Няма да кажа кой уби Виктория. Не, че го крия, а просто не е той. Който и да е той, не е той! В краен случай, ще е той, но само наполовина или за половината от вас.
Колкото повече измекярите на властта се напъват да изкарват убийството битово, криминално, толкова повече се засилват подозренията на обществото, че има нещо гнило. Така, де, когато главните редактори на „Труд“, „24 часа“, ВеВести (Блъсков, Зюмбюлев, Евгени Петров) ти натрапват, че „ както изглежда“ това ще се окаже „брутално циганско престъпление“ (Зюмбюлев), когато бързат да предрешат случая – „Луд сексманиак убил Виктория Маринова“ („Труд“), подсилено с коментар на главния редактор Блъсков: „Няма убита журналистка в България. Убито е младо красиво момиче…“, когато списувателят на „ВеВести“ Евгени Петров се обажда някъде от далечна чужбина – „Убийството на Виктория няма нищо общо с професионалната й работа, така ще се окаже…“ И когато всички тези авансови индулгенции за властта съвпадат с мнението на главния прокурор: „Не можем да кажем, че версията за изпълнението на работата й или с оглед тематика на предаванията й е определящата версия”… При всички тези „когато“ на нас не ни остава нищо друго, освен да си мислим, че цялата казионна медийна армия, всички държавни институции са впрегнати да скрият една страшна истина – че в България убиват журналисти заради работата им. Въпрос на доверие е! Но когато става дума за „Труд“, „24 часа“, „ВеВести“ (списван с активното сътрудничество на Георги Харизанов!) няма въпрос! Просто няма доверие! Отдавна е похарчено в евтина пропаганда и грозни лъжи. Чуй Блъсков и си помисли обратното! Вече сме на еврейско доверие… Казваш ми, че си тръгнал за Йерусалим, за да си помисля, че не отиваш в Йерусалим, а ти всъщност отиваш в Йерусалим. Защо ме лъжеш, бе Моше?
И така защитниците на властта хвърлят съчки в огъня на противниците на властта.
Обаче и противниците на властта не остават по-назад. Те също кладат огъня на Цацаров, Блъсков, Зюмбюлев… Спешното дописване на творческата биография на журналистката, истеричното сочене с пръст на властта като пряк убиец, наивистичните криминални сюжети, които се къдрят из мрежите… Ефектът е повече от ясен – отблъскване на разумните хора, които са склонни да повярват във вината на властта, но искат малко повече доказателства. Искат аргументи не клетви. Засега аргументи няма.
А че властта е виновна, няма съмнение. И да е невинна в конкретния казус, виновна е по принцип. Виновна е като масов убиец!
Властта на мутрите, която подчини и обезличи тотално полицията, която създаде в обществото един извратен модел на успеха (корупция, арогантна кражба, директен рекет, брутален непотизъм и калинковъдство…), и още по-лошо, която създаде усещането за безнаказаност на всеки, който има пари – от местен и околийски криминален авторитет, до местен и централен партиен бандит. Цинизмът като държавна идеология – шефът на антикорупционната прокуратура да ти дава Пеефски за пример на кристално чист данъкоплатец, най-големия данъкоплатец!
Такъв разпад българската държавност не помни. И за всичко това е виновно користното невежество, оглавявано и практикувано от Бойко Борисов. Той естествено ще си плати. Но не от нас, както пророкуват наивниците в социалните мрежи. На края на “Туин Пийкс” хилещият се пред огледалото агент Купър ще види насреща си вместо своето отражение, лика на демона Боб. Борисов ще види Пеефски, Цацаров, и т. н. и т.н. (100 пъти т.н., защото името им е легион). Е, ако слезем един пласт по-надолу, ще се окаже, че и ние не сме невинни, защото именно ние избутахме това най-просто нещо на това най-високото място. Със Сизифовски усилия и, естествено, Сизифовска награда. Но това е друга тема, дълга и много тъжна…
Та исках само да отбележа тази ирония на ситуацията, как напъните на двете крайности обслужват противниците. Животът често си прави такива иронии! Резултатът е, че недоверието ескалира. Каквато и да е истината за това брутално убийство, тя ще бъде истината само на едната страна.
И ще се сбъдне мечтата на Дейвид Линч: „Истината е, че нямаше как все пак да не разрешим убийството – такива са правилата на телевизията. Но ми се искаше тази смърт просто да се носи в мистерия до самия край и да остане неразгадана.”
Това, което не звучи реалистично в мистичния град Туин Пийкс, си е съвсем в реда на нещата в измислената ни дър… територия!
Доверието към полиция и прокуратура е под точката на замръзване. Каквото и да кажат за това убийство, когото и да посочат като извършител, недоверието ги чака на барикадата си. Лъжат! Погледнете само в какъв каяфет се показва по телевизията главен инспектор Николай Кожухаров, шефът на полицията в Русе. Някои каза, че приличал на полицай под прикритие. Но истината е, че повече прилича мутра под полицейско прикритие. Боже, ние мутра имаме на премиерско прикрите, та…
Властта има само един полезен ход. Да включи под някаква форма (не знам каква и дали има процедура!) разследващи или поне наблюдатели от Европол или от някоя европейска страна. Но тя няма да го направи. От страх, че някой може да надникне междувременно в кочината, в която сме обърнали полицията и прокуратурата.
А на противниците на властта ми се иска да кажа: Не изтерясвайте, не отблъсквайте разумните хора! Не повтаряйте грешката с „умните и красивите“! Те ще ни трябват, за да съборим властта, която може да е невинна в конкретния случай, но не може да е невинна изобщо. И трябва да си върви вече – с добро или с не толкова добро!
