Тони Филипов, д-р
Последните дни показаха, че реформа в съдебната система няма да има. Показаха и защо. А ако питате мен, тя вече не е и нужна. Нещата са отишли толкова далеч, че системата трябва да бъде разформирована и изградена отново.
Съдебната реформа беше предадена от всички, които я обявиха и уж подкрепяха. И днес реформаторите приличат на онези сакати просяци от Тюрен, за които разказва Еко, дето щом наближили чудодейните мощи на свети Мартин, хукнали да бягат, защото се страхували, че светията ще ги изцери и ще ги лиши от източника им на доходи…
Това, че Борисов, въпреки блажните приказки, не желае реална реформа, беше ясно. Той го каза още преди да подпише споразумението за съвместно управление със РБ: „Каква реформа искат реформаторите – тази от времето на Костов и Иван Григоров ли? Аз съм против! За реформа трябва да има широк консенсус на съсловните организации – на прокурори, съдии, следователи…” Което на практика е отказ от реформата, защото такъв консенсус ще се получи на мук. Че главният прокурор е против реформата, също не е изненада. Нито пък реформаторската алергия на ДПС. Самият Борисов неведнъж е правел евала на Доган за акъла и волята да овладее съдебната система. Той ли да се бори за реформата? В политиката нищо не се дава, всичко се взема. Ще бъдем наивници, ако зад нежеланието за реформи не видим и страха от възмездието на Закона, ако той си спомни за какво е бил създаден.
След това реформата беше предадена и от европейските институции. Те години наред пишат (вероятно и други ден ще направят същото) как нямало резултати, но пък имало политическа воля. Абсурдна сизифовска интерпретация на политическия процес! Ако те не пожелаха да си нарушат рахатя лани и полани, още по-малко ще го направят сега. Тъпотиите на Меркел подпалиха стария континент и последната грижа на европейските бюрократи е напредъка на България.
В местенето на това гробище и ние, т. нар. обикновени хора, не излъгахме очакванията. Нула подкрепа. Голямата драма на тази реформа е, че, въпреки изключителната ѝ важност за нормализирането на цялото общество, борбата с корупцията, кражбите, престъпността, на обикновените хора тя звучи като Патагония, далечно и неясно. Доказват го рехавите агитки при спорадичните опити да се протестира пред Съдебната палата. Както обичаме да казваме, българинът мрази да му бръкнат на две места. Едното е в джоба. Затова ще излезе на протести срещу цените на тока, срещу поскъпването на винетките… Но не може или не иска да разбере, че сегашната хавра в съдебната система му бърка и на двете места едновременно. Какво се случи с всички знакови дела? Филип Златанов-Тефтерчето беше оправдан, Масларова беше оправдана, шефът на „Софийски имоти”, където потънаха стотици милиони, беше освободен от отговорност по давност. Веселин Георгиев (Батко и братко) беше оправдан. Христо Бисеров беше оправдан. Мария Мургина – оправдана. Цветанов – оправдан. Маргините и Брендо – оправдани… Да не изреждам повече. Напишете в Гуглето „оправдан” и бройте, ако имате ден-два свободни. В затвора влязоха само някакви околийски кокошкари от ДПС, явно със санкцията на Доган.
Та искам да кажа, че реформата беше изначално обречена. Тя имаше силни врагове и неубедителни (да не казвам продажни) приятели. При това положение единствено силен граждански натиск можеше да я задвижи. Но обществото беше предварително и съзнателно разделено – на протестъри и контри, на русофили и американофили, на рубладжии и грантови анализатори, на патриоти и предатели… Тоест, и то не е в състояние да я задвижи.
Накрая всички ще платим за раблезианския разгул в правосъдието, включително и тези, които ритат срещу съдебната реформа. Там, където няма правосъдие, никой не може да бъде сигурен за правата, собствеността и живота си дори. И колкото и да не им се вярва на властимащите, тях ги чака бъдеще на властнямащи. За живота след властта трябва да се мисли още преди това. Ако си сял беззаконие, ще жънеш беззаконие. Толкова е просто.
Историята с SMS-а, който член на ВСС изпратил на премиера, показва, че в разделението на властите у нас се е настанила една такава суматоха, че “човек не всякога е там, където е капата му”. Както и да обяснява премиерът, няма съмнение, че SMS-ът му е изпратен от член на ВСС. А дали между магистрата и премиера е имало посредник, некакво Яне, е без значение. Намесата на това лице (да ми прости Господ преувеличението) е удар под интелекта. Първият въпрос, на който Борисов дължи отговор на обществото, е защо член на ВСС му докладва какво се случва в кадровия орган на Темида? Вторият въпрос е защо препрати SMS-а до шефа на ВКС Лозан Панов. Прозвуча като заплаха, каквато вероятно е. И спешното му отиване във ВСС без покана, след като Лозан оповести SМS-а и освети изповедалния полумрак, в който се сношават властите, потвърждава това. Дето се вика, понякога и тарикатите носят вода на баламите. А дето членовете на ВСС му станаха на крака, даже ме е срам да спомена. Борисов наговори едни нелепици. Обвини Панов, че говорел политически. А как да говори? Зер реформата в съдебната система подлежи на икономическо решение? Нали от политиците и политическите партии очакваме реални предложения за реформа! Нали тези в НС, които трябва да гласуват тези реформи, са политици?! Нали от тези реформи очакваме да вкарат ред в разкапаната ни политическа система?
Въпросното заседание на ВСС беше посветено на приключване на драмата с „Яневагейт”. И дали заради отиването на Борисов, или независимо от него, ВСС прекрати делото по най-удобния за управляващите начин. Никой не оспори сериозно съдържанието на записите. Под съмнение беше поставен единствено начинът по който са направени. Изтъркан номер повтарян десетки пъти. “Не мога да обръщам внимание на две свраки, които са се събрали и си говорят”, неглижира случая Борисов. Да, де, ама тия каки не са кои да е каки. Да, дамите имат съмнителна професионална и морална репутация. Но както учеше Стивън Кинг „Това е приказката, а не човекът, който я разказва.” Няма да е справедливо да им се оспорва информираността. Янева ръководеше най-голямото съдилище, имала е достъп до хиляди дела, разписвала е хиляди СРС-та, дълги години е сядала на една маса с втория човек в ГЕРБ. Знаем какво се споделя на маса – всичко.
Но разказът продължава. В последната серия, публикувана в „Бивол” в петък, Янева обяснява как седят нещата по тънката част при Борисов: „Има една, на която й купи къща в Барцелона за милион и половина евро! Има една друга, тя ходи в „Шервиньо“, забраих й името, която беше на един негов много близък приятел от „Котараците“ жена…. Тя му беше протокол”.
И проблемът не е в това, че премиерът имал любовници. Бих се притеснил, ако нямаше. Вторачени в управлението, ние „съвсем бяхме изпуснали тази важна подробност от неговия живот. Как изобщо се отнася той към жената, как решава за себе си този насъщен въпрос?» (Чехов) Насъщен! Въпросът е в къщата в „Барцелона”. Ако е вярно, че тя струва 1.5 млн. евро, платени от Борисов, това поставя много и най-различни въпроси, свързани с вероятния (криминален?) произход на тази 1.5 млн., с укриване на доходи и данъци, с пране на пари. Точно за такива неща в Кралство Испания съдят инфантата. Но не става дума само за 1.5 млн. Никой не се разорява, за да купи къща на любовницата си. Тези пари подсказват, че са част, малка част от по-голяма сума. Колко голяма, засега има само слухове. Още преди 3-4 г. един слух за тържествено честване на първия милиард обикаляше София. Въпросът дали е чукал „жената на приятеля” си от „Котараците” е личен морален въпрос. Но въпросът дали тя е назначена за главен специалист в Дирекция „Правителствен протокол“ като жена на приятел (непотизъм) или като любовница (злоупотреба с власт с цел набавяне на лични облаги) е обществен. И ни засяга пряко. Но ВСС реши, че не ни засяга.
Случката с SMS-са потвърждава твърденията от разговорите Янева-Ченалова. Да напомня, че аферата Янева започна с твърдението на бившата шефка на СГС, че Борисов, тоест изпълнителната власт, наредил на Цацаров, главния прокурор, да я «опраска» в качеството ѝ на шеф на СГС. И това ако не е суматоха и объркване на капите… Преподавателят по право в ЮФ Кристиян Таков написа във ФБ, че се срамува от премиер, който демонстрира пълно невежество за това как функционира разделението на властите. Христо Иванов определи събитията, не без основание, като конституционна криза. Скандалите наистина са огромни, колкото и да ги омаловажават проправителствените медии, и във всяка нормална държава щяха да доведат до оставки, ако не и до правителствена криза. Но у нас не довеждат. И това, което е по-страшно, не виждам някакъв особен потрес в обществото от тези разкрития. Хората сякаш оглушаха и ослепяха. В буквалния смисъл. Психосоматична защитна реакция. Ако около теб е пълно с грозни, неморални, отвратителни неща, от които няма как да избягаш, организмът се защитава, като престава да вижда и да чува. И се получава един порочен кръг: все повече от нас престават да виждат и чуват грозните неща, от което те пък стават още повече, а ние, за да не откачим, още повече преставаме да ги виждаме, те още нарастват…
Не знам края на приказката. Ще ми се да вярвам, че в един момент по някаква неизвестна на мен причина ще прогледнем и прочуем. И заради този ден пиша, ако мога да го доближа поне с един миг.
