Задачата е номер 17 от задължителното национално външно оценяване по български език и литература след седми клас. Условието е в текст да се открият 14 грешки от различно естество – правописни, пунктуационни и при членуване. Много от седмокласниците обаче откриват и 15-та грешка – според тях думата лесно преносима трябва да бъде написана слято.
Според езиковедите също, защото това е термин, завършващ на “м”, т.е. е сегашно страдателно причастие. По правило тези думи се изписват слято. Не така обяснява ситуацията МОН. Неговата позиция е, че в текста това е словосъчетание, което трябва да се пише отделно. Може би този казус щеше да се превърне в конструктивен спор, ако от МОН не бяха заявили, че ще приемат за верни и двата варианта. Разбира се, това устройва седмокласниците, но от друга страна остава въпросът кой е верният отговор.
Ще копая още по-дълбоко и ще попитам: Ако МОН не може да предотврати подобни издънки, то поне не може ли да поеме отговорност за тях, вместо да се измъква от ситуацията на принципа “и вълкът сит, и агнето цяло”? И ще си вземе ли поука най-сетне?
През 2017 г. в теста по математика имаше грешка – в условието беше написано, че даден триъгълник е остроъгълен, а той се оказа тъпоъгълен. Миналата година гафът беше технически за седмокласниците, а в матурите на зрелостниците по български език и литература отново имаше спорен въпрос. Тази година, освен казуса с думата леснопреносима, спорове предизвика и матурата по английски език за дванадесетокласниците, като повече от половината от явилите се на нея се подписаха в петиция за ревизирането й. А това са само най-скорошните гафове на МОН…
Нека сега влезем в главата на един прилежен седмокласник сутринта преди изпита по български език и литература. Изпит, от който зависи приемът му в желаната гимназия. След водата, полята “за късмет” преди тръгване, се отправя към съответното училище. Дори най-небрежните му връстници са леко нервни, носят шоколад и минерална вода. Часът е настъпил, тестовете са раздадени. Както казах, ученикът е прилежен. Той не изпитва никакви затруднения в теста. Изведнъж обаче стига до задача, която не само му се струва погрешно зададена, но е и извън капацитета на знанията му. Защото в седми клас не се учат правилата за слято, полуслято и разделно писане и не би трябвало да присъстват в теста. Те присъстват в теста на зрелостниците.
И все пак, ученикът се съмнява. Той търси грешката най-напред в себе си (защото не би следвало при съставянето на такъв сериозен изпит да бъде допусната грешка – това дори децата го знаят) – проверява няколко пъти условието, брои отново и отново и това губи от времето му, в което трябва да остане съсредоточен и за другите задачи. Ядосва се. Отбелязва 15-тата грешка, въпреки че в условието ясно е посочено, че грешките са 14. Казва си “Да става каквото ще!”. (стъпка №1)
Детето излиза облекчено, че изпитът е приключил. Справило се е добре, но отговорът на проблемната задача не спира да го гложди. Допитва се до връстниците си. Някои от тях не са обърнали внимание, други обаче мислят като него. Това го успокоява донякъде. Вечерта в новинарските емисии се съобщава, че много други деца – хиляди седмокласници в страната – са били изправени пред същата дилема. И какво решава органът, който изготвя тестовете и би трябвало да поправи грешката си? Че за верни ще се приемат и двата отговора. И какъв беше смисълът да се съмнява, след като така или иначе и тези, които изобщо не са обърнали внимание, също ще имат верен отговор? (стъпка №2)
Това се е случило в главите на хиляди деца на 17 юни. И това, скъпо МОН, е най-големият ти гаф. Защото в две лесни стъпки ти успя да изградиш нещо страшно, нещо необратимо – липса на доверие в първата институция, с която децата се сблъскват.
През 2016 г. бяхме в шок, че почти 40 процента от българчетата са “функционално неграмотни”, а “под функционална грамотност” се разбира умението на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми”. Ами как ще станат учениците “функционално грамотни” -като им даваме тестове извън техния капацитет, с грешни условия или пък с двузначни решения?! А ако децата (не дай Боже!) проявят съмнение и критично мислене, което иначе толкова тачим, или пък се опитат да решат казус, който самото Министерство на образованието и науката не може да реши, просто им казваме: “Няма проблем, може и така, и така, стига всички да са доволни.” Онази метафора с подрязването на крилете на пеперудата всички ли я помним?
Преди месец бяха и матурите на зрелостниците. Няма да ви изненадам с факта, че голяма част от тях също беше определена като “функционално неграмотна”, а резултатите по български език и литература бяха най-ниски от самото въвеждане на този изпитен формат през 2008 г. Отново всички са шокирани. Е, нека ви издам една тайна – пеперудите растат. Дори и тези с подрязани криле.
Питам се много неща. Питам се защо МОН допуска гафове не един или два пъти, а системно. Не си ли дава сметка колко много подронва авторитета си? Има ли изобщо хора, сред тези, съставящи изпитните материали, които приемат работата си сериозно? Питам се и какво ще се случи през следващите години. Питам се защо не се провеждат конструктивни спорове по тези въпроси, за да се установят правила, ясни за всички, тъй като лично аз така и не разбрах как наистина е правилно да се пише проблемната дума. Седмокласниците вероятно също все още се чудят.
Едно голямо “Браво!” обаче на всички онези деца, мислещи различно, дръзнали да се усъмнят в институция, която би следвало да е на тяхна страна и да им помага в учебния процес, вместо да го спъва с казуси, които самата тя не може да реши.
Казусът си остава отворен. Със сигурност не е лесен и не зная как точно би могло да бъде взето единодушно решение. В едно обаче нямам съмнение – ако ми се наложи някога да пиша леснопреносима, ще го напиша слято. Защо ли? Защото МОН казва обратното. И преди да си кажете, че се инатя като дете, се замислете – не е ли инатът просто резултат от липса на доверие?
