Говорих с добри родители за убийството в Бургас. Според тях вината е поделена между незаинтересовани родители и още по- незаинтересовани учители. Говорих и с добри учители. Те разпределят вината между агресивното общество и винаги защитаващи децата си родители. Четох мнения, според които са виновни наргилетата, и други, които обвиняваха Фейсбук. Учители изреваха, че нямат никакви права. Психолог върна топката в семействата. Така е три дни. След третия ден вече нищо не е важно, защото всичко е забравено. Хапчето, което лекува всички български проблеми се казва „три дни“. Минат ли три дни, проблемът изчезва.
Искаше ми се да прочета и някаква статистика за агресията в училище, но няма. Всеки случай е сам за себе си. Може би някъде някой в просветното министерство сборува сбиванията и убийствата в училище, може би някъде има някаква цифричка. А как ми се иска този някой да прилича на Флорънс Найтингейл.
Живяла е през 19 век, както знаем. Името й е емблема на сестринската грижа в медицината. Флорънс Найтингейл е „дамата със светилника“, наричали така медицинската сестра, защото нощем обикаляла болните с лампа в ръката. Но тя е и любим образ на статистиците. Защото дамата със светилника осветила още един въпрос – как се прави статистика.
По време на Кримската война войниците мрели като мухи в лазаретите. Медицинската сестра ги разделила на три групи – болни от инфекциозни болести /тиф, холера, дизентерия/, лежащи с бойни рани и трета група „други“. И започнала да попълва таблица с различни цветове след всеки смъртен случай. Нормално е при война да умират най-много ранените в боя. Но не, графиката показвала, че най-много смъртни случаи има сред заразените с болести вътре в болницата. И Флорънс Найтингейл въвела най-простото, най-близкото до ума, най-лесното и най-евтиното средство – сапун. Започнало усърдното поддържане на хигиена вътре в болницата. И графиката се променила – от 42 на сто смъртните случаи спаднали на 2. Само защото една медицинска сестра си направила труда да води сметката и да осмисли цифрите. За това служи статистиката.
Да, знам, че в случая с детското насилие нещата не са толкова прости. Само че точно това е още по-голямото основание да се изследва явлението, да се види общата картина, да се изведат общите причини и да се предпише вярното лечение. Иначе всеки случай остава сам за себе си – днес един 15-годишен убива 11-годишна, утре 13 годишен може би ще заколи 9-годишна. И ние ще се дивим, ще се възмущаваме, ще цъкаме с език и ще си плюем в пазвите да пази господ. Нищо не става на магия. Затова пък всичко може да стане ако първо се появи един човек със светилник от една институция със светилник. Само че как да стане просветното министерство осветляващо живота и смъртта на учениците, като има практика само в битките да се учи или да не се учи „Балканджи Йово“ и пет или шест стихотворения на Ботев да бъдат включени в учебната програма?
