На 1 април 2010 г. двама радиоводещи от Флорида си правят майтап, предупреждавайки слушателите, че от чешмите им тече диводороден моноксид – „химикал без цвят и мирис, който причинява смъртта на хиляди всяка година”. Шегаджиите обясняват, че симптомите при поемане на DHMO могат да са силно потене, често уриниране и т.н. „Все още не е късно да се наложи забрана! Да спасим света, да спасим децата си, да спасим нас!“ – призовават те, с което предизвикват паника. Малцина се сещат, че става дума за H2O, т.е. за обикновена вода…
Пет години по-рано в интернет е пуснат друг „бъзик“. При това не на 1 април, та хората да се сетят, че става дума за шега, а на 23 ноември. На тази дата през 2005 г. в един сайт е публикувано предсмъртното писмо на Левски:
„Аз не веднъж съм ви казвал: „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва.“
Писмото звучи автентично – започва с обръщението „Байовци“ и съдържа извадки от познати писма на Васил Левски. Например изразите „освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия” и „щото да бъдем равни на другите европейски народи” са извадени от писмо до новопосветените в революционното дело (19 февруари 1872 г.), а „днес е момента да си купите живойт, който сега се продава, утре не, и милиони да давате” – от заплашително писмо от името на БРЦК до Ганчо Мильов в Карлово (10 май 1872 г.). Има го и прочутото „Времето е в нас и ний сме във времето; то нас обръща и ний него обръщаме”, което пък е взето от писмо до Панайот Хитов в Букурещ, писано в „Българско 1871. 10 Мая“.
Защо тогава цялото това писание е „бъзик“?
Ами по една очевидна причина: публикувано е в сайта neverojatno.wordpress.com, където пише: „Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!? Или частна теория на НЕвероятностите!“. На всичкото отгоре авторът се е подписал с ника Chergar, т.е. става ясно, че „документът“ няма как да е автентичен. През 2011 г. същият Чергар пише „писмо“ и от името на американския посланик, в което се казва: „Уважаеми народни представители на Република България! В унисон със съвременните политически ценности и актуалната икономико-политическа обстановка в света е добре да преразгледате отношението си към Васил Левски, когото вие смятате за национален герой и борец за свобода. За съжаление, след задълбочен анализ от наши специалисти по глобална политика и световна сигурност, установихме, че от съвременна гледна точка Васил Левски е по-скоро терорист, отколкото борец за демокрация.“
Този път „писмото“ се придържа към сериозния административен стил на нумероването, прошнуроването и окомплектоването и завършва с апел Левски да бъде изхвърлен от учебниците по история. Мнозина отново се връзват, защото не са забелязали онова „Истината такава, каквато можеше да бъде“, открита е даже подписка за изгонването на тогавашния посланик на САЩ Джеймс Уорлик от страната…
Хайде, тази щуротия минава и заминава, но в това време „предсмъртното писмо на Левски“ вече е заживяло свой собствен живот. То дава повод на сериозни учени да пишат статии срещу манипулирането на историческата памет, стига се и дотам шегата да се възприеме толкова сериозно, че в речите си да я цитира дори… един държавен глава. На миналия Трети март тогавашният президент Росен Плевнелиев се озова в конфузна ситуация, когато беше призован да се извини за фалшифиране на думи на Левски в официалното си слово за националния празник: „Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби.“ Председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ направо обвини в лъжа държавния глава, та се наложи от Президентството в спешен порядък да обясняват: „Фразата „който ни освободи, той ще ни пороби“ насочва към следния цитат: „Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни да са освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…”. Цитатът е по книгата на Захари Стоянов „Васил Левски (Дяконът). Черти из животът му“ (стр. 81), издадена в Пловдив през 1883 година.“
И така да е, фразата беше взета едно към едно именно от „писмото“ на Чергар. А същата фраза попадна и на този 3 март в текст на уважаван културолог. „Ами нали всички помнят фразата от предсмъртното писмо, от която вече е снета комунистическата забрана: „Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби“, реторично попита проф. Ивайло Дичев, с което към несъществуващото писмо добави и несъществуваща комунистическа забрана. Доста нелепо, като се има предвид, че добросъвестни историци, които са изследвали делото на Левски по времето на режима, ни най-малко не са спестили истината за отношението на Апостола към руската политика. Напротив, в книгата си „Васил Левски“, издадена през 1986 г., професор Николай Генчев например пише дословно:
„Мнението на Левски е съвършено категорично. Той смята, че българското освободително дело през 1867 г., направлявано от руската дипломация, е било в изгода единствено на царизма… Именно поради това през 1869 г., когато се сблъсква с един руски агент, препоръчан от Одеското българско настоятелство като добър патриот, бързо го прогонва. „Уловихме му няколко шарлатанлъци и хайде отгдето е дошел“ – съобщава той на Ф. Тотю. Във връзка с това Левски предупреждава воеводата и другите дейци, че трябва добре да разберат уроците на миналото и да бъдат внимателни с чуждата агентура…Левски окончателно определя отношенията на българската революция към руската политика по времето, когато изгражда Вътрешната революционна организация. В началото на 1871 г. Н.М. Тошков, виден български търговец в Одеса, ръководител на Одеското българско настоятелство, голям патриот и меценат, предлага на Левски да се съберат подписи от четирите краища на България, да се изпратят до Настоятелството в Одеса специални пълномощни лица, които Тошков щял да представи на императора. Одеските дейци били убедени, че императорът ще помогне на българското освободително дело. Във връзка с това предложение Левски пише на 18 април 1871 г. до Ф. Тотю в Одеса: „Дай боже да помогне и подпише бар за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт.“ Така Левски изразява едно абсолютно точно разбиране за руската политика…и категорично се обявява против обвързването с руския царизъм. Поради това той нарежда на Данаил Попов да отговори отрицателно на Н.М.Тошков, в смисъл, че само след като се нареди добре работата в България, тогава „ще ходят при едно или друго правителство.“
По същия добросъвестен начин проф. Николай Генчев обаче цитира и откъси от писма на Левски за политиката на западните държави, на официална Европа. Да речем ето това, до Любен Каравелов: „Ний, българите, от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата….Секидневно оплаквание е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остават тяхното образование и човечество? А и тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи. Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдият и на нашите мишници.“ Или друго, до К. Цанков от 27 юни 1872 г.: „От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може си противопоставя и най-силната стихия. Защото туй дело е дело за НАРОДНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ, дело БЪЛГАРСКО (едър шрифт е Левски – б.а.).“
Въз основа на всички тези писма и, да повторя, добросъвестен труд, никаква „комунистическа забрана“ не тегне и върху заключението на проф. Генчев: „И историята потвърди неговия анализ. Българският въпрос беше така объран, така оплетен в сложните взаимоотношения и връзки на международните противоречия, че през 1878 г. българите не получиха нито гарантирана свобода, нито република, нито пълно освобождение, нито нормални условия за пълнокръвно стопанско и духовно развитие. Великите сили разпокъсаха България и по този начин предопределиха нейното несигурно и неспокойно развитие сред бурите на балканските кръстопътища.“
Дано ме извините, че попрекалих с цитатите, но те са важни – щом ще се цитира, трябва да е точно, нали така? Особено когато го правят професори и президенти, а не майтапчии като Чергар. Последният обаче показа колко е лесно да бъде представена една измишльотина за „истината такава, каквато можеше да бъде“, по-лошото – и за самата истина. Затова и експериментът му се оказва доста по-успешен от първоначалния замисъл, а всички заблудени следва да се почерпят с един студен диводороден моноксид. Ако не друго, той ще предизвика обилно потене, каквото обикновено се получава и при силно чувство на вътрешно неудобство. А то все пак би трябвало да е налице, най-малкото заради предоверяването на някакъв бъзик.
