Българите са нацията с най-добро отношение към Русия в света, а също така и нацията с най-голямо доверие в Путин, сочи международно изследване на американския институт “Пю” за актуалните нагласи към Русия и нейния държавен глава, пише OFFNews. 73% от сънародниците ни имат положително отношение към Русия, а 62% одобряват Путин. За сравнение в Западна Европа, в Швеция например, само 12% от населението вижда Русия в добра светлина, в Холандия – 23%, във Великобритания – 26%. В Северна Америка само 18% от американците и само един от трима канадци имат положително отношение към Русия.
Нагласите в Източна Европа са по-разединени, особено в България и Словакия. 73 на сто от българите и 60 на сто от словаците виждат Русия в положителен аспект. Това е най-високият рейтинг в целия свят. Повечето жители на Литва, Полша, Чехия и Украйна са на обратното мнение. Там болшинството хора нямат позитивно отношение към Русия, сочи проучването. Едва 34% от чехите изразяват одобрение.
Данните от това изследване са причината да публикувам отново текста за пагубните български филофобии, който съм публикувал на 3 март 2015 г. Ще бъда доволен, ако накарам поне една корава българска кратуна да размисли. В разумния спектър на чувствата филофобиите са подчинени на националните интереси. Излязат ли от него, те прерастват в национално предателство. Толкова ли е сложно да се разбере?!
*
* *
Пагубните български филофобии
Всяка година на 9 май изпадам в раздвоение кое да почета по-напред. Дали Деня на победата или Деня на Европа. И понеже не мога да реша, та хвърлям стотинка и коронка: при стотинка пия първо за Съветската армия. При коронка – първо за Европа. А ако паричката случайно остане във въздуха, изобщо не пия тоя ден. Ама досега не е оставала…
Така си се шегувах през годините, но бях сигурен, че европейският ни избор е необратим. Днес вече не съм толкова сигурен, като гледам как едни хора са готови да продадат България на бялата мечка. И пак за рубли, за нищо друго! Четете бе, хора, четете Захари Стоянов, четете за Стамболов и Димитър Петков, четете за Русофилските бунтове през 1887 г. и прогонването на първия ни княз… Четете Дядо си Благоев, ако щете! Прочетете «Авантюрите на руския царизъм в България». Изобщо четете и, ако не ви затруднява, мислете през това време…
И като прочетат, та какво… Дето е речено, историята учи, че никой не се учи от историята. Особено пък българите.
Като споменах «Авантюрите на руския царизъм в България», та да кажа още няколко думи. Тази книга допринесе много, за да напусна руслото на инстинктивното, условно рефлекторно русофилство, с което се ражда всеки българин и да започна да си задавам въпросите за истинската роля на Русия в историята ни. В първото си издание този сборник с документи на руската дипломация е снабден с предговор от Васил Коларов. Другарите вероятно са искали да разграничат мрачната слава на Царска Русия от Съветска Русия. После книгата е арестувана и заключена в секретния фонд на НБКМ, където излежава присъдата до 1989 г. Lече е преиздадена и може да се намери.* Та в нея любознателният читател може да се запознае с писмо на император Александър III до началника на генерлния щаб Обручев от 12.09.1885 г., времето на Съединението: “Ние трябва да имаме една главна цел – да овладеем Константинопол, за да се утвърдим веднъж завинаги в Проливите и да знаем, че те винаги ще бъдат в наши ръце. Това е в интересите на Русия и трябва да бъде наш стремеж, всичко останало, което се случва на Балканския полуостров, е второстепенно за нас. Стига сме се правили на симпатични в ущърб на интересите на Русия. Сега славяните са длъжни да служат на Русия, не ние на тях.“
Русия похити сърцето на българина не само и не толкова с освобождението, колкото с онази химера, онази пагубна мечта, която ни завеща – Сан-Стефанска България. Един поглед на съотношението на Великите сили след Кримската война показва ясно, че Русия не е в състояние и никоя европейска сила не би позволила в онзи момент на Балканите да се появи голяма държава, мощен аванпост на Русия. Документи доказват, че и самата руска дипломация не е вярвала в такава възможност. Но слагайки Сан-Стефанска България на масата на преговорите, разкъсана впоследствие от ръководения от Бисмарк Берлински конгрес, Русия реши за векове сантименталните си проблеми с българите. И дори позицията ѝ по отношение на Съединението ни не можа да накърни ореола ѝ. Малцина са тези като Стамболов, който казва: По-добре да не бяхте идвали да ни освобождавате, след като не сте в състояние да зищитите целостта ни. В масовата психология трайно се настаняват митовете за добрата Русия, която ни даде Сан-Стефанска България и лошия Запад, който я унищожи.
Никога няма да напреднем като народ, ако влачим през времето веригите на историческите си сантименти. Историята не познава освобождение и освободители. Историята се пише от завоеватели. Какво казваше Апостола? « Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби.» За щастие следосвобожденските български политици намериха сили да се еманципират от руската опека. И да заложат истинските основи на българската национална програма – НЕЗАВИСИМА българска държава… През 1887 г., след русофилските бунтове, които на практика са си опит за военен преврат, Стамболов не се поколебава да изпрати на смърт довчерашните си приятели и съратници Олимпи Панов и Тома Кърджиев, както и другите офицери, за национално предателство.
После Русия ни освободи за втори път. Но поучена от „неблагодарността” на българите, през 1944 г. Матушката беше взела мерки да векува. И мечтата на Александър III се сбъдна, славяните заработиха дружно за Русия. Особено българите. Които, чрез управляващата БКП и нейният лидер Живков, поискаха статут на съветска република. Слава Богу, Брежнев още не беше изкукал напълно… А казаците весело припяваха: „Курица – не птица, Болгария не заграница…”
През 1887 г. някои представители на българската интелигенция и политическия елит, сред които Драган Цанков, Михаил Маджаров (племенник на Бенковски!), Стефан Бобчев, Димитър Бракалов, Тодор Бурмов, Иван Ев. Гешев и т.н. пишат обръщение до цар Александър III, в което го призовават да окупира България: „Ваше Високопревъзходителство, окупацията на България от Русия е необходима и неизбежна… Окупацията на България е необходима не само от политическа гледна точка, но и за да избави България от нравствено разлагане…. Българският народ я очаква с голямо нетърпение, защото само в нея вижда своето избавление…”
Сто години по-късно русофилската семка не се е загубила. Отново се намериха българи, които да поставят интересите на Русия над нашите български интереси. Новоизлюпеният русофил Сидеров открива кампанията си в Москва и получава орден. И поема ангажимент да ни извади от НАТО и ЕС. Червените се мъчат някак да примирят позицията на лидера си в ПЕС с ангажиментите, които той и Гоце вече поеха към Русия. И шушумушат тайно с «Газпром», заговорничат срещу българското и европейското законодателство, за да прокарат «Южен поток». Ама толкова им се ще да го прокарат, че някой по-мнителен би си помислил, че ще връщат пари, ако не успеят… Червеният орган издава специална притурка “Руски дневник”, в която доказва, че “руското училище е по-силно от американското” на база публикации от 1961 г. «Модерният ляв» журналист Волгин, който арендува предаване в националното радио, се държи като да е на ведомост в Азитския департамент, а не му плаща българския данъкоплатец. И с основание получава награда от Йосиф Кобзон за принос в българо-руските «културни» връзки. Така и ние добавяме един към наградените от Путин 300 смели руски журналисти, сражавали се с перо на кримските Термопили. Във Фейсбук се вихри без преувеличение битка на паравоенните формирования на проруските и проукраинските сили, та чак ме е страх да вляза. Мразят се и се обиждат така, както дори лани, когато се бяха разделили на «умни и красиви» и «прости и грозни», не се мразеха. Някакви хора шестват из София, палят знамето на ЕС, разнасят плакати «Да живее Путин!», «Слава на КПСС!, пардон, «Слава на Русия!», „НАТО вън!”… Лидерът на ПЕС ги поздравява и се снима с тях на фона на “България в Евразийския съюз”…. «Шпигел» коментира: «Москва превръща София в свое предмостие за ЕС. Отношенията между България и Русия са толкова близки, че Русия директно влияе върху законодателния процес в България…»
Гледам какво правят социалистите и патриотите и недоумявам. Какво става бе, хора! Да не протече времето наобратно? Кога ще погледнем и на нашата си изпокъсана черга, както би казал бае ви Захари?
Преди седем години избрахме пътя към Европа. Социологическите изследвания показваха, че по-голямата част от народа е съгласна с този избор. Сега, когато стана ясно, че Европейския съюз не е благотворителна организация, на някои им се прищя да опитаме в Евразийския. Вчера ми се ядеше баница, днеска ми се яде тутманик. Само че в тези работи няма иди ми-доди ми… За 25 г. демокрация успяхме да направим само едно смислено нещо – присъединяването към ЕС. Сега сме на път да замръчкаме и него.
Разочаровани сме от Европа, но не си даваме сметка колко поводи дадохме ние на Европа да се разочарова от нас… Доклад след доклад ни се казваше, че сме корумпирани като арабски халифат, но политическата пасмина от всички бои се правеше, че роса я роси. Каквото направихме да се доближим към Европа беше в предприсъединителния период. След присъединяването правим всичко възможно да се отдалечаваме.
Не е необходимо да сме русфоби, още по-малко се налага да обявяваме Русия за враг. Но историята показва, че тя е като тъщата, любовта към нея е право пропорционална на разстоянието. Влезе ли ти в къщата, любовта излиза през другата врата. Още навремето големият русофил Драган Цанков беше отбелязал, че руснаците бъркат притежателните местоимения мое и твое. И още ги бъркат. Жителите на Черноморието тепърва ще установят, че те не правят разлика и между туризъм и окупация – където и да отидат се държат като окупатори и пият като туристи.
Та казвам, че не съм русофоб, но мога да стана и със сигурност ще стана, ако националните предатели ме принудят да избирам между Европейския съюз и Евразийския.
………….
*Който има желание да се запознае с „Авантюрите…“, може да ми пише на лични, ще му я изпратя.
