Статията е публикувана през м. март 2013 г.
Много хора се обаждат и питат какво да правим, как да оправим държавата, как да се отървем от крадливата политическа каста. И знаете ли какво ми дойде на акъла, че май малко бъркаме адреса. Да, политиците разбогатяха яко. Понеже те държат „първичното разпределение на благата”, (кражбата също е разпределение!) и естествено намазват най-яко. Обаче доходите у нас имат някои особености. Нетният доход на един българин се получава доста различно от този на европееца. Докато там е достатъчно да извадиш дължимото към фиска и да получиш нетото, у нас не е. У нас има много развит механизъм на вторично преразпределение на доходите. Знаете го – на стъгдата при доктора, на гишето на общинския или държавния лемур, след знака за ограничение на скоростта… Буквално от раждането до гроба пътят ни е покрит с теснини, на които се плаща. Не преувеличавам с това „до гроба”. Такива са станали рушветите, па и цените, на гробните места, че ние напоследък препоръчваме да се живее. Да. Да се живее излиза по на далавера, отколкото да се мре….
Средностатистическият българин разкешва една голяма част от това, което изкарва. Но и богатите разкешват. Даже много повече. За да могат на спокойствие да си харчат откраднатото, те трябва да бъдат много отзивчиви. Когато силните на деня ти поискат част от бизнеса или част от печалбата, в името на другата част, трябва да дадеш. Иначе си извън бизнеса. Гражданите за европейско развитие колко дребни и средни бизнесмени извадиха от оборот… Искам да кажа, че са много стъгдите на вторичното разпределение на доходите. Но има една, за която не е прието да се говори, но по свидетелства на потърпевши, попаднеш ли там, вече се говори за равноправно партньорство в разпределението на печалбите. Казвали са ми за един банкер, В., от първите години. Не знам той ли е бил толкова умен, друг ли му е дал съвет, но на всеки откраднат лев заделял 60 ст. настрана, за зор-заман. Може да ви се струва, че 60 ст. (60%) е много, но не е. Като се разпредели между адвокати, прокурори, съдии и се вижда, че не е чак толкова много. И когато дошъл големият зор, когато почнаха да гърмят банките, когато тръгнаха доителните процеси сред банкерите, В. беше подготвен и изобщо не стигна до съд. Викаха го няколко пъти за свидетел само.
Най-важното е, че той и психологически понесе нещата много по-лесно от другите банкери. Защото през цялото време си знаеше, че заделените пари не са негови и когато дойде време да се отчислява, другите банкери даваха свои, а той даваше чужди…
Оня ден един гражданин направо ме попита: „Добре, де, прокурорите от къде знаят от кой колко да вземат?” Много лесно, нали имат на ръка цялата документация. Охо, казва прокурорът, доста сме се облажили… И се прави едно уравнение с едно неизвестно: откраднал си толкова и толкова, законът предвижда да лежиш толкова и толкова, пита се колко ще получа аз. Щото вижте какво, то не е някаква твърда тарифа. Цените са „от-до”, а се допуска и известен пазарлък…
Ако оприличим магистратите на кучета, което няма да е трудно… Да не ме разберете погрешно, имам предвид просто охранителната им функция… Ако си помислите нещо, различно от това, дето аз съм имал предвид, отговорността си е ваша. Просто исках да ви разкажа притчата за кучето на Фомон…
В „Аз, Клавдий” Робърт Грейвс пише, че императорът имал един министър, който не бил като другите. В смисъл, че не крадял като тях. Но накрая и той почнал да побарва – първо малко, после повечко. И когато дошло време да умира, на смъртното му легло, император Клавдий го попитал, защо е започнал и той да го краде. Министърът отговорил само: „Изглежда, че кучето на Фомон е било право.”
Философът Фомон имал кученце, което обучил да ходи при месаря и да донася парче месо в кошничка. Животното никога не се докосвало до месото, ако Фомон не му дадял. Обаче веднъж няколко големи кучета му измъкнали кошницата и се нахвърлили върху месото. Фомон видял как кучето се поколебало за миг какво да стори. Очевидно безсмислено било да се опитва да си върне месото от другите кучета: щели да разкъсат и него. Тогава се втурнало помежду им и изяло колкото месо успяло да докопа. Всъщност, изяло повече от останалите, защото било по-умно…
Говоря за онзи честен политик, в чието скорошно раждане никак не съм склонен да се кълна, но ако случайно се появи, в тази среда няма да остане дълго добродетелен, поне не по старомодния начин.
Кучето на Фомон изяло повече, защото било по-умно! Било е време, когато го вярвахме това. Даже сме твърдяли, че е по-добре да си избираме по-прости, щото умните при сгода крадат повече. Простите крадат колкото могат да носят на гръб. А умните барат с научен подход, кражбата им е сложна, софистицирана и най-важното мащабируема… Но след управлението на Борисов, което ние наричаме (ще го кажем и тук) «користно невежество», сме готови да си преосмислим възгледите. Акълът е престанал да има ключова роля в посочения аспект. Вече има разработени технологии, формирани са разнообразни екипи от адвокати, следователи, прокурори, съдии… които са готови да обезпечат всяка операция. От теб се иска само да посочиш какво искаш и нямаш повече грижи. Точно както Бойко казал: «Искам сградата на Полиграфическия комбинат, другото не ме интересува!» И следователи, прокурори и други лица се разтичаха…
Миналата седмица Н. Пр. Марси Рийс, посланик на САЩ у нас, каза, че въпреки икономическите проблеми българите трябва да насочат вниманието си към енергийната диверсификация, върховенството на закона и свободата на медиите. “Силно се надявам следващото избрано правителство да не изоставя тези въпроси. И трите теми – разнообразяването на енергийните източници, развиването на върховенство на закона и свободата на медиите – са важни условия за икономическото развитие и прогреса…”
Тези думи на Нейно Превъзходителство би трябвало да очертаят основните искания на българите по отношение на промяната. Бих направил само малка корекция. Ако медиите, т. нар. четвърта власт, са на мястото си, проблемът с енергийната диверсификация ще се решава до голяма степен в унисон с националните интереси… Затова е важно да се концентрираме върху другите два проблема: медиите и съдебната система. Ако на тях не намерим решение, всичко останало ще е напусто…
Ако имахме медии на място, тези клоуни нямаше да изкарат и една година, ако изобщо спечелеха изборите. Ако и третата власт си е на мястото, па да поеме сигналите, дето й дава четвъртата… Защото, както казва един пич, “Ние журналистите не сме длъжни да мачкаме хлебарките. От нас се иска единствено да запалим кухненската лампа и да гледаме как гадините бягат във всички посоки…”
„Убиването на хлебарките” е работа на съдебната власт.
Горко на държава, където първите две власти не знаят какво правят, а третата и четвъртата не се интересуват… От тук трябва да започне промяната. И само тогава би имала перспектива.
Наблюдавах с интерес как Цацаров направи с много „пунт и пластика” слалома между Борисов и Доган… Слушам го как обяснява, че ВСС не можел да не възстанови Пеевски като следовател и губя последните капки оптимизъм. Може и да е прав за Пеевски, но това не обяснява защо ВСС трябваше да си изпотрошат краката от бързане и Пеевски пръв от цялото 41-во НС да си намери работа… Щото има магистратура по право в Харвард… Всъщност, да не ви излъжа, май беше баклалавър на Югозападния университет… Това назначение беше демонстрация на мощ от страна на Пеевски. Цяла България знае, че той не стъпва в НС. Цяла България, а мисля и Брюксел, знае, че той лично управлява медийната империя на Цветан Василев. И това не смущава нито един от онези 17 членове на ВСС, които гласуваха за възстановяването му!
Пеевски магистрат! Ще трябва да му освободят поне три паркоместа и поне половин етаж. Щото той ходи с два джипа мутри… Веднъж си нямах работа и пресметнах, че в кортежа му има 1215 кг. живо месо…
Пеевски депутат! Защото Лютви подсказа, че той не само ще е сред избраните, но вероятно ще води и листа!
Пеевски най-големият медиен бос у нас!
Извинете ме, Ваше Превъзходителство, но ще трябва да ни окупирате за известно време, иначе няма как да изпълним съветите ви. Защото не е само Пеевски. Според Легия „Антимафия” Цветанов е реалният собственик на ТВ7. А прекратяването на разследването срещу Павлов и Донев от новоназначения шеф на следствието Петьо Петров подсказва, че и в Пресгрупата е завършил процес на смяна на собствеността. Явно на Бойко му е изпълнено желанието. И разговорът за свободните медии става абсурден. (Да напомняме ли как след срещата си с българските издатели и техния патрон, г-жа Нели Крус позорно сви платната?) Толкова абсурден, колкото фактът, че прякорът на новия шеф на столичното следствие е Еврото – Петьо Еврото!
По данни на агенция ГАРБ дори и масовите протести из страната не са успели да изместят интереса на зрителите към турските сериали. Дори и разбитите глави и самозапалванията не детронирали “Огледален свят” от челното място в топ 50 за миналия месец. Най-много, над 1,347 млн. души, са следили какво се случва с красивата Фериха…
Еми…
При това положение…
