиск за реформи в сегашните международни институции, както и създаване на нови такива, които се моделират от тях (например, азиатската банка за инфраструктурни инвестиции).
Напълно възможно е във времето Китай да изпадне в иронична ситуация. Изкушени от сегашното безвремие около идеите и встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и желанието да опитат лидерство, китайците на практика показно легитимираха сегашната глобална система, независимо от известните критики, които имат към нея. Това ще направи евентуални последващи противопоставяния и опити за нейната ревизия по-трудни и неубедителни. В крайна сметка, може да се окаже, че те приемат подобен сценарий на ограничена промяна, стига да получат някои от нещата, които искат. Подобна цена на сдържането на възникваща свръхсила може да е приемлива и за останалите големи играчи. Повече яснота ще има едва, когато новата администрация във Вашингтон придобие стабилни политически контури. Доколкото обаче тя отстъпва и отваря пространства (като случващото се с транс-тихоокеанското партньорства), китайската реторика за лидерство ще бъде все така обилна и все по-убедителна.
