Българското европредседателство тръгна без изненади. Най-много реакции предизвика речта на Доналд Туск на откриването в „Народния театър“, което показа поне две неща. Едното е колко лесно изпадаме в сантиментално умиление само при външното споменаване на някои от основните стълбове на собствения ни образ, другото е в каква профанизация е изпаднало политическото ни въображение и език, щом едно професионално написана реч впечатлява толкова хора и политици. Което всъщност потвърждава неща, които знаем добре от политическото ни ежедневие. В българската политика езикът отдавна е свален до нива, които дори не си заслужава да бъдат коментирани. Хубаво е, че поне покрай добрите за ухото думи за България доста хора са се подсетили за това.
Няма изненада и в отношението към тези чуждестранни журналисти и медии, които просто повториха мнението за страната ни отвъд това, което местните политици желаят да чуят. Не е изненада и бабаитското отношение към някои от тях, в крайна сметка след като години наред си пазаруващ цели издания и главни редактори, отношението към тази гилдия постепенно се променя. Опитите да се постави под съмнение отношението на авторите и съдържанието на написаното за страната издава единствено безсилие и арогантност, защото възприятия се променят не просто с организирани турове из страната, а с дългогодишно натрупване на реални аргументи, които пък отразяват реални подобрения в живота на страната ни.
И другите неща, които се случиха тази седмица не изненадват. Очевидно е желанието да се суспендира и малкото случващо се с политическия живот на страната. Рутинната политическа битка ще се представя като национално предателство и управляващите ще искат да си осигурят максимален комфорт и тишина през идните месеци. Някои от тях се усетиха, че всъщност могат да представят множеството протести като признак за демократична нормалност, макар и нервността да е постоянно по лицата им. Не е изненада и че след години на неразкрити телефонни заплахи за бомби, които МВР отдавна е сложила в графата „няма да си даваме голям зор“, тази седмица чухме за три. Едната беше по адрес на НДК и добре, че срещите бяха вече приключили.
Както очаквахме, председателството ще бъде използвано и за параван за най-различни местни безобразия. Като подозрително бързото приключване на сделката за „Общинска банка“, парите за която бяха осигурени от човек, който със сигурност не тръпне от вълнение България да се включи в европейския банков надзор. Пък и на кой му е до банки след като по същото време Туск разплаква цяла една нация! Колко често се случва това, че да се занимаваме с някакви поредни далавери. Или пък със смъртта на данъчния служител от НАП. Това е изтъркан номер, но при отсъствието на работещи медии не е и нужно да се измислят някакви по-авангардни трикове.
Очаквано станахме свидетели и на първото отхвърляне на амбициите на правителството, направено деликатно като за страна, председателстваща Съвета на ЕС. Юнкер възпитано, но достатъчно ясно каза, че мераците ни за еврозоната, доколкото въобще са реални, са преждевременни. Неговите служители и тези на Европейската централна банка със сигурност не са пропуснали случващото се около „Общинска банка“ в цялата нашенска шумотевица. Но пък не може да се отрече, че стожерите на местния банков ред добре са премислили нещата. Сега като ни откажат ще имат перфектното алиби за бездействие още години наред. Разбира се, очаквано поне половината говорещи за председателството продължиха да бъркат Съвета на ЕС с Европейския съвет и Съвета на Европа. Поне грешка с втората институция не трябваше да правят толкова много. Нали всички сме вече експерти по Истанбулската конвенция! Като цяло, позната картинка, до болка позната картинка.
