Тъй като в Пловдив, както е известно, ревностно почитат древните народни обичаи с давност от около 40-50 години, мисля, че сглупиха с построяването на 30-метрова кула точно в разгара на т.нар. Южници-верижници. Все пак едно е на Богоявление питомците на детска градина да играят хоро с народни носии в басейн, а съвсем друго е да предизвикваш гръмотевицата! А ето какво пише етнографът Димитър Маринов за нея:
„Гръмотевицата е страшно нещо. Тя се праща от Бога, за да накаже човеците за греховете им и гръмналият се не закопава в гробищата, защото се счита за грешен. Гръмотевицата е стрела, която долетва от небето и ударя човека. В чест на туй явление физическо са устроени два празника: 16 януари и 20 юли. На тоя ден всякоя къща си меси колач и си разнася по къщите да бъдат пазени от гръмотевицата. Никой из къщи, а особено жените, не трябва да работят, защото ако на някого има дреха, чорап или риза, работени на тоя ден, то непременно ще го удари гръмотевицата.“
Фактът, че съоръжението ще започне да функционира четири дни преди фаталния 16 януари, не би трябвало да се приема за успокоителен. Напротив, месец по-рано колегата Руслан Йорданов написа статия в „Марица“, в която предупреди: „Пловдивските първенци шумно рекламират вавилонската кула, върху която ще се открие Европейската столица на културата 2019. Вероятно на мнозина им звучи като величествено и аристократично съоръжение, но всъщност едва ли би могло да се измисли по-несполучливо название за сцената.“ Оттам нататък той желязно се аргументира, че на Вавилон са посветени едни от най-страшните проклятия в Библията, след като древните акадци тръгнали да строят кула, висока до небето, за да се мерят с Бога. „Озадачен от тяхната дързост, Господ размесил езиците им, та строителите вече не можели да се разбират помежду си и небостъргачът се разтурил.“ За да освести първенците на Пловдив, накрая Йорданов им припомня, че неслучайно в Откровението на св. Йоан Богослов се споменава вавилонската блудница: „и на челото пишеше име: Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна“ (Откр. 17: 5). А така изводът се налага от само себе си: „Достолепният Пловдив, в който светлината на вярата е донесъл още Христовият апостол Ерм през 37 г., не заслужава да бъде вкарван в подобни съмнителни сюжети.“
Уви, вкараха го и ако кулата бъде покосена от гръмотевица, не бива да се чудим откъде ни е дошла и тая беля. Вместо да седим със скръстени ръце обаче, по-добре е да помислим за някакво алтернативно решение. Или дори за няколко, доколкото веднага ми хрумват поне две:
Първо. Нашумялото напоследък Войводиново се намира само на 2 км северно от Пловдив, значи селото може да се приеме за нещо като преддверие към европейската столица на културата. И понеже събарянето на незаконни ромски постройки там тече с пълна сила, този акт ще изглежда като художествена инсталация или пърформанс. Във всеки случай церемонията по откриването ще бъде достатъчно зрелищна и оригинална за чуждестранните гости, а едновременно с това ще реши и въпроса с „наглите цигани“ (по вицепремиера Красимир Каракачанов).
Разбира се, кулата директно може да се пренесе във Войдиново, за да се преустанови работата на багерите в зимни условия. Гръмотевицата ще довърши каквото има за довършване, но за да не се губи атракцията, на стените на кулата ще се прожектират клипчета. Има едно много хубаво, което още си стои във VBOX7, където е качено на 26 ноември 2010 г. под надслов „Фалшифициране на избори от ГЕРБ (Иван Тотев и Петър Петров) в Пловдив”. Записът е от октомври 2009 г., когато в града се провеждат частични избори за кмет на район „Източен”, а на среща с местни активисти от ГЕРБ областният управител и настоящ кмет на града дава указания на членовете на секционни комисии как да фалшифицират бюлетините, подадени за техните противници, като ги правят невалидни. „Захов мога да го похваля – направи няколко невалидни в неговата секция (става дума за първия тур на изборите в района – б.а.), казва Тотев, но веднага след това критикува, че „като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрият”. След лека пауза той прошепва и нещо като аксиома: „Всички знаем, че това е един от начините, с които можем да имаме предимство.”
В същия клип кандидатът за районен кмет Петър Петров, който предстои да се яви на балотаж с човека на Движението за права и свободи Ясар Ашан, се оплаква на Тотев, че „пет-шест емисари на ДПС много пречат” и моли „в деня на изборите, ако може да ги приберат органите на реда”. За да е сигурна победата му, рамо удря и депутатът от ГЕРБ Антоний Йорданов, който се среща с избирателите и ги предупреждава: „Ако Петьо не спечели на изборите, а спечели Яшар, пари няма да има, ще си продължава по старому. Ако Петьо е кмет, ще има пари, ще ви се помага.”
Впоследствие Петьо печели с размазващо мнозинство, което Иван Тотев определя в телефонен разговор с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов така: „Не е победа нашто, в смисъл то си е живо клане”. Филмчето завършва тъкмо с радостта на областния управител от проведената „сеч” и с думите на Цветанов: „Поздравявам ви всички, това е подаръкът за Иван!”
А, и едно уточнение: Тотев продължи да е ценен кадър за управляващата партия, която през 2011 г. издигна кандидатурата му за кмет на Пловдив. Наложи му се да се яви на балотаж, като ден преди втория тур активисти на ГЕРБ бяха изловени да пазаруват трескаво гласове в ромския квартал Столипиново, който е част тъкмо от район „Източен”. Та ако още се чудите по какви причини незаконните постройки на „наглите цигани“ във Войводиново са търпяни години наред, връзката с изборите пак е доста очевидна…
Е, на някои, по-специално на кмета Тотев, тази идея вероятно ще им се стори особено брутална. Но както казах, в състояние съм да предложа и друга:
За съжаление, през 2015 г. компанията „Пайнер“ не успя да отпразнува 25-годишнината от създаването си с чалга концерт в Античния театър, въпреки че общинският съвет беше напът да издаде разрешително за ползването му „на цена 2880 лева с ДДС.“ Сега грешката обаче може да бъде поправена, като откриването се пренесе там, естествено – с участието на най-големите ни попфолк звезди. Хубаво е също така седалките на най-високите гости да бъдат обозначени, за да се спази традицията от времената на Римската империя, когато почетните зрителски места са били надписвани. „Освен за представителите на градската управа, обозначения има за магистрати, приятели на императора и др.“, пише в Уикипедия, което ме подсеща, че следва да има място и за главния прокурор Сотир Цацаров. Той е хем магистрат, хем е от Пловдив, хем пък е приятел на когото трябва.
Оттам нататък си представям как под звуците на „Детска планета“, изпълнявана от попорасналата Крисия, премиерът и министрите излизат на сцената да режат ленти, в резултат на което успешно се създава впечатлението, че Античният театър е построен по времето на ГЕРБ. То и без това император Марк Улпий Траян бил много скромен и едва ли ще се разсърди. Пак в Уикипидея прочетох: „Траян възприема вътрешния курс на своя предходник и осиновител Нерва, демонстрира любезно отношение и приветливост към всички обществени слоеве, стреми се към приятелство и съгласие с нобилитета, съставен вече предимно от знатни провинциали и все по-малко староримски и италийски патриции. В официалната клетва на сенаторите към императора е добавена фразата „Ако управлява добре и за общото благо“. Възобновена е дейността на избирателните комисии, обявена е свобода на словото, Сенатът получава правото да назначава и контролира провинциални магистрати, одобрени от принцепса.“ Тъкмо заради прословутата му скромност, в тържествения „Панегирик за император Траян“ — хвалебствена реч, която Плиний произнесъл, след като бил избран за консул, се превъзнасят характерът, постиженията и неговите нововъведения. „Израз на изключителното одобрение от страна на сенаторската класа към Траян е титлата Optimus Princeps („Най-добър принцепс“), която му е гласувана от 103 година нататък. Такава титла не е била давана на никой друг император преди Траян.“
Колко много паралели със сегашното управление могат да се направят, нали? Държи се любезно и приветливо с поданиците („Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“), издига на власт знатни провинциали и управлява за общото благо заедно с нобилитета. И как само се бори за свободата на словото, позволявайки на самия Плиний да напише панегирик в негова чест!
Отклоних се малко, но това е само за да подчертая, че „вавилонът“ беше напълно излишен, когато можем да изтъкваме достойнствата си с вече налични съоръжения. Което ме подсеща, че проектът по превръщането на Небет тепе в Пловдив в огромна твърдина с 14-метрова кула, до която ще се стига с ескалатор или асансьор, беше замразен ненавременно. Неговият двигател Божидар Димитров, светла му памет, дори беше освиркан и позорно напусна общественото обсъждане за издигането на поредната туристическа атракция, но нека си го кажем направо: кулата с асансьор щеше да е най-честното ни представяне в ролята на културни домакини на Европа. Експертите обаче яростно възразиха срещу самоназначаването на Димитров за идеолог на „диснификацията“ (по проф. Ивайло Дичев), покрай която започнаха да никнат извадени като от калъп крепости с 5-6 метра зидария и задължителната кула-музей. И ето им сега друга бутафория, за която отгоре на всичко трябва да стискаме палци да издържи поне за откриването…
Дано да съм лош пророк, но нелепостите, дори и да са донякъде очарователни, обикновено приключват с гръм и трясък. Понякога метафорично, но най-често буквално. И когато това се случи, голяма работа, че кметът Тотев ще обяснява как кулата била провокация, както направи покрай планираното коледно транжиране на прасета в центъра на бъдещата европейска столица на културата!
Ей, като стана дума за прасета, помните ли какво се случи в стопанството на фермера Джоунс? Животните го завзеха и установиха нова власт, „за да поемат съдбата си в свои ръце“. Изгониха стопаните и моментално се настаниха по диваните и леглата им. Постепенно „идеалите“ се опорочиха, а несъгласните бяха обявени за врагове. Но се живееше много весело, даже прекалено, защото всеки ден „имаше повече песни, повече речи, повече тържествени шествия“. А най-весело им се получи, когато прасетата сериозно решиха, че това се нарича култура…
