Снощи, на по една вечерна бира с приятели, чух един човек да казва: “Ама какво искат тия? В Германия спят на палатки!” За украинските бежанци става дума. Ами не, не спят в палатки. Независимо какво каза от парламентарната трибуна вицепремиерът Калина Константинова. В никоя държава в ЕС украинските бежанци не спят в палатки. Мой съученик, стоматолог, който оказва безплатна помощ за избягалите от войната в Украйна хора, ми изпрати съобщение, което е получил: “Как не ви е срам? И от Афганистан и от Сирия идваха възрастни хора и жени с деца, но бяха настанявани в бежански лагери и се взимаха съответните мерки! А защо трябва тези заразени с разни видове болести от разгуления си живот да заразяват цяла България тук и вие ще заставате в тяхна защита, на милиардерите! Я се скрийте някъде и се засрамете! Ако имате изградени някакви лични контакти с тях вземете си направете някои изследвания да не се окажете сериозно заразен с по няколко болести!”
Изглежда, че войнствената безпросветност и простащина са най-голямата зараза в България. Затова и от трите горещи за България теми – разселването на украинските бежанци, ветото на Северна Македония и споровете за еврото, избрах най-напред да говорим за хората, потърсили убежище в България от войната в Украйна. Да видим фактите.
Първо, от началото на руската инвазия в България са пристигнали около 300 хиляди души от Украйна, от които една трета са и останали. От останалите тук 95 хиляди в хотели първоначално бяха настанени 63 000 човека. Сега са много по-малко – в хотели са малко над 10 000 души, в буферните центрове – 500, в държавни почивни бази – 3000.
Второ, не са настанени в бежански центрове, защото капацитетът на им е за около 5160 човека, и поне половината от тези места са във фургони. Във фургоните липсват елементарни условия да бъдат настанени деца, освен че няма и топла вода, а високите температури здраво нагряват ламарините. Въпреки това ги ползват за буферни центрове.
Първите бежанци започнаха да пристигат в България в началото на март – майки с деца и възрастни хора. Изпълнителната власт се оказа по бели гащи. Благодарение единствено на доброволците и украинската диаспора тези хора бяха посрещани тук, организирани пунктове за храна и стоки от първа необходимост, дрехи и средства, настанявани, осигурявана здравна помощ – също на доброволни начала. На 9 март правителството реши да ги настанява в хотелите по морето и да плаща на хотелиерите по 40 лева на човек – нощувка, три хранения и включен туристически данък. Това означава, че за един месец за всеки настанен украински бежанец хотелиерите получават по 1200 лева – в месеците преди летния сезон, когато хотелите са празни, това не просто помогна на туристическия бизнес, а удвои сезона му. Бежанците не получават нищо, освен еднократна помощ от 375 лева – но само тези, които са получили временна закрила.
Трето, на 29 април Европейската комисия изплати от кохезионните фондове над 3.5 милиарда евро на държавите-членки от ЕС, предназначени за украинските бежанци, от които България получи 148.4 млн. евро. Още тогава вицепремиерката Калина Константинова заяви, че 100 млн. евро от този ресурс отиват за направени вече разходи за програми в подкрепа на бизнеса. Така че за бежанците оставали около 48 млн. евро.
Странно е, че в парламента Константинова говореше за 150 милиона лева, двойно по-малко от заявените пари. А колегата ѝ по власт – вицепремиерът Асен Василев, в същия ден каза на журналистите, че 148-те милиона евро били за украинските бежанци и единствено за тях. Кое е вярното?
До момента българската държава е превела на хотелиерите малко над 11 милиона лева за нощувките през март. За април са предвидени 52 милиона лева. 257 са хотелите, чиито собственици оставят бежанците срещу 15 лева на човек от 1 юни до 31 август. Логистиката, транспорта, настаняването във временните бази, стимулирането на заетостта също гълта средства – по данни на вицепремиерката близо 25 милиона лева, но бежанците вече са многократно по-малко, тъй като всеки ден напускат хиляди. Десетки милиони са предназначени и за неправителствени организации. Така че всички избълвани злословия как държавата плаща на украинците, а не се грижи за собствените си бедни, са сиромахомилство и пропаганда, която размътва мозъците. Но правителството е длъжно да направи разходите публични, като ги съобщи в портала си “България за Украйна”.
Четвърто, въпреки че на 5 май Министерският съвет одобри държавата да покрие здравните осигуровки за три месеца на всички украински бежанци, които са получили закрила, а на децата и пенсионерите над 65-годишна възраст – за целия период на закрилата, това си остава на хартия. Една част са се появили в системата на НАП като здравноосигурени, други не. Представете си какво означава това, ако сте онкоболен или с друго тежко заболяване и имате нужда бързо да се продължи прекъснато заради войната лечение.
Пето, на ден България напускат по няколко хиляди украински бежанци. Една част от тях се връщат в Украйна, другите отпътуват за Западна Европа, където бързо могат да започнат работа. Остават хора от най-рисковите зони на военни действия, които просто няма къде да се върнат. Тяхното недоволство от местата, където бяха преместени след хотелите по Черноморието е напълно естествено – съвсем естествено е майките с деца да искат да са в градове, където шансовете да си намерят работа, да запишат децата на училище или в градина да по-големи. Другото е изолация на чист въздух. Освен това съвсем в реда на нещата е хората да искат да знаят къде ги водят – те са в непозната страна, където значителна част от обществото е зле настроена към тях.
Пред тези факти трябва да се поклонят и премиерът Кирил Петков, и натоварената да отговаря за украинските бежанци вицепремиерка Калина Константинова, която така и не се срещна с тях. Все пак им се извини за онова видео, в което гневна и сърдита, им се караше. Сега цитирам Петков: “Ние за три месеца дадохме безпрецедентна подкрепа в едни от най-хубавите хотели на България. Сега влизаме в малко по-нормални рамки, все пак те са бежанци. Българската държава не може да продължи до безкрай да подкрепя такова луксозно пребиваване в България”. Отново да повторя – не го плаща българската държава, а ЕС.
А светът видя балкантуристкото българско гостоприемство.
