При обсадата на Севастопол по време на Кримската война англофренците и руснаците се биели ожесточено. Залегнали в окопите си, те непрекъснато стреляли по врага, разменяйки си люти закани. По някое време обаче им писвало и вдигали белия флаг. В тези кратки почивки те не само преставали да гледат на противника като на противник, а си разменяли коняк и водка и сядали да изпушат по цигара…
Същият синхрон във „военните действия“ се наблюдава и в момента, при това, изглежда, с благословията на българската държава. По тази причина координацията на провокацията върви по план и има шанса да подпомогне и двете театрални трупи, които го играят врагове.
Да видим:
Ден след привикването на главния прокурор и шефовете на специалните служби на спешно съвещание при президента заради „усложнените отношения с Анкара“ така наречените обединени патриоти осъществиха обещаната още в началото на месеца (!) блокада на три гранични пункта с Турция. Облечени в български носии и развяващи трибагреници, те безпрепятствено стовариха автомобилни гуми по входните трасета и скандираха пред безучастния поглед на полицията – ужким с цел да спрат автобусите с изселници, които пристигат, за да гласуват в неделя. Под транспаранта с надпис „Браним България, браним Европа!“ се извиха и народни хора, а тук-таме символично се опънаха вериги в знак, че границата е затворена. Упражненията по патриотична семиотика обаче приключиха някъде около 4 часа следобед, след което автобусите влязоха в България абсолютно необезпокоявано. А най-смешното е, че след тая дунанма МВР честно констатира, че по границата не е имало проблеми…
Всъщност най-смешно е друго – същите, които настояваха гласуването да стане задължително, опитаха да попречат на български граждани да упражняват не само избирателното си право, но и задължение. Вместо да прокарат законови промени, които да прекратят практиката с вота на изселниците в полза на откровено етнически партии, точно те я затвърдиха. С напълно ясни намерения, разбира се, на които „противникът“ услужливо отговаря с предоставяне на поводи да развеят трибагреника, та взаимно да си помпат електоралните рейтинги.
В случая, баш в навечерието на патриотичната операция, партията на Лютви Местан пусна провокативен клип с текст: „Помниш ли, братко, онези дни? Какво ни сториха? Без да ни дадат капка вода, как ни изгониха от собствената ни държава? Как ни накараха да скитаме по улиците, забрави ли, приятелю? Да, нас ни откъснаха от Кърджали, но Кърджали не се откъсна от нас. Откъснаха ни от Разград, Бургас, Шумен, но майките ни не успяха да ги откъснат от нас“ и т.н. Естествено, обединените патриоти чакаха само това, за да сезират мигом ЦИК, че се отправя политическо внушение към изселниците да подкрепят ДОСТ, понеже това ще е своеобразен реванш за „възродителния процес“. Удряйки си едни на други рамо, класиката в жанра „имитация на противоборство“ се пренесе и на телевизионния екран, където кандидат-депутати от двете страни на барикадата за малко да се хванат за гушите. И нищо чудно след този спектакъл на читалищно равнище да са отишли да ударят по един коняк.
Това пък ме подсеща за още една история, само че от времето на Първата световна война. На един генерал му хрумнала идеята да отбие река Марна, за да разкаля терена и да бие по-лесно врага, но в крайна сметка реката заляла и окопите на собствената му армия. Всички газили в това кално тресавище, от което победители не излизат. Падали, ставали, после пак падали, докато се омазали до степен, че да не се знае кой от коя армия се сражава…
Щом държавата допуска това, вероятно на спешната среща при президента са си говорили за всичко друго, но не и за „усложнените отношения с Турция“. Например може да са обсъждали времето – това би било добро обяснение защо няма санкция от страна на МВР, нито от главния прокурор. Ако пък все пак е станало дума И за националната сигурност, има опасност да се окаже, че на такива провокации се гледа като на нещо съвсем безобидно. И тъкмо оттам ще изскочи основният ни проблем – държавата или е излязла в почивка да изпуши цигара, или изобщо я няма. Което, впрочем, е малко по-оптимистичният вариант от този да е съучастник в калното театро, самата тя имитирайки безпомощност пред напълно реална заплаха за националния интерес. И отвън, но и отвътре.
