Хахаха, Валери Симеонов, хихихи влиза с полицаи в дискотеки в Слънчака, хехехе, и си мери силите с – хохохо – диджеи. Смешно е наистина, но нямам никакво намерение да се смея. От смеха не прокопсахме – на когото не сме се смели, само той не ни е управлявал. Смеем се, смеем се, а на вълната на нашия смях те се издигат и засядат във властта. И се превърнахме в малка весела държава – колкото повече ние се смеем, толкова повече горе ни дават още и още поводи за смях. Ами хайде като сме толкова по-умни от тези, на които се смеем, да измислим някакъв полезен ход. Защото засега полезен ход не се вижда – всичко си върви все така безполезно за нас и полезно за тях, както си е вървяло от години.
В каубойските акции на Валери Симеонов има поне две неща, които не са никак смешни.
Първо: Вицепремиерът се разработи. И като тръгна сам да установява тишина и да приведе „Слънчев бряг“ в по-приемлив за слуха и зрението вид, може би ще се сети, че има куп институции, които са създадени точно с тази цел. И че в тях работят много чиновници, които получават заплата за същата работа, която сега вицепремиерът е тръгнал да върши самостоятелно. Тогава не само че за нас ще има полезен ход, ами даже два. И да накара тези институции да работят, и да съкрати бройката на чиновниците в тях заради това, че не работят – все полза. В първия случай ще имаме резултат, във втория ще спрем да храним със заплати и подкупи толкова хрантутници. Има и трети, най-добрият възможен вариант – по-малко чиновници ще започват да вършат по-добра работа. Само че, за да стане това, трябва не да се смеем, а да каже: Браво, Валери, браво, Симеонов, работи за тишината, докато се сетиш, че има хора, които получават заплати от правителството, за да работят точно това и ги накараш да работят.
Второ: Сега е моментът да се каже на Валери Симеонов, че тишината в градовете е по-важна от тишината в морските курорти. Когато човек отива в „Слънчев бряг“, той е наясно какво да очаква. Но когато живее в град, в който ромските сватби почват в четвъртък вечер и продължават до полунощ в неделя, шумът стърже по мозъците цяла година, не само през седмицата, в която е отишъл на море. Де да бяха само сватбите. Във всеки град има поне по една дискотека/кръчма, която конкурира по децибели „Слънчев бряг“.
Можем да хихикаме и хохокаме по повод на акцията на Валери Симеонов край морето, а можем и делово да упражним граждански натиск да я пренесе и в градовете ни. Кое от двете неща ви се вижда по-полезно – да се повеселим за сметка на вицепремиера или да го впрегнем в работа?
Разбира се, че второто е по-полезно, макар първото да е по-приятно. В единия случай можеш да покажеш колко си хитроумен като напишеш няколко смешки на тема „такса празен стол“ и „диджей Станчо“, да се полюбуваш на себе си и да се радваш колко другите ти се любуват. В другия случай няма никаква забава – налага се да водиш скучна и прозаична битка за прилична тишина в квартала. Затова ние избираме по-приятното, по-лекото, по-забавното – да се подиграваме, да се смеем, да остроумничим. След което се чудим как да заспим на непоносимия шум, който е навсякъде около нас.
Е, в такъв случай кой е смешният?
