Клиентелистката партия е извратено явление в днешното българско политическо общество. Отблъскващо. Грешен свят. Който вижда злините страда. Който си затваря очите, вегетира. O, tempora! О, mores!/ О, времена, О, нрави! (Ботев, 1873). Партийният политически клиентелизъм е подла политическа машинация срещу политическия разум на обществото. Мнозинството е обърнало гръб на безсмислено участие в изборите. Клиентелизмът побеждава. Всичко е подредено от само себе си. Медиите, станали по хиляда причини решаващ политически актьор, са слепи и глухи.
***
Жадната за господство корумпирана политическа партия си служи безсрамно с клиентелистки похвати. Вулгарният похват е купуването на гласове. Критичната публика знае, но не може да направи нищо. Държавата е открадната. Говори се до втръсване срещу купуването на гласове. Клетви на органите! Заклинанията бяха денонощни: „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“. Пушилки. Накрая нищо. Коя партия е купувала гласове? Няма такъв въпрос в националната медийната пустиня. Няма гражданско общество. Нищо няма. Декоративна демокрация. Симулакруми (Бодрияр)!
***
Корумпираната политическа партия не пада от небето. Тя не е природно бедствие. Партията възниква в условията на политическия плурализъм като нормална и успешна. Побеждава на честните парламентарни избори и повтаря победата си. С всяко повторение на победата, обаче, се усилва клиентелизма. Покварата настъпва със замяната на политическите ценности и мотиви за партийна дейност с користни лични интереси и ползи, които трасират двустранните зависимости на клиентелизма. Така се формира клиентелисткия манталитет. Говорят за твърдо ядро на партията, ала не вникват в същината и характера на партийната преданост. Настъпила е невидимата трансформация. Партията е удушила политическата си сърцевина, ставайки клиентелистка. Как е станало това? Трябва да разберем.
***
Упражняването на политическата власт (функционирането на държавата) има йерархична структура. Единственото политическо лице в едно министерство, например, е министърът (политическият кабинет е подробност и въпрос на собствено политическа технология, ако това е подходящ термин). Другото е държавна администрация, която не прави политика, а реализира политика. Администрацията е изградена на принципа на компетентност. Правителствата се сменят, администрацията остава. Такъв е законът на демократичната и правова държава. Идеален тип, в смисъла на Вебер; утопия в епистемологически и методологически смисъл. Никъде в реалните политически общества не съществува съвършенство. И слава богу! Общество от ангели би било ада (Хайек). Но с идеалната мярка знаем как да съизмерваме реалния политически живот и функциониране на политическата власт. Елементи на клиентелизъм има във всички модерни и пазарни общества. Това съвсем не е успокояващо и не е пътека за индулгенции. В България политическата тежест на клиентелизма е голяма. Тресавището е опасно!. Ако навсякъде има клиентелизъм, това означава бдителност, съпротива, непримиримост и борба.
***
Какво става у нас? Администрацията е покварена от политическата власт. Историята с клетата държавна администрация е много стара. Още от началото на българската национална държава след освобождението от османската власт до ден днешен администрацията е играчка на поредните политически властници. Политическата партия идва на власт и почва да слага навред свои партийци и техни роднини. Тази епидемия плъзва в държавната и в общинските администрации. Нямаме място и време за историята.
***
Повече от три десетилетия след имплозията на мракобесната тоталитарно-комунистическата система, където всичко върви по партийна линия, дълбоко повреденото българско общество остава с неразвита политическа, демократична и институционална култура. Клиентелисткият манталитет и поведение се приема като „здрав разум“ и без никакви морални терзания. В новия политически фолклор се настани нежната метафора за калинките.
Клиентелистката партия не се ограничава до индивидуалните си „верни“ поддръжници. Купуването и задържането на клиенти става наедро-наедро! Клиентелистката партия на власт знае как се правят държавни поръчки с камуфлажни конкурси. Даването-вземането има различни форми, между които и подкупването с предан електорат.
Клиентелистката партия си гарантира сигурност и съществуване, докато е на власт или има коалиционно участие във властта. Щом клиентелистката партия мине в опозиция и няма надежда да спечели отново на избори, нейния електорат се свива значително, а бъдещето е нейното изчезване от политическата сцена. Превръщането на дадена партия в клиентелистка е вътрешно политическо поражение, изразяващо се в липса на креативност и в идейно-ценностна празнота. Външната стабилност е функция на клиентелистки връзки и зависимости.
***
Има два основни начина за преодоляване на партийно-политическия клиентелизъм: а) Усъвършенстване на правната защита на държавната администрация, което означава господство на административното право срещу политическото самоуправство. Лоялността на администрацията към политическото ръководство е лоялност в стриктния смисъл на това понятие (спазване на правилата, а не подмазвачество, угодничество или своеволие); б) Другият начин за преодоляване на клиентелизма е стратегически: въпрос на манталитетна промяна в политическото общество и обществото като цяло , което е продължителен процес. В късно модерното общество социалното време се ускорява непрестанно и това означава възможности за промяна на манталитета за сравнително по-кратки периоди на социално/историческо време.
***
Продължителната и задълбочаваща се политическа криза от извънредни към извънредни парламентарни избори и невъзможността на победителя за шести или седми път да реализира мандата си за редовно правителство, свидетелства за безплодието на политическия клиентелизъм.
В туй време политическите предавания в големите медии се занимават с глупости и празно дърдорене.
Нещата са сложни и много сложни. Необходимо е мислене. Редно е активното общество да е първостепенна грижа на интелектуалците, на медиите и на политиците.
